Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Венци Мицов: Чалгата е тромб, който ни води до обществен инсулт

Анкета на „Площад Славейков“ за най-спешното, което трябва да свърши новият парламент в областта на културата

Снимка: Личен архив - Венци Мицов: Чалгата е тромб, който ни води до обществен инсулт

Снимка: Личен архив

С надеждата, че новият парламент ще обърне сериозно внимание на наболелите културни проблеми и ще превърне културата в приоритет на държавната политика, решихме да направим анкета сред хора, изградили име в областта на културата, пряко ангажирани със създаване на културен продукт, както и сред депутати с културен профил, които ще имат ангажимента да изграждат, поддържат и развиват политиките в тази област. На всички тях зададохме по 10 въпроса.

Венци Мицов е музикант с академично образование. От 1993-а до 2004 г. е клавирист на група „Хиподил“, а от 2006-а до 2012 г. – на групата „Светльо & The Legends“. Като представител на партия „Глас народен“ през 2015-а става съветник в Столичния общински съвет. Хоноруван преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски“ по аранжиране, инструментознание, музика и реклама. Доктор по музика.

– Защо културата трябва да бъде приоритет на държавната политика?

– Защото никога досега културата не е била такъв приоритет. И резултатите не закъсняха – живеем в ерата на чалгата, турските и индийските сериали, врачките и плоскоземците, а доцент Мангъров е национален герой. Това нямаше да е така, ако приоритетите на държавата ни бяха, както би казал възстановяващият се от операция на менискуса Борисов – „Култура, култура, култура“.

Е, културата беше оставена на самотек, кърпеха се дупки, запушваха се дупки, но никога в последните три десетилетия не си отговорихме на един основен въпрос: накъде желаем да отидем. И после да отговорим на следващия такъв: а как да стигнем дотам.

– Кое е неотложното, което трябва да се свърши в културата?

– Благодаря ви за този въпрос. У нас всички неотложни въпроси, свързани с културата, бяха пропуснати и нерешени. Например така и не се разбра тия пари от хазарта защо не стигнаха до културата. Тоест, разбра се – парламентът дава, но финансовият министър – не.

Не се разбра как, след като от десет години всички казват, че Законът за меценатството е слаб, неработещ и на практика го има само на хартия, никой не седна да направи нов.

В културата на практика се случи това, което би се случило, ако сте пациент с ниска сатурация, но никоя болница не желае да ви вземе – случи се агония. Това, че тя (културата) все пак оцеля, означава, че донякъде безхаберието на държавата е довело до нещо като колективен културен имунитет. Но прекараната болест неминуемо ще доведе до странични ефекти. Например – до чалга. Чалгата е тромб, който ни води до обществен инсулт.

А сега на въпроса – нов закон за меценатството. Нов закон за читалищата. Нова стратегия за култура, направена не от петима канцеларски плъха и пет любими на властта НПО-та, а след истинско обсъждане. В тази стратегия трябва да си кажем честно накъде отиваме и какво искаме да направим с културата си. Инвестиция в периферията или такава в центъра? Висока култура в столицата или висока култура в малките градчета?

И да не забравя – повече пари за културата в бюджета. Без финансови стимули скоро няма да има кандидати да свирят в оркестри или да играят в театри. Това време е много по-близо, отколкото си мислите. В Софийското музикално училище вече има випуски, в които има само по двама-трима цигулари например…

– Кой е най-подцененият от държавата сектор в културата?

– А кой не е подценен? Библиотеките ли, архивите на киното ли, симфоничните оркестри ли, провинциалните театри ли? Кажете ми кой сектор е оценен по достойнство? Аз не знам да има такъв. Не познавам и музиканти, които да успеят да живеят достойно, ако не работят две неща и не преподават допълнително уроци.

– Кое трябва да преобладава във финансирането – пазарният принцип или държавната субсидия?

– И двете. Пазарът у нас е плах, слаб, всички знаем какъв е рекордният тираж на музикален албум. 1000 продадени копия у нас се считат за подвиг.

За да има пазар, трябва да извървим определен път. Например да преборим пиратството. И да отучим хората от идеята, че изкуството е нещо, което трябва да получават безплатно, че творците са безделници и са, така да се каже, утайката на обществото. А това хората ще спрат да го мислят, когато… когато инвестираме в културата като дълъг образователен процес.

От друга страна пазарът и чисто пазарният принцип крият и рискове – в това, например, да превърнат цялото изкуство в попизкуство. А това също не е ОК. Има неща, които едва ли ще донесат приходи веднага. Но инвестицията в тях постепенно ще вдигне нивото на населението и то ще започне да произвежда продукт с далеч по-висока придадена стойност.

В този ред на мисли парите, отделени за култура в бюджета, са малко. А и се разпределят лошо.

– От чий чужд опит трябва да черпим примери?

– Тук е лесно – няма държава, от която да не можем да почерпим опит. Това е така, защото по отношение на културата ние сме толкова зле, че подозирам, че тук 112-о място (където е България по свобода на словото) би ни се сторило непостижим връх. У нас всички успехи в културата се случват не благодарение, а въпреки държавата.

И от друга страна – ето ви един Тео Ушев. Ето ви една Мария Бакалова. Получили образование тук, те отиват някъде, където държавата не им пречи и стават световни знаменитости. Значи не е чак толкова трудно да погледнем и да почерпим опит.

– Трябва ли „пенсионерите“ в културата да получават специално отношение от държавата?

– Те трябва да получат достойно заплащане и уважение. И да не са принудени в замяна на това да „обслужват“ управляващите. И с това мисля да замълча.

– Как трябва да бъдат подпомагани младите в културата?

– Чрез различни инструменти. Имам лоша новина за младите творци – всеки опит да им се помогне среща чугунените глави на институциите у нас. Младите няма да бъдат допуснати лесно до „благата“, но добрата новина е, че те са… млади. Старите, колкото и да стискат жалките огризки от трапезата за себе си, няма да успеят да ги опазят. Такъв е ходът на живота.

Горд съм, че преди няколко години успях, макар и за малко, да прокарам идеята да има фонд за млади автори в „Музикаутор“. Малко преди да напусна тази доста клета организация. Дали към днешна дата този фонд е фиксиран за млади автори – не знам. „Музикаутор“ лиши всичките си млади автори от право да гласуват на общите им събрания, което трябва да ви покаже как статуквото се отнася към младите.

И нещо важно – младите творци трябва да се научат да пишат проекти. Уви, бъдещето е на проектите. Тъпо, гадно, но… добре дошли в „прекрасния нов свят“.

– Каква трябва да бъде държавната политика за износ на българско изкуство и култура?

– Насочена в правилната посока. Когато изнасяш и рекламираш качествен културен продукт не по линия „тоя е от нашата партия“ или „тоя ми е приятел, кум, братчед“, нещата ще се получат. Износът на наша култура и рекламирането ѝ по света трябва да става постоянно, трябва например да има постоянно работещи резиденции за преводна българска литература. Впрочем всички знаят как трябва да се случи това, но май шуробаджанащината пречи.

– Медиите трябва ли да бъдат ангажимент на Министерството на културата?

– Хм… Не знам. Според вас медиите, особено някои, могат ли да бъдат причислени към културата? В любимото ми заглавие от сайта „Секира точка ком“ – „Извънземни опънаха дядо Стефчо в секретна база край Родопите“ има много култура… Порно култура.

– Кой е най-подходящ за министър на културата?

– Някой, който не се казва Банов със сигурност. А ако може да не се казва и Стоян Михалев, още по-добре.
Министърът на културата трябва да е човек, който да не се плаши и да не подвива опашка, когато финансовият министър му каже „Пари нема, действайте“. В този момент министърът на културата трябва да стане и да си подаде демонстративно оставката. Аз очаквам моят министър да бъде човек, който да не позволява на никого да се подиграва с гилдията.

А име няма да ви кажа. Само се притеснявам, като гледам новите депутати с културна експертиза, да не стане някой от тях, че Банов ще ми се стори като Кенеди…

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg