Чакам я да се обади някоя сутрин, за да каже, че иска само да ме чуе и да ми пожелае хубав ден. Доста неочаквано за актриса, боготворена още от първата си поява на сцената, звезда в създадена от нея самата Вселена. Тя беше повече от обикновена знаменитост, защото беше пълна с любов, която раздаваше на близки и непознати. Вниманието към нея беше като към кралска особа, получаваше го от първите хора в държавата, от бизнесмени и продуценти и дори от минувачи, които сияеха, виждайки я на улицата. Разходките с нея бяха крайно изморителни, защото се превръщаха в митинги, мнозина държаха да ѝ споделят обожанието си, и нерядко това стигаше до крайности, например да ѝ разкажат цял един живот. Това, впрочем, беше провокирано от собствената ѝ личност – атмосферата около нея беше наситена с първична веселост, от която всеки получаваше прилив на ендорфин.
Но и Татяна Лолова имаше нужда от тази доза. Затова не понасяше добре ограниченията заради коронавируса и липсата на жив контакт. Иде ми да изляза и да прегръщам всички наред, казваше ми по телефона. Когато всичко се върне постарому…
Не помня кога в крайна сметка се престрашихме да излезем на разходка. Съдейки по снимките, които направих, вероятно е било през юни, защото минахме през три градинки с разцъфтели рози. В началото на пандемията през 2020-а случаите на заразени все още бяха малко, но хората бяха много по-дисциплинирани от сега. Затова може би този ден, когато излязохме с г-жа Лолова, не ни спираха толкова често, просто ѝ се усмихваха отдалеч. Минахме по диагонал Докторската градина и успяхме да намерим една свободна пейка до лехата с английски рози. Слънцето печеше и разнасяше сладкото им ухание надалеч. Татяна Лолова извади едно ветрило. Разтвори го с фееричен жест на съвършения си маникюр и развя дървените „ребра“. Показаха се ситно изписаните с химикалка прагчета на гърба му. Отпред имаше рисунка – портрет със сребърен флумастер, завъртян подпис и послание, което само специалист би могъл да дешифрира.
Ветрилото, се оказа, идва от Барселона, от едно кафене с изглед към „Саграда Фамилия“. Докато погледът на актрисата обхожда безкрайния градеж на тази „молитва към Господ“, тя забелязва ветрилото на една витрина. Не се продава, казват ѝ, но когато тя реши, може да убеди всекиго. И го купува.
Освен преживяванията ѝ със Славето от Барселона, ветрилото е свързано и с други хора. Един от тях е Димитър Киров. През 90-те Татяна Лолова му позира за онзи прочут портрет и решава да му поиска автограф. Разпиши ми се, му казва и му подава ветрилото. Така започва нейната звездна колекция.
Взирам се да видя кои са хората, имали честта да дадат автограф на тази огромна актриса… Един от тях е режисьорът Пламен Марков – явно заради спектакъла, който поставя в Сатирата с участието на Татяна Лолова – „От другата страна“ от Стратиев.

Снимка: Диляна Димитрова/Площад Славейков
Тук е и Калоянчев, чието име тя винаги споменава с купища определения като „най-гениалния“, „не е виновен, че е толкова талантлив“, „бурлакът на Сатирата“ и успява да измисли още и още по-бомбастични обяснения за актьорския му талант:
„Калоянчев не знам кога се е подписал, някъде накрая, сигурно е бил до мен, толкова го обичам, а пък нямам негов подпис“.
Виждаме също подписа на Дарина Павлова – може би покрай филма „Сбогом, мамо“, когато г-жа Лолова се оказа в окото на бурята в българските медии. Лече – вероятно футболистът Йордан Лечков. Съни Сънински, режисьорът на нейния моноспектакъл – „Дуенде“, игран дълги години в Театър „199“. Ето ти и внуците ѝ Сава и Матео с детските си почерци, а до тях – Никола Анастасов, с когото Татяна Лолова си партнира в десетки спектакли и с когото ги свързва приятелство, примесено с възхищение.
Животът ѝ, страстите ѝ, обичта ѝ са събрани в това ветрило, което като талантлив актьор играе роля – на вятъра…
Тя искаше да събере още автографи. Каза ми, че не успяла да стигне до хората, които са важни са нея, „които са ми близки, били са внимателни към мен. Отдавна никой не ми се е разписвал“.
Ерата на автографите отмина, за да бъде заменена от манията по селфитата. За нея това беше голям терор. Някои от случайните ѝ почитатели не приемаха отказ, заставаха зад гърба ѝ, прегръщаха я и, щастливи от тази „победа“, запечатваха „доказателството“, че са я срещнали. После лицето ѝ внезапно изгряваше в Инстаграм и Фейсбук – територии, които тя никога не посети.
В този ден след карантината не ни гонеха за селфи с нея, никой не ни доближи, а и по градинките сякаш нямаше много хора. Но цъфтяха розите. Тръгнахме по пътя на цъфтежа им. От Докторската градина се насочихме към Националната библиотека, пред която от няколко години насам растат тъмночервени рози. Не съм сигурна дали г-жа Лолова споделяше моята страст към розите, но слушаше с внимание обясненията ми – тези пред библиотеката например, са „Лили Марлен“, отбелязвам, такива има и край лъвската статуя в градинката пред НДК. Не ухаят, ѝ казвам, но тя, разбира се, се опита да вдъхне аромата им.

Снимка: Диляна Димитрова/Площад Славейков

Снимка: Диляна Димитрова/Площад Славейков

Снимка: Диляна Димитрова/Площад Славейков
Затова решавам да я заведа до още една градинка с великолепни жълти рози, „Златен празник“ на Дейвид Остин, пред „Квадрат 500“. Сядаме на пейките, обгръща ни нежният аромат на актрисите в цветния театър.
„Аз никога не съм живяла истински, в градини с рози и птичи песни. А Славето е живял, винаги е имал такъв живот. Аз все съм била в театъра…“, казва Татяна Лолова. Когато е щастлива, се сеща за съпруга си.

Снимка: Диляна Димитрова/Площад Славейков

Снимка: Диляна Димитрова/Площад Славейков
Освен слънцето, отсреща греят и кубетата на „Александър Невски“. Г-жа Лолова твърди, че не вярва в Господ. Но добавя, че независимо от нейното мнение Той явно съществува и се грижи от време на време за нея.
В следващите месеци пандемичната ситуация не ни позволи нито рози, нито ветрило. Виждахме се от разстояние, последно на Коледа. Три месеца по-късно тя си тръгна, преди още да разцъфтят столичните градинки, когато все още чакаме животът да тръгне постарому.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение