Веско Ешкенази: Липсата на изкуство по време на криза овълчва

„Не искам това, което правя, да е масово. Искам хората, които идват да ме чуят, да знаят, че слушат нещо съдържателно, истинско и направено със стил. Ще се радвам, разбира се, ако повече хора видят какво правя. Но целта на класическата музика не е да се бори изобщо с каквото и да е. Тя съществува заради ценността си“, казва Веско Пантелеев-Ешкенази пред Елица Иванова в интервю за „Преса“.

Виртуозният цигулар подготвя концерт на солисти на Кралския „Концертгебау“-Амстердам на 8 май в зала 1 на НДК. Формацията, наречена Royal Classics, ще изпълни произведения на Бах, Паганини, Чайковски и Ботезини. Освен Ешкенази, който е и диригент на концерта, солисти ще бъдат още британският соло контрабасист Доминик Селдис и младата цигуларка Вилияна Бобева.

„Трябва да съм честен и да призная, че идеята е на моята приятелка Станислава Стоева, с която живеем заедно повече от пет години – казва Ешкенази пред „Преса“. – Тя е виолистка и отдавна ми говори за голям концерт в НДК, но аз съм човек, който има нужда от време, за да обмисли и да се убеди, че нещо е правилно.

Дълго избистряхме идеята какво точно ще кажем на публиката с концерта. Исках нещо да го отличава, да има послание. Затова в центъра са солистите на един от най-силните световни оркестри. Трябваше ни обаче и интересен гост, който никога не е идвал. Така избрахме Доминик Селдис, мой приятел и колега, виртуоз на контрабаса и водач на секцията в Концертгебау. Виртуозните контрабасисти не са много в света. В програмата е произведение за една струна на цигулка на Паганини, но аранжирано за контрабас. Доминик не само свири на една струна, но използва и цигуларски техники. Публиката ще чуе най-високата нота, която може да се изсвири на контрабас. Той е и тв звезда и шоумен, прави риалити формат за класическа музика в Англия и Холандия – „Маестро“, който има над 2 милиона зрители. В него известни личности като актьори например влизат в ролята на диригенти на голям оркестър. Идеята е да се види, че диригентът е страшно важен, а не просто маха с палката.“

Ешкенази вярва, че изкуството може да направи света по-добър. „Но въпросът е можем ли да стигнем до толкова хора, че да е всеобхватно – казва той. – Ако някои разберат, че могат да имат още един друг живот в изкуството, защо да не го направят. Това е богатство. Животът не е само всекидневие – ставаш, ходиш на работа, връщаш се. Изкуството буди съвсем различни усещания.“

На въпрос дали свободата е все още висока летва за българина, музикантът отговаря: „Иска ми се да вярвам, че нравствено българинът е израснал, но понякога чувам неща и се обърквам… Не мога да бъда изключително позитивен. Въпросът е да не се приема, че всеки може да прави каквото си иска. Добрият пример трябва да се дава най-вече от властимащите и от онези, които са постигнали нещо. Това още не се случва в България. Хората с власт и пари трябва да знаят, че носят отговорността за добрия пример. Малкият човек трябва да бъде чут. Разбира се, не може осем милионна (или вече 7-милионна) държава да бъде управлявана от осем милиона. Някои тук ще кажат, че за това гласуваме. Но този, на когото се дава доверие, трябва да го оправдае. Политиката е въпрос на чест и професионализъм.

Има нещо, което трябва да знаем – икономическият растеж на една държава има значение за изкуството. Когато хората са финансово обезпечени, по-често посещават концерти, театрални представления, купуват книги. Първите им нужди са осигурени и могат да си купуват духовна храна. Това трябва да е ясно на всички. За нещастие в тежки времена изкуството губи. Заради това светът става по-лош. Преживял съм две кризи и съм забелязал, че хората се овълчват, когато не могат да си позволят духовни радости. Затова трябва да има повече пари за изкуство.“