Вежди Рашидов: Защо крият, че музеят „Роден“ гостува по моя покана?

Може да не ме поканят на откриването на Българския Лувър...

Вежди Рашидов е обиден, че усилията му като министър се подценяват. Снимка: Румен Добрев - Вежди Рашидов: Защо крият, че музеят „Роден“ гостува по моя покана?

Вежди Рашидов е обиден, че усилията му като министър се подценяват. Снимка: Румен Добрев

Гостуването на музея „Роден“ в Националната художествена галерия безспорно е едно от най-значимите събития на българската културна сцена. Експозицията ще бъде открита в края на месец май, конкретна дата все още не е посочена. Името на Вежди Рашидов обаче, който започна преговорите с парижкия музей за гастрола в София и този факт бе шумно огласен от медиите, вероятно не случайно се пропуска в новините за изложбата. Както е тръгнало, може да пропуснат да го поканят и на откриването… Защото между бившия министър на културата и настоящия Петър Стоянович тлее вражда, която през известно време се разпалва от някое уж непремерено изказване.

За да изясним причините за някои конфликтни зони между стария и новия министър, поканихме на разговор Вежди Рашидов.

– Случайно ли забравят да споменат името ви в новините за изложбата на музея „Роден” в София, г-н Рашидов?

– Възможно е да са забравили да ме споменат от къса памет или пък съвсем целенасочено. Това не е толкова важно, но е много обидно. Защото всичко това, което се случва, е плод на моите човешки усилия. Никой друг в историята на България не е успял да подпише договор нито с „Пти Пале”, нито с „Лувъра”, нито да докара музея „Роден”. Това се случи изцяло с моите лични контакти – ако някой не го знае, да му го напомня. Аз съм човек, който си изкарва прехраната от чужбина, опитвал съм се да емигрирам във Франция, бил съм приятел с някои от най-големите световни скулптори. Предоставих личните си контакти на българската държава.

Америка за България

Ще ви кажа нещо, което не е известно: самият аз имах покана от музея „Роден” да направя изложба, но когато станах министър, пренебрегнах себе си. Предложих да покажем Роден в София, а музеят „Роден“ да представи изложба с български скулптори в Париж. Откакто станах министър, аз не дадох само своя работа в „Уфици” във Флоренция – един от най-ценните музеи на света, а осигурих творби на още шестима български автори (бел. ред. – Светлин Русев, Захари Каменов, Емил Стойчев, Крум Дамянов, Николай Янакиев и Любен Генов). Личните си контакти направих отново обществени. От много години познавам директора на Лувъра Анри Лоарет… Навремето Людмила Живкова се е опитвала да доведе тук директора на този музей, но никой досега не бе успявал. Аз го поканих в България, която той не познаваше. И той дойде. Би било обидно за всеки, когато не му признаят усилията.

Сещам се и за друго – по време на криза осигурихме 13,2 млн. лв. на българското кино. Сега те са с 1 млн. лв. назад. Защо тогава ми искаха оставката?

– Как преживяхте сблъсъка с кинаджиите?

– Отключих диабет и до края на живота си ще бъда на лекарства. Знаете ли защо се случи този сблъсък? Защото не си разбрах колегите. По-късно осъзнах какво всъщност са искали от мен. Тук най-сетне ще кажа каква е истината: оставка ми бе поискана не за друго, а защото преди мен моите предшественици бяха направили 2 сесии за по 3 млн. лв., без реално да имат парите.

– Говорите за Стефан Данаилов?

– Да е жив и здрав Стефан Данаилов, който беше добър министър и е много добър български актьор. Не обичам даговоря против моите предшественици, но такива бяха фактите. Във филмовия център бяха подписали договори за 6 млн. лв. След което кинаджиите дойдоха да ме притискат да им дам тези пари. Всичко беше рекет за едни 6 млн. лв. Но няма лошо.

Хората не знаят, че Стефан Данаилов приключи мандата си със 140 млн. бюджет, а когато аз дойдох в Министерството, получих 92 млн. лв. Никой до този момент не беше управлявал българската култура с толкова малко пари. И не само, че нямаше нулева година в киното, а се направиха и откупки на картини за националните ни музеи за 1 млн. лв. 20 години не бяха правени никакви сериозни откупки! 2,6 млн. лв. дадохме за български книги…

– Къде отидоха тези пари?

– Отидоха по издателствата за отпечатване на български автори, в библиотеките за купуване на книги.

Преди мен при 140 млн. лв. бюджет киното получи 10 млн., а ние дадохме 13 при много по-малък бюджет. Впрочем, нашите кинаджии са много ревливи, когато стане дума за пари, но срещу милионите, които им се дават, трябва да има и някакво качество. На „Берлинале” например бяха предложени стотици филми от много държави, имаше от Албания, Черна гора, Сърбия… и нито един български. Защо? Не можеш да харчиш 1,5 млн. лв. за филм, който след това прибираш в чекмеджето. Българското кино има успехи, но според мен трябва да се стреми към признание от най-големите фестивали. Да спрем да се самонаграждаваме, а да се съизмерваме с най-хубавите европейски и световни ленти. Смятам, че Законът за българското кино трябва да бъде съобразен с европейските стандарти и закони.

– А не е ли така?

– Не. И се получава така, че този закон обслужва един кръг от хора.

– Да говорим с имена – кои са в този кръг?

– Това са онези, които навремето идваха да ми искат оставката, чувам, че някои от тях сега са съветници на новия министър на културата.

– Съветник на министъра е и Борис Данаилов, когото вие уволнихте навремето от директорския пост в Националната галерия. Той се занимава сега с организацията на изложбата на музея „Роден“. Защо махнахте Борис Данаилов?

– Първо, защото не обичам ченгета и доносници. Второ – заради него беше пред провал Музея на съвременното изкуство. Преди още да е минал проектът, първата им работа – на него и хората му, беше да си напишат хонорарите – 17 000 евро. Сумата за проектиране пък беше 250 хиляди евро – все едно, че ще строят нова сграда. Когато инспекторатът направи одит на музея, откриха някои нарушения.

– Кражби ли откриха, отклонени средства?

– Не знам как ще го наречете, да не се обиди много Борис Данаилов… Но при ремонт на покрива на музея се оказа, че са го направили за цена, по-висока от пазарната.

– Като уволнявате хора, в които се съмнявате, че са корумпирани, давате ли сигнал за тях в Прокуратурата?

– Да, дал съм данните за разследване на Борис Данаилов в Прокуратурата. В резултат от там първо отвърнаха, че не могат да открият адреса на този човек. А той сега е съветник на новия министър на културата! Така затвориха делото. Но сега ще опитам отново. Тези дни ще отида при главния прокурор Сотир Цацаров, за да подам сигнал, защото е престъпно в национален музей да се правят отливки на шедьоври, да им се вадят калъпи и да ги дават по частни колекции.

– В кой музей се случва това?

– Като министър получих сигнал, че в Националната художествена галерия има унищожени гипсови оригинали на Любомир Далчев.

– В кои колекции можем да намерим копия на шедьоври от български музеи?

– Смятам, че прокуратурата трябва да се заеме и да отговори на този въпрос.

– Задава ли се вече откриването на Българския Лувър, г-н Рашидов, и ще ви поканят ли на събитието?

– Не е беда, ако не ме поканят. Ако не ме поканят, ще ръкопляскам отстрани. Българският Лувър е готов, въпреки че министърът непрекъснато тръби, че бил срам, че нямало какво да се показва в него. Историята ни е богата на артефакти, имаме творби от тракийското изкуство, през Жул Паскин и Жорж Папазов до Кристо, тогава за какво говорим?! Сега изведнъж вече намериха с какво да го пълнят! Чудя се обаче, защо не канят журналисти да видят, че българският Лувър е готов?! Докато бях министър, канех медиите да наблюдават всеки етап от ремонта на музея. Необходимо е да се завършат комуникациите – ток, вода, парно, за да бъде издаден Акт 16.

– Твърди се, че фирмата на сина ви е правила ремонта на българския Лувър. Ако това не е истина, защо не дадохте човека, който го съобщи публично, на съд?

– Мога да дам под съд човек, който има някакво значение за мен, а този, който го твърди, е никой. Той е тежък комунистически „пеликан“, бездарен и агресивен. Не разбирам атаките му, защото винаги съм помагал на баща му.

– Защо обаче не опровергавате тези твърдения?

– Няма какво да опровергавам. Има документи, потърсете ги в Министерството на културата. Заради тези слухове синът ми напусна държавата с цялото си семейство. Пресели се в Австрия, не желае децата му да растат в тази среда в България. За него нищо лошо не може да се каже, толкова е чувствителен и хигиеничен. Няма да се оправдавам на този комунистически „пеликан“, на чийто баща съм слугувал. Баща му беше ректор на Академията, когато аз преподавах там. Бях 10 години асистент на проф. Димитър Бойков.

– Не му споменавате името – за Велислав Минеков, сина на Величко Минеков ли говорите?

– По хигиенни съображения не му казвам името. Аз съм градил от сиропиталището в Кърджали името и самочувствието си всеки Божи ден, минал съм цялата стърга на живота, не съм мръсно комунистическо леке. Научил съм се сам да се боря. Господ ме е опазил и ми е дал шанса да оцелея със занаята си.

– Как оценявате работата на министър Петър Стоянович?

– Няма да си позволя да го оценявам и да го нападам.

– Той обаче си го позволява, защо?

– Не бива да се напада министъра на културата. Божидар Абрашев беше от слабите министри, но да сте ме чули един път да кажа една лоша дума за него? За мен не е важно кой какво не е направил, а какво аз ще направя. 10 театъра ремонтирах, 5 музея направих на българската държава. А какво ще правят като дойде 2019 г., когато дойдат Европейските празници на културата? Ще заведем чужденците да видят криптата в „Александър Невски” и после на Тетевенската кръчма да ядат шопска салата ли?! Римските руини на Ларгото от година са увити с найлони и край тях спят бездомници. А докато бях министър, там всеки ден работеха 100 археолози.

– Оставихте ли задължения на министър Стоянович?

– Не, оставил съм му 14 млн. лв. европейски средста за Ларгото.

– В какви отношения сте с Велислава Кръстева – бившият пиар на Доган, сега зам.-министър на културата?

– В никакви. Не я познавам. Уволниха ръководството на НДК и го превърнаха в хранилка за роднини и приятели. Велислава Кръстева е шеф на на Съвета на директорите.

– Павел Васев, директорът на Народния театър, ви е близък приятел. Затова ли сега не е желан в Министерството на културата?

– Павел има някакви проблеми, да. Не му дават пари и е затруднен с разплащанията. От съвсем млади се знаем с него. Той е принципен човек, страшно подготвен и полезен, стои денонощно в Народния театър. И ако аз успях да измоля 10 млн. лв. за реформата от Симеон Дянков, това беше, защото Павел Васев всеки ден ми чукаше на вратата и ми носеше оставка в кабинета.

– Простихте ли на Калин Сърменов, че ви обиди публично, а след това го назначихте за директор на Сатирата?

– Като министър аз не мога да се сърдя, министърът няма право да се сърди на творците. Всичко лично остава до вратата на Министерството. Иван Попйорданов дойде честно и почтено и ме помоли да напусне директорския пост в Сатирата, съпругата му беше болна и аз се съобразих с молбата му. Тогава се допитах до актьорите в Сатирата на кого имат доверие, събрах и директори на театри, попитах и тях кого да изберем, докато се проведе конкурс. Беше необходим добър мениджър, уважаван от гилдията човек, който да може да привлича зрители.Тогава ми предложиха Калин Сърменов.

– Сърменов обаче ви обиди грозно, нарече ви карикатура!

– Това няма значение. За мен беше важно, че хората го харесваха, особено след сериала, в който участваше. Артистите казаха, че го приемат – е, имаше и малцина несъгласни.

– Поне извини ли ви се?

– Направи го публично. Когато го поканих, беше шашардисан. За първи път го виждах, след това се срещнахме още два пъти с Калин Сърменов – последният път когато открихме камерната зала в Сатирата, ремонтирана с европейски пари. Много бих искал сега министърът да продължи по този градивен път…

– Петър Стоянович не ви ли прави напук?

– Няма за какво да ми прави напук. От това страдат хората на културата, а на мен нищо не може да ми направи. Аз имам и пари, и семейство и единственото, което желая, е Господ да ми даде добро здраве. Не се натискам скулптурите ми да влизат в български музеи. Не съм зависим от Стоянович. За мен винаги по-важна е била българската култура, по-важно е било българските творци да се чувстват щастливи, да се чувстват добре в своята кожа.

ДС