Венецианското биенале през 2019-а под знака на проклятие

Кураторът на основния проект на 58-ото Венецианско биенале на съвременното изкуство Ралф Ругоф обяви темата на артсъбитието – „Да живееш в интересни времена“. Това пожелание е широко популярно по света като древнокитайско и се приписва на Конфуций, но всъщност няма никакви източници, които да потвърждават такъв произход, съобщава сайтът The Art Newspaper.

„Това е измислено китайско проклятие и независимо, че е плод на нечия фантазия, то е оказало реално въздействие върху обществената риторика и полемика — обяснява Ругоф. — Във времена, когато разпространението на фалшиви новини и „алтернативни факти“ подкопават политическия дискурс и доверието, от което зависи той, си струва да се опитаме да преосмислим разбиранията си за това, което се случва. Изкуството може да ни накара да се замислим как определяме нашите културни граници“.

Биеналето, по думите на Ралф Ругоф, ще се стреми да подчертае идеята, че значението на произведенията на изкуствата не е интегрирано изключително в арт обектите, а е част и от дискусиите — отначало между художниците и произведенията на изкуството, после между тях и аудиторията и накрая между различните общности.

Следващото Венецианско биенале на съвременното изкуство ще се състои от 11 май до 24 ноември 2019 г.

Венецианското биенале е най-голямото световно събитие в областта на съвременното изкуство. То е учредено през 1895 г. като Международна художествена изложба на град Венеция.

България има пет официални участия на Венецианското биенале: през 1942 г., през 1964-а, а през 1999-а участието ни с проекта „Важно съобщение“ на Недко Солаков и Яра Бубнова е почти нелегално. Солаков е представял свои произведения и индивидуално по покана от Биеналето през 1993 г., 1995 г. и 2007 г .

През 2007-в България участва с проект на куратора Весела Ножарова и творби на художниците Правдолюб Иванов, Иван Мудов и Стефан Николаев, създадени специално за вътрешния двор на Палацо Зорзи в центъра на Венеция.

През 2011-а за участие в Биеналето от българската страна бяха посочени художниците Греди Асса, Павел Койчев, Хубен Черкелов и куратора Джордж Лукс. Някои неясноти при избора им предизвикаха отворено писмо, подписано от представители на близо 20 институции и организации, представляващи на практика цялата художествена гилдия – с искане за ясни правила и прозрачност при определяне на националното представителство.