Вежди Рашидов: С мед да намажеш Божидар Димитров край общата помия в ефира

С мед да намажеш Божидар Димитров на фона на всичко останало, коментира министърът на културата Вежди Рашидов твърденията за Божидар Димитров, че профанизира историята.

На въпрос на „24 часа“ за директора на Националния исторически музей, Рашидов отговаря:

„Не е моя работа да коментирам свободата на словото на който и да е български гражданин. Но когато всеки ден гледам по телевизионни екрани, по някои шоупрограми и по някои предавания каква омраза, вулгарност и помия тече, то някои изпуснати приказки на отделни хора с мед да ги намажеш. И за мен проблемът не е какво е казал един или друг, а какво се случва в съзнанието на младите, на идните поколения.“

Господ за изкуствата е зрителят, обяснява Рашидов в отговор на въпрос на коя постановка, концерт или изложба би се появил – не като министър, а като зрител.

„Аз винаги посещавам онези представления, които бих искал да гледам. Така че не разбирам въпроса какво значи да си някъде като министър или като зрител – твърди Рашидов. – Най-ценното нещо, властелинът в изкуството, са зрителите, а не министрите. Публиката, публиката, публиката – за изкуствата публиката е техният Господ.“

Министърът предупреждава, че бюджетът за култура за 2016 г. няма да е висок:

„Проектобюджетът на Министерството на културата за 2016 година нито е повече, нито е по-малко от сега. Онова, което бихме искали, е необходимостта още малко да бъде завишен този бюджет за догодина. За затягането на коланите – икономическата криза не засяга само сферата на културата, но и цялата държава. А моето лично мнение е, че бюджетът на българската култура би бил реален, когато стигне един процент от брутния вътрешен продукт на държавата.“

Рашидов хвърля и поглед назад в годините на своето управление:

„Нямаше в тези години обект, за който някои да не ни вещаеха провал. Това беше, когато ремонтирахме театрите, училищата по изкуствата, когато създадохме пет нови музея, когато се реставрираха и консервираха голямо количество археологически обекти… Това беше през цялото време и за всичко, което правихме. По ларгото се работи с пълна сила, след две години престой в найлони. Имаме и още куп проекти. Така че някои ще имат отново за какво да вещаят.

За някои хора злобата и омразата нямат почивен ден. И обикновено това са хора, които едно дърво не са посадили. Какво да се прави…“