Смъртта на 11-годишния син на Уилям Шекспир отключва гения на Барда, твърди филмът „Хамнет“, едно от заглавията, които вече активно се спрягат за „Оскар“. Филмът на Клои Жао, който снощи бе показан премиерно пред българска публика като част от „Киномания“, е семейна драма за опасностите в родителството и трагедията, която нерядко задвижва изкуството.
Филмът се основава на едноименна книга от Маги О’Фарел, но все пак е фикция. За семейството на Шекспир всъщност има повече въпроси, отколкото доказани факти, изтъква Би Би Си. Според историческите извори, през 1582 г. Уилям Шекспир, тогава на 18 години, се жени за 26-годишната Ан Хатауей, която е бременна с първото им дете, Сузана. Три години по-късно се раждат близнаците им, наречени Джудит и Хамнет – име, което по това време е било взаимозаменяемо с Хамлет. През 1596 г., когато е само на 11 години, Хамнет умира. Погребан е на 11 август и е почти сигурно, че Шекспир, който по това време пътува с театралната си трупа, не е могъл да се върне в Стратфорд навреме за погребението. Около четири години по-късно той пише „Хамлет“.
С това се изчерпват знанията на историците за близките на Шекспир, но литературата е много по-щедра в интерпретацията си. Не може да се твърди, че О’Фарел и Жао изкривяват историята – просто защото история няма. Затова „Хамнет“ е произведение на въображението, емоционален анализ на скръбта, изплетен от най-незначителните факти.
В книгата на О’Фарел, преведена и на български от издателство „Амат-АХ“, Агнес, фигурата на Шекспировата съпруга е доразвита до билкарка с обширни познания за медицински отвари, с дълбока връзка с природата и почти свръхестествена способност да предусеща бъдещето. Междувременно Шекспир е млад учител, приел работата не толкова от страст към професията, а за да покрие дълговете на баща си, склонен към насилие. В онзи момент Шекспир все още не пише пиеси. Любомта им с Агнес пламва бързо и двама се женят, след като става ясно, че тя е бременна.
След раждането на първото им дете Шекспир започва да се чувства ограничен от простото съществуване и се чувства привлечен от Лондон, „където се случва всичко“. Заминава, уж с идеята семейството му по-късно да се присъедини към него в столицата, но това така и не се случва. Във филма той е представен като отдаден, но често отсъстващ баща.
Никой не знае дали всъщност Шекспир се е чувствал принуден да се ожени за бременната Ан, дали са били лудо влюбени, какъвто наратив е избран за филма и книгата. Няма свидетелства как е починал 11-годишният Хамнет, но чумата по това време вече е върлувала в Англия и е много вероятна причина за смъртта му.
Във въображението на О’Фарел и Жао Агнес е образована, може да пише и чете и има силна воля. Превъплъщението на Джеси Бъкли с право се спряга за „Оскар“ и „Хамнет“ е най-удачният филм, с който да спечели. Главният герой в този филм не е Шекспир, а съпругата му.
Нейната фигура напълно умишлено е изведена на преден план от писателката, която чувства сякаш поправя историческа несправедливост. В края на романа си тя изтъква колко малко се знае за Хамнет и родителите му и все пак изгражда историята си с внимателно проучване на историческия контекст.
„Проучвайки Шекспировото време, забелязах колко зле историята и науката са се отнесли към съпругата му, жената, която сме били учили да наричаме Ан Хатауей – коментира писателката пред Би Би Си. – Всъщност, имаме само един разказ за нея и повечето биографи просто го повтарят, а именно, че тя е била неграмотна селянка, която е вкарала Шекспир в капана на брака, че той я е мразел, че е избягал в Лондон, за да се отърве от нея.“
Дори името ú не е добре известно, баща ú, успешен фермер, ú е оставил зестра в завещанието си, наричайки я Агнес. О’Фарел решава да даде тъкмо това име на героинята си, откъдето идва и разминаването между Ан/Агнес (във всички други исторически записки тя фигурира като Ан). За да оформи образа на Агнес, писателката чете пиесите на Шекспир между редовете.
„Върнах се към пиесите и ги прочетох по различен начин, опитвайки се да видя дали мога да я намеря, защото винаги съм чувствала, че мога да видя Хамнет в „Хамлет“. Но се чудех – мислех си, че тя също трябва да е там“, казва тя, цитирана от Би Би Си.
Около смъртта на Хамнет има дори още повече спекулации. През 2004 г. излиза есето „Смъртта на „Хамнет“ и създаването на „Хамлет“ на Стивън Грийнблат, който прави пряка връзка между двете събития. Подобно предположение е крайно изкушаващо, съгласява се и Дейвид Скот Кастан, професор емеритус в университета „Йейл“.
„Смъртта на Хамлет/Хамлет със сигурност е била почувствана от Шекспир и семейството му като съкрушителна загуба – коментира той. – Тогава може би това е било поне част от причината, поради която в рамките на няколко години след смъртта на момчето Шекспир се е обърнал към стара пиеса за син на име Хамлет и призрак, призоваващ за „отмъщение“. Но връзките между преживяното събитие и изкуството на Шекспир са само спекулации, колкото и интригуващи да са те.“
Независимо от научните изследвания, „Хамнет“ несъмнено е филмът, който ще промени възприятията за съпругата на Шекспир. Това би било много хубаво, но вероятно ще има краткотраен ефект, смята О’Фарел. Дори и да не остави подобна следа, „Хамнет“ е от значимите филми на годината и това гарантирано ще проличи в предстоящия награден сезон.
„Хамнет“ предизвика голям интерес като част от програмата на „Киномания“ на 23 ноември, но тепърва предстои широкото му разпространение. Филмът тръгва по кината у нас на 23 януари 2026 г.
Текстът е част от проекта „Критика и дуелизъм“ на „Площад Славейков“, подкрепен по програма „Критика 2025“ от Национален фонд „Култура“.
