Цигуларят Веско Пантелеев Ешкенази тръгва с две програми на турне в България. Именувана „В света на музиката“, едната започна през 2022 г. и сега продължава и в 2023 г. Ще звучат произведения на Йохан Себастиан Бах, Антонио Вивалди, Волфганг Амадеус Моцарт, Арам Хачатурян, Петко Стайнов, Ренцо Руджери, Астор Пиацола, Енио Мориконе, Джон Уилямс, Майкъл Джексън, „Куийн“ и др.
Концертмайсторът на „Концертгебау“- Амстердам ще си партнира с Плевенската филхармония под диригентството на Георги Милтиядов. За някои от произведенията ще се включи талантливата акордеонистка Вероника Тодорова. Тодорова, Милтиядов и Ешкенази са създали композиция специално за турнето – „Dance on the river“, която ще изпълнят заедно на предстоящите си концерти.
Турнето ще мине през Монтана (24 юли), Созопол (31 юли), София (3 август, Зала „България“), с. Дебнево (5 август) и Горна Оряховица (4 септември).
Втората концертна програма е посветена на „Годишните времена“ от Антонио Вивалди и от Астор Пиацола. На 18 юли ще ги изпълнят в залата на Доходно здание в Русе, а на 19 юли в Драматичен театър „Сава Доброплодни“, Силистра.
Дни, преди да излезе пред публиката в Русе, разговаряме с Веско Ешкенази за музиката по време на война.
– Как звучи саундтракът на вашето лято, г-н Ешкенази?
– За мен саундтракът на лятото винаги е било „Лятото“ от Вивалди, третата част от „Годишните времена“, с бурята. Това е произведението, което харесвам най-много от тази епоха, както и въобще от написаните за цигулка и оркестър. Но ако трябва да изляза от музиката, саундтракът на моето лято са звуците на моята дъщеря, която се роди наскоро.
– Каква е идеята, с която подбрахте произведенията за лятното ви турне с Плевенската филхармония?
– Лятното турне е съставено от две програми, в които вложихме много ресурси и труд през годините. Едната от тях – „Светът на музиката“ – е пътешествие през музиката с произведения на Бах, Моцарт, Пиацола, Фреди Меркюри, Майкъл Джексън… които аз много харесвам и исках да изпълня. Някои от тях не са създадени за цигулка, но благодарение на диригента Георги Милтиядов, сега можем с Плевенската филхармония да представим на публиката. В другата концертна програма, с която ще гостуваме в Русе и Силистра, са „Четирите Годишните времена“ от Вивалди и Пиацола, които за мен са също едно преживяване, това са 8 годишни времена на практика – въпреки че е писал своите „годишни времена“ доста години след Вивалди, Пиацола по някакъв начин допълва произведението на Вивалди. Получава се рядка симбиоза, която силно ме вълнува.
– Как би звучал един концерт, който да помири Украйна и Русия?
– Изкуството омиротворява, но в тази ситуация, за съжаление, то е безсилно. Може би е подходящо едно произведение, което се нарича „Тишина“ – един пианист излиза на сцената, сяда зад пианото и 4,52 мин. просто стои и не свири.
Песимистично съм настроен, силно тревожен за нашето бъдеще и на света. Както и да завърши тази война, след нея нищо няма веднага да се оправи. Иска ми се дори да изтрия това от съзнанието си, но не мога.
– Вашият оркестър в Амстердам е мултинационален, в него вероятно има и руснаци, и украинци – какви са взаимоотношенията между тях?
– В „Концертгебау“ има и украинци, и руснаци. Взаимоотношенията им са колегиални. Не знам дали са приятели, но всички свирим заедно на сцената. Тази война изключително много раздели света и всички нас. Щастливи сме, че в Амстердам успяваме да творим заедно. Големите руски композитори продължават да присъстват в нашата програма – Чайковски, Рахманинов, Прокофиев, Шостакович… защото смятаме, че изкуството няма нищо общо с войната.
– Забелязвате ли в Нидерландия един необичаен културен феномен – руснаците избягват да говорят на руски, вероятно от чувство за вина заради руската инвазия в Украйна?
– Не съм го забелязвал, но мога да си го представя. Имам руски колеги, които се срамуват от това, което става, и едва ли не се извиняват на всички заради войната. Те, разбира се, няма за какво да се извиняват. Но това никак не помага за изхода от тази ситуация.
– Какво бихте казали на президента Володимир Зеленски, ако имахте тази възможност? Знаете, наскоро той бе на посещение в България и мнозина общественици и хора от културата присъстваха на срещата с него в Националния исторически музей.
– Не мога да си представя какво бих му казал – както на него, така и на руския президент. За мен това е пълно безумие. Най-много бих изсвирил нещо, но не знам какво да им кажа.
– Какъв би бил един концерт за края на войната? Кое произведение бихте избрали като най-жизнерадостно?
– С огромно желание бих свирил всяко произведение, ако е за край на войната. Всяко с щастлив край. Моцарт е подходящ, разбира се, но има уникални моменти в творчеството на Густав Малер, които изразяват апотеоз и приповдигнатост, каквито липсват в друго творчество – така че бих избрал някои от неговите симфонии, в които има тържество на човешкия дух.
– Национализмът бе взет като повод за началото на тази война. Като потомък на оцелели от събитията в България около Втората световна война, вие как приемате предлога за война на Путин? Подобни основания вероятно биха били провидени и в нашата страна, тук също има последователи на националсоциализма.
– Това е страшно опасно и е едно от нещата, които най-много ме тревожат в момента. Освен, че се води война толкова близо до нас. Този див популизъм свири на пагубна струна, много хора му вярват и не осъзнават в каква посока ги водят, какви страшни беди може да донесе не само на една нация, а и на целия свят.
– Какво мислите за новата патриотична мания у нас – пилон на Рожен. Прибавя ли това ръст на българското достойнство?
– Смятам, че любовта към родината е в сърцата ни и нямаме нужда да заявяваме чувствата си чрез 100-метрови пилони в планината и като опъваме байряци. Всеки един от нас обича родината си силно и по определен начин и няма нужда да подсилва това чувство, гледайки огромни знамена.
– Пътувате всяка година с концерти из България, как се променя пейзажът у нас?
– България се променя, развива се, и това много ме радва. Много българи са останали тук, за да творят и работят и така трябва да бъде. Но много ме притеснява разделението между хората – както в социалните мрежи, така и на улицата. Една искра е нужна, за да се случи нещо лошо. След всяко глобално сътресение, каквото беше пандемията, се създават предпоставки за разделение в една нация. На нас ни се случиха едно след друго две неща, едното от които още не е приключило. Иска ми се всички да осъзнаят какво може да се случи и колко може да загубят, ако продължи.
– Риториката на популизма използват немалко български политици, подлагайки на риск членството на България в Европейския съюз и НАТО. Като гражданин на Нидерландия вие какво основание бихте дали на евроскептиците сред нашите сънародници защо животът в тези два съюза е за предпочитане?
– Не виждам друго бъдеще за България, освен в Европа. Тя винаги е била в Европа и ще бъде – тази нейна ориентация е закономерна и логична. Когато попитам скептиците към ЕС: „А в каква друга България искате да живеете?“, не получавам отговори. България и в момента е независима, защото не е зависима, в Европейския съюз сме едно цяло, за да си помагаме, да се развиваме и да вървим напред. Знаем, че който играе сам, губи. Всичко друго са само приказки.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение