Вежди Рашидов се завърна в България след лечение в Германия. Часове след като кацна у нас, министърът на културата посети античните руини в центъра на София, в района на Ларгото, съобщава сайтът „Епицентър“. Пред Валерия Велева Рашидов споделя първите си впечатления от хода на възстановките на римска Сердика.
„Трябва да се надгражда, иначе няма памет на земята – започва министърът. – Идват някои, които дърво не са посадили, и започват да дават акъл на експертите. Всичко тук, на Ларгото е направено с проект, приет от комисии, от професионалисти. Каналите са запазени, отводнителна система е направена, стъкло е сложено, където е необходимо.“
На въпрос на Велева дали е сънувал Ларгото, докато е лежал в болницата в Берлин, Рашидов потвърждава:
„Да, колкото и странно да ти изглежда. През цялото време на болката, мислех за Ларгото. Ние трябва да запазим за времето това, което сме наследили. Ако не сложим тези плочи отгоре, как да съхраним от дъждовете стария зид? Защо беше тази реакция? Защо, кажи ми! Нали старините трябва да се консервират. Тук трябваше да има две арки, които щяха да изглеждат толкова красиво.“
Валерия Велева напомня на министъра, че протестите са спрели тяхното изграждане. Рашидов отвръща със спомени как са спрели строежа на метрото, след като се появяват първите останки от римския град:
„И какво им пречеха арките? Сега очаквам до края на годината приемателната комисия. Толкова е хубаво всичко това в центъра на града. Като си спомня как го започнахме – от един багер, от едно копане. Излязоха две-три буци със старини и спряхме обекта. Истината е, че за първи път тогава спорихме с премиера – аз не можех да се подпиша под документ, с който се иска унищожаване на историческо наследство. Премиерът каза: имаме европейски пари, метрото трябва да мине по това трасе. Аз казах – трябва да запазим и старините, иначе няма да се подпиша. И след консултации Борисов разбра, че правилно сме постъпили като сме координирали строежа на метрото със съхранението на старините. Няма да забрава как по времето на Софиянски, когато копаеха за ремонта на Халите, там излезе Източният портал на Сердика, и го заровиха с чакъл за по-добри времена. Защото трябваше да вземат бързо едни пари за Халите. Тук това не се случи. Спрях обекта за метрото, изкопните работи минаха по-дълбоко, вярно, че се оскъпи, но не допуснах да се съсипват старините. Това е една гордост за града. Защо да не ѝ се радваме! Ако продължаваме така да съхраняваме миналото, България наистина ще стане туристическа дестинация.“
Рашидов разказва, че докато се е лекувал е получавал пълна информация какво се случва с българската култура, из пращали са му и снимки на консервацията на Ларгото:
„Но друго си е човек да го види със собствените си очи. Притеснявах се – на много къси срокове го правихме, бяхме на ръба на провала – можехме да загубим 10 милиона от европейско финансиране заради протестите. Другата част – между Министерски съвет и президентството трябва да е готова до края на януари и се надявам срокът да се спази. Там се прави остъкляване на огромна площ. И ще стане много красиво. Ако закъснеем обаче, ще загубим европейските пари и това ще бъде отново заради т. нар. протестъри.
Божидар Димитров ми каза вчера, че всяка тухла, която купуват за реставрация, минава за „разрешение“ от протестърите. Това с ирония го казва, разбира се. Може би и аз щях да се допитвам до тях за всеки ъгъл, който се реставрира тук – дали са съгласни така да бъде направено.“
Вежди Рашидов споделя пред Валерия Велева, че е силно чувствителен към всички атаки:
„Не може самодейността да не бъде болка, когато тя е агресивна! Не може градивното да не боледува, когато разрушителното властва. Как да го излекувам? За какво го правя? В къщи ли ще си го нося? За какво ми е всичко това, освен емоцията, че оставяш нещо след себе си? (Просълзява се.) Защо ми е това? Някой задава ли си въпроса – защо се мъча толкова това място да го има за поколенията, за държавата, да децата ни, за нас?“
Министърът на културата твърди, че чисто новите старини на Ларгото ще бъдат готови след Нова година, защото е „дал дума“. Но споделя, че у нас водещи са разрушителните сили:
„Тъжен съм, защото това е държава, в която разрушителните стихии са водещи. Ясно искам да кажа – аз не съм си намерил живота и биографията на улицата, аз съм академик на три велики държави, аз съм член-кореспондент на собствената си държава, аз съм доктор хонорис кауза на един български и два чужди университета, мълчал съм за това от срам, защото тези титли девалвират пред крясъците на улицата. Но не може всеки втори да идва при мен и да ми говори на „ти“, на „Веждичката“. Аз съм „Веждичка“ само за близките си хора. За останалите съм господин Рашидов. Не са ми копали на нивата тези лъжливи кресльовци, които изместиха ценностната система на цялото общество. България страда от липсата на средна класа – онази средна класа, която е култивирана, образована и има ум. Два милиона просветени българи напуснаха държавата. Кой остана тук? Младо поколение, което не иска да учи, не иска да работи и протестира срещу всичко и всички. Не мога да приема необразовани да дават оценки на експерти, които цял живот са създавали, цял живот са правили нещо за страната. Не е честно! Не е почтено. Дойдох си да умра в България. Толкова е силна болката ми по родината.“
Цялото интервю пред „Епицентър“.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение