Венеция 2018: Короновани и разпнати от критиката

Филмовият фестивал във Венеция е събитие, което от 75 години насам диктува тенденциите в киното, а най-възхваляваните филми на събитието обикновено са претенденти за „Оскар“. След първите прожекции на форума в ревютата триумфират „Първият човек“, „Фаворитката“ и „Roma“.

Ето какво написаха критиците за тях и за останалите заглавия, които са се устремили към големите награди – „Суспирия“, „Балада за Бъстър Скръгс“, „Роди се звезда“, „Другата страна на вятъра“ и „22 юли“. 

Първият човек

„Първият човек“ на режисьора Деймиън Шазел е биографичен разказ за живота на астронавта Нийл Армстронг (в ролята Райън Гослинг) и първата успешна мисия до Луната от 1969 г.

Крис Нашауати отбелязва в „Ентъртейнмънт Уийкли“, че Шазел и Гослинг са постигнали нещо забележително – „дори ако това означава, че първият човек е последният човек, когото мислим, че познаваме наистина“.

Във „Варайъти“ Оуен Глайбърмен определя „Първият човек“ за „толкова проникновен в своя реализъм, толкова смел в същността си, че се превръща в драма, пълна с гняв и обсесия“.

Вижте още: „ПЪРВИЯТ ЧОВЕК“, СПРЯГАН ЗА „ОСКАР“

Възхитен е и Николас Барбър, който в ревю за Би Би Си заявява:

„Макар да има своите ограничения, „Първият човек” е приковаващ, зад него стоят изтощителни проучвания, което го прави достоверен. Именно поради това филмът е разтърсващ, спира дъха и дори те кара да си поплачеш“.

В някои издания критиката намира слабости във филма, но се раздвоява в какво точно го намира за несъвършен. В „Тайм“ Стефани Закарек твърди, че филмът е достоен за уважение – „дори бихме коленичили пред него; няма момент, в който Шазел пропуска да ви покаже какво е важна, ценна работа“:

„Но тъкмо там е проблемът: за лентата сякаш се говори твърде много, при все че героят е недотам забележителен“.

„Индиуайър“ отбелязва, че „Първият човек“ е „силно преживяване, което ще поднови възхищението от подвига на Армстронг и хора като него“ – и отново се появява едно „но“:

„Може да не е огромна стъпка в правенето на филми, но е поредна крачка напред за режисьора Шазел“.

Дейвид Руни обобщава в „Холивуд Рипортър“:

„Този искрен, съзерцателен филм ни привлича с емоционалността си, първобитното си напрежение и да, дори със съспенс, и всичко това като добавка към впечатляващото техническо майсторство, с което е направен“.

Суспирия

Римейкът на едноименния хорър на Дарио Ардженто от 1977 г. разказва за тъмната история, която стои в центъра на танцова трупа. Филмът на Лука Гуаданино се фокусира върху артдиректор, млад танцьор и скърбящ психотерапевт. Някои ще се поддадат на кошмара. Други най-сетне ще се събудят.

След овациите за „Призови ме с твоето име“ с новия си филм Лука Гуаданино сега вижда другото лице на критиката. Първите ревюта се надпреварват кой по-ефектно ще го смаже.

Три звезди от максимални пет му дава критикът на „Гардиън“ Питър Брадшоу. По думите му, във филма има „умни моменти на страх и ни побиват тръпки от безпокойство, танцовите сцени са добри и, разбира се, няма как да отречем, че Гуаданино е интелигентен режисьор“. Но заключава:

„Ала на този филм му липсва страст“.

„Холивуд Рипортър“ отбелязва, че Гуаданино „не се възползва от задълбочения поглед на оригинала и вместо това разчита на поглъщащия ужас, който обръща стомаха“.

Стефани Закарек зачерква „Суспирия“ като „безличен, скучен и глуповат“, според нея във филма няма  нищо поетично или еротично.

„До момента, в който филмът е към своя край, може да си помислите: „Добре, вече знаем как изглежда „Суспирия“ като артфилм. А сега може ли да се върнем към миналото, когато беше просто ярък пример за нещо, което не става?“, пише Оуен Глайбърмен във „Варайъти“.

Фаворитката

Новият филм на Йоргос Лантимос – режисьора, който предлага неочаквани и дори страховити трактовки на наглед познати сюжети, разказва историята на придворната дама Абигейл, която всячески се опитва да се превърне във фаворитка на кралицата. Участват Оливия Колман, Ема Стоун, Рейчъл Уайз.

Критиката приема ласкаво „Фаворитката“ – във „Варайъти“ го определят като „безупречно ошлайфан диамант – фино изработен и умерено пристъпващ към жанра на дивашка, мизантропска, облечена в барокови костюми, драма“, а според „Холивуд Рипортър“ филмът предизвиква „порочна наслада“.

„Тази трактовка подготвя щедро сцената за трима герои, които биха направили всичко, за да постигнат своето, а актьорите, които ги представят, очевидно си прекарват страхотно“, пише Стефани Закарек в „Тайм“.

Майкъл Нордийн твърди в „Индиуайър“, че Оливия Колман заслужава коронация. А Николас Барбър обобщава в Би Би Си:

„Фаворитката“ на Йоргос Лантимос е мръсна, насилствена и свирепа комедия, от която се процежда циничен език и още по-лошо поведение. Всичко това ще ужаси всеки, който очаква малко по-конвенционална драма за кралското семейство“.

Балада за Бъстър Скръгс

В този филм пионерите на уестърна – братята Джоел и Итън Коен – представят поредица от истории за американската граница. Първоначално замислен като сериал в шест епизода, „Балада за Бъстър Скъргс“ е условно разделен на шест „глави“, всяка от които е отделен разказ за Американския запад.

Според „Варайъти“ филмът е попфантазия, която се интересува колко свирепо място е бил наистина Старият Запад. „Индиуайър“ го определя като илюстрация какво прави формулата на братята Коен толкова привлекателна – „но също и напомняне колко по-добри примери има за това“. „Холивуд Рипортър“ пише, че „Баладата“ ще зарадва специалистите в жанра – с вниманието към детайла, с удоволствието, с което очевидно братя Коен пишат с езика на цветен уестърн за XIX в., с музикалния подбор и с прекрасната графика между отделните сцени.

„Балада за Бъстър Скръгс“ е позната история и заради това ѝ се наслаждаваме – така, както винаги се наслаждаваме на истории, предавани от едно поколение на друго. Ала освен всичко тя е пропита с меланхолия“, твърди Стефани Закарек в „Тайм“.

Питър Брадшоу му дава 4 звезди в „Гардиън“, посочвайки, че е красиво направен:

„Имаме уестърн от старата школа и ако в него намираме нещо комично или самоиронично, това далеч не значи, че не е оригинален“.

Другата страна на вятъра

Филмът е монтаж от десетте часа записи, снимани от Орсън Уелс в продължение на шест години. Построен като филм във филма, целта на „Другата страна на вятъра“ е да иронизира класическия Холивуд и последвалата авангардна епоха.

Според „Варайъти“, „Другата страна на вятъра“ е ексцентричен, отчасти накъсан, но много гледаем филм.

„Орсън Уелс режисира пълнокръвно: може да усетите ДНК-то му в мрачната атмосфера на лентата“, пише Оуен Глайбърмен.

„Индиуайър“ отбелязва, че филмът е „разбъркан и криволичещ“, но по все така разпознаваемия Уелсов начин – с несравним талант, „дори когато претърпява провал“. Тод Маккарти заявява в „Холивуд Рипортър“, че „филмът успешно задминава онова, което мислехме за възможно и по никакъв начин не се усеща като предателство“.

Питър Брашоу му дава 4 звезди в „Гардиън“, обобщавайки:

„Каквито и недостатъци да има, филмът е вълнуващ портрет и изследване на работа, която винаги ще се развива“.

Роди се звезда

Трети римейк на култовото заглавие от 1937 г. с режисьор Брадли Купър и с участието на Лейди Гага.

„Гардиън“ му дава 5 звезди, „Индипендънт“ – 3, а оценката му в IMDb е 8,6/10.

Според Питър Брадшоу филмът е „изумително гледаем и колосално развлекателен… зареден с частици чиста мелодрама“. Майкъл Нордийн посочва в „Индиуайър“, че Брадли Купър играе от душа, „ала партньорката му във филма е тази, чийто магнетизъм ви привлича в света ѝ – и ви държи там дори когато лентата не уцели верния тон“.

Roma

https://youtu.be/fp_i7cnOgbQ

Новият филм на Алфонсо Куарон е разказ за живота на семейство от средната класа в Мексико през 70-те години. Куарон споделя, че след „Гравитация“ това е най-същественият филм, който е правил.

„Гардиън“ му дава максималните 5 звезди, висока е и оценката му в IMDb – 8,7.

„Филмът продължава традицията на режисьорите от неореализма като Виторио де Сика и Сатяджит Рей. Днес никой друг не прави подобни филми“, пише Стефани Закарек в „Тайм“.

Силно възхитен е Тод Маккарти в Холивуд Рипортър“:

„Потапяне в едни от най-красивите черно-бели кадри, които някога сте виждали. Това е филм на велик режисьор, който демонстрира абсолютен контрол и увереност в това, което прави“.

22 юли

„22 юли“ е драма за терористичното нападение в Норвегия от 22 юли 2011 г., когато Андерш Брайвик отне живота на 77 души. Филмът на режисьора Пол Грийнграс разказва за последиците от атентата.

„Утопията на Ерик Поуп е първична, брутална и все пак сърдечна и честна лента, която поглъща невинното удивление и ужаса на младите си герои“, коментира Питър Брадшоу в „Гардиън“ и оценява филма с 4 звезди.

Гай Лодж посочва във „Варайъти“, че „22 юли“ е решен като поглъщащ и изтощителен филм – „и в по-голямата си част успява…“.