Вежди Рашидов, апостол на човеколюбието

В средата на лятото миналата година се появиха редица призиви за оставката на Вежди Рашидов – заради неговия „съвет“ към журналист от БНТ да си мери приказките, докато е на държавна хранилка. Тогава културният министър свика извънредна пресконференция и обясни, че просто е реагирал по-емоционално от нужното. За да опознаят по-добре, той направи и специален подарък на дошлите журналисти – книгата „Вежди Рашидов: изкуство и власт“, със съставители Стефан Цанев и Виктор Пасков.

Предлагаме ви кратък преглед на изданието, с оглед на напрежението между Цанев и Рашидов в последните дни, покрай отказа на писателя да получи орден „Златен век“ и отговора на министъра, че все още не му го е предлагал (въпреки че ведомството му го съобщи).

Съставители на книгата „Изкуство и власт“ са Стефан Цанев и Виктор Пасков.

Първото издание на книгата излиза през 2002 г., под знака на „Жанет 45“. В луксозен том, с твърди корици и 240 страници, са поместени поредица от интервюта на Рашидов, негови изявления, текстове за него, богат илюстративен материал, както и предговор от Стефан Цанев.  „Изкуство и власт“ е факт, според редакторското каре в книгата, с подкрепата на три частни фирми, една от които е „Кристалекс“ ООД – според справка на „Бивол“ в Търговския регистър, свързана със семейството на Рашидов.

В краткия си въвеждащ текст за изданието Цанев нарежда Рашидов като човек на изкуството, който е сред „днешните апостоли на човеколюбието върху окървавената ни планета, днешните пророци на духа в нашата превърната в битпазар държавица“.

Писателят изрежда творческите успехи на скулптора по цялата планета – десетки самостоятелни изложби, участия в международни биеналета и симпозиуми, редица международни награди, членство в прочути асоциации и академии на изкуствата. Отчита и сериозните му граждански качества:

„Вежди Рашидов е не само скулптор със световна известност. Вежди Рашидов е човек с неспокойна гражданска съвест, по характер е импулсивен и трудно се сдържа да не каже това, което мисли. Това, разбира се, предизвиква у мнозина отрицателни реакции, в повечето случаи за истината му плащат не с любов, а с омраза. Неговият талант, неговата световна известност и неговата извънредна популярност у нас събуждат у някои невъздържана завист, особено озлобени към него са хората, лишени от талант или страдащи от различни комплекси за малоценност. Неговата нетърпимост към несправедливостите, към лицемерието, към политическото шарлатанство е добре известна от многобройните му публикации в пресата и от изявите му по разните радиа и телевизии“.

Разбира се, по онова време, през 2002-а, Рашидов е на разстояние 7 години от поста министър на културата (заема го за първи път през 2009-а), а и се ползва с коренно различен обществен имидж (макар и в близки връзки с „Мултигруп“ и за кратко замесен в улично сбиване – но после оневинен от прокуратурата). Освен далеч от изпълнителната власт (макар и вече влязъл в политиката, като общински съветник), не е присъждал и орден „Златен век“ на Димитър Иванов, бившия директор в Шесто управление на Държавна сигурност.

Точно това негово решение накара и Стефан Цанев да откаже тази същата награда – но с изключително уважителен и премерен тон. Със същия, с който пише и предговора си към книгата за Рашидов – „безпощадният словесен автопортрет на художника“. (Но доста различен от отговора на министъра, отправен на „ти“ и, според Захари Карабашлиев, в „аверско-менторски тон“.)

Впрочем, самият Рашидов някога също се е опълчвал на властта, както и Цанев днес. В книгата четем неговото открито писмо до президента Петър Стоянов, с което скулпторът се отказва от участие в Съвета за култура към държавния глава, препращайки към прочутото изказване за „фабриката за илюзии“, която трябва да бъде закрита.

„Мисля, че илюзията е единствената предпоставка, която поражда мечтата, а народ без мечта е като човек без очи – заявява Рашидов. – Но има една фабрика, която трябва да закрием. Може би това е фабриката за компромати, демагогия, лъжата и всичко останало, което ни омърсява с пошлостта си, в която добре смазаната машина ни обезличава всеки ден по малко, от което и без това малкият ни народ има опасност да се задуши.“

За закриването на една фабрика призова и Цанев в писмото си от понеделник – онази, която официално оневинява репресивната институция Държавна сигурност и същевременно е подигравка с паметта и страданията на нейните жертви. Някакви прилики?