VivaPay

Този текст е публикуван преди повече от 9 месеца

Версии за фалшивите картини в галерия „Структура“

Най-важните въпроси: кой е авторът на тази измама и каква е нейната цел

Обявената за сряда, 19 юни, среща-разговор в галерия „Структура“ с проф. Ирина Генова на тема „Модернизъм/Авангард: обмен на погледи, образи и идеи; свързвания, неосъществени проекти и отложени срещи” е отменена. Снимка: Галерия „Структура“ - Версии за фалшивите картини в галерия „Структура“

Обявената за сряда, 19 юни, среща-разговор в галерия „Структура“ с проф. Ирина Генова на тема „Модернизъм/Авангард: обмен на погледи, образи и идеи; свързвания, неосъществени проекти и отложени срещи” е отменена. Снимка: Галерия „Структура“

Тази изключително странна история започна с фанфари, възхищения и нови надежди, след това зави рязко в обратна посока – с шокиращи изненади и срам с международни отенъци. И все още не е ясно, нито защо се случи, нито как ще завърши – но щетите вече изглеждат неоценими.

Преди да изложим няколко версии на случилото се, ето накратко какво се случи.

На 30 май в столичната галерия „Структура“ бе открита необичайната за това арт пространство изложба „Модернизъм и авангард. Български перспективи“, с произведения от частната колекция на бизнесмена Николай Неделчев – живопис, графика и няколко пластики. „Необичайна“ – защото още на откриването на галерията преди година и половина нейният ръководител и главен уредник Мария Василева декларира изключителната политика на „Структура“ да показва само съвременно изкуство – а не модернизъм и авангард от междувоенния период (и, естествено, съвсем не фалшификати).

Изложбата си бе поставила амбициозната задача „да изследва белите полета в българската история на изкуството”, „да открие възможност за анализ на миналото и за преобръщане на представите за него”… чрез непознати произведения както на известни, така и на слабо познати автори като Александър Жендов, Христо Каварналиев, Мирчо Качулев, Кирил Кръстев, Гео Милев, Иван Милев, Иван Ненов, Жорж Папазов, Иван Пенков, Георги Попов – Джон, Боян Райнов, Николай Райнов, Сирак Скитник, Харалампи Тачев, Дечко Узунов, Мара Учкунова-Аубьок.

Америка за България

Само седмица по-късно в гилдията вече масово, но не и публично, се говореше, че цялата изложба е крайно съмнителна, показаните произведения не представят авторите им в добра светлина. И така, докато на 12 юни доц. Ружа Маринска – специалист по проблемите на българския модернизъм и бивш директор на Националната художествена галерия, обяви в интервю за Клуб Z, че „голяма част от показаните творби не са автентични”. Без да посочва произведения и имена, но конкретиката не закъсня.

В петък художникът Антон Стайков разкри във Фейсбук, че рисунка с туш от изложбата, с обявен автор Сирак Скитник, е копирана от корицата на английско издание на „Кама Сутра” от 2012 г., дело на френската художничка Малика Фавр. На следващия ден отново Клуб Z съобщи, че „рисунка с туш на Мирчо Качулев” е прерисувана от рисунка на френския художник Киб, известният карикатурист Христо Комарници откри трети фалшификат от същия вид, а „Площад Славейков” намери още две ментета – рисунки уж на Гео Милев и Харалампи Тачев се оказаха прекопирани от творби на различни западноевропейски художници.

Вижте още: ЕРОТИЧЕН СЪН НА СИРАК СКИТНИК, КОПИРАН ОТ „КАМА СУТРА“ НА ИЗД. „ПЕНГУИН“

Цялата история придобива още по-неприятен вкус, като погледнем каталога на изложбата, в който с текстове за изключителните качества на колекцията се представят изтъкнати специалисти и университетски преподаватели, членове на международни организации на критици, автори на десетки студии и статии, ръководили някои от най-големите ни арт институции – проф. Ирина Генова, доц. Борис Данаилов, д-р Биляна Борисова и д-р Мария Василева.

Теории за гафа

В социалните мрежи веднага се завъртяха няколко теории, опитващи се да обяснят гафа. С най-малко привърженици бе версията, че западноевропейските автори са копирали българските художници. Тя не звучи сериозно, най-малкото защото някои от произведенията в изложбата са приписани на автори, творили по-късно от чужденците.

Далеч повече хора подкрепиха твърдението „сега ли разбрахте, у нас плагиатството и ментетата са широко разпространени”. Според специалистите, на родния арт пазар наистина има голям брой фалшификати – но тези от изложбата в галерия „Структура” са по-различен случай. Никой нормален фалшификатор няма да прекопира творба на един художник, за да я представи като произведение на друг, още повече когато измамата може да бъде открита за броени минути в интернет. Изглежда очевидно, че става дума за провокация.

Вижте още: ОЩЕ КОПИЯ НА ЧУЖДИ КАРТИНИ В ГАЛЕРИЯ „СТРУКТУРА“

Тук се появява трето обяснение, според което фалшификатите са част от арт мистификация, подобна на акцията на Иван Мудов с мнимото откриване на Музей на съвременното изкуство в сградата на гара „Подуене“ в София през 2005-а – манипулация на общественото мнение със средствата на традиционна рекламна кампания с цел привличане на вниманието. Но първоначалните реакции на разкритията от страна на галерията – първо мълчание, после възмущение, че се пречи на българското изкуство, след това признание с половин уста и сваляне на фалшификатите от изложбата – изключват и тази възможност. Няма смисъл да обсъждаме и предположенията, че това е „добре измислена реклама на галерията, социален експеримент или акция срещу фалшивите новини”, защото щетите върху имиджа на колекцията, галерията и гилдията са доста тежки.

Вижте още: ЕКСПЕРТЕН СЪВЕТ ЩЕ ПРОВЕРЯВА ЗА ФАЛШИФИКАТИ КАРТИНИТЕ В ГАЛЕРИЯ „СТРУКТУРА“

Очевидни засега са две неща. Първото е, че някой е вкарал в колекцията фалшификати с ясната цел те да бъдат разобличени. Второто е, че ако гореизброените специалисти, писали в каталога на изложбата „Модернизъм и авангард. Български перспективи”, си бяха на мястото, този скандал не би бил възможен. Реакцията на доц. Ружа Маринска го доказва.

Оттук нататък има много въпроси – откъде колекционерът се е сдобил с фалшификатите, имат ли те идентификационни сертификати, кой ги е издал, какъв е смисълът от тези документи, щом на практика те не гарантират автентичност, виждали ли са авторите на каталога произведенията, за които са писали… И най-важните два въпроса са: кой е авторът на тази измама и каква е нейната цел. Надяваме се да научим отговорите, но очевидно няма да е лесно – тази сутрин и екипът на „Култура.БГ” по БНТ призна, че не е успял да открие нито един желаещ да коментира публично темата.

Ако иска да се изчисти от всички подозрения в зависимости, гилдията е задължена да открие отговорите на тези въпроси. Без това скандалите ще се множат, у нас никога няма да има нормален артпазар, да не говорим за популярност на българското изкуство в чужбина. Нищо чудно и разговорите за представяне на българска колекция от модерно и съвременно изкуство в центъра „Помпиду“ в Париж да стигнат до задънена улица.

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg