Виктор Божинов: Ако не е Слави Бинев, ще е Росен Петров – все абсурдно

„Изборът Слави Бинев да оглави Комисията по култура и медии е абсурден. Колко обаче са депутатите в парламента, които са компетентни в тази материя? Много малко. Това означава, че политическите партии отказват или нямат интерес в техните листи да се включват хора от културата или медиите. Осъзнавам, че в момента ако не е Слави Бинев, ще е Росен Петров“, заяви Виктор Божинов тази сутрин по БНТ.

Според режисьора на сериала „Под прикритие“ назначението на Бинев е знаково за отношението на властта към творците и журналистите: „Крайно време е личностите да имат значение в нашата държава, а не просто да говорим – дайте да напълним културата с едни мачовци, които ще изискат много повече и ще се преборят за това…“

„През последните години се случи нещо голямо, но малко хора го разбраха, – продължи Божинов. – А то е, че 2009-2010 г. започна да се променя цялата среда, в която се прави кино у нас. Обществото каза – а, и у нас могат да се случват интересни неща! Излезе „Мисия Лондон“, излезе „Тилт“, няколко филма, след които нещата живнаха, тръгнаха сериалите. Проблемът е, че това стана супер стихийно. За последните 4 години в България са заснети 21 сериала! Това граничи с абсурда. Едно колело тръгна бавно да се върти, но в последните години ние не му помагаме, а умишлено го спираме. Фактът, че към НАТФИЗ интересът е нараснал два-три пъти, е показателен, в същото време чалга певците слязоха от кориците и вместо тях лица станаха актьори, музиканти… Добре, няма да говорим за миналото на Слави Бинев, но не той е човекът, който би могъл да накара това колело да се върти. Самият той казва, че искал да се занимава с други неща, да ръководи друга комисия.

Мисля, че трябва да се избистри идеята за културна политика в държавата. Защото на културата се гледа като на нещо ненужно. В последните години основните разговори в културата се водят на тема „пари“, което е странно и неправилно. Хората в този сектор са интерпретирани като готованци, които надничат зад ъгъла и викат: „Дайте ни пари, дайте ни пари“. Не мога да се съглася с това.

В тази ситуация политиците трябва да демонстрират, че културата е важна за бъдещето на нашата държава. Но ситуацията е още по-важна за хората в нашите среди – трябва да поемем отговорност нещата, които правим, да бъдат на съответната висота – така че да не трябва да се молим за пари, а да получаваме това, което заслужаваме.“