Виктор Божинов: Държавата инвестира милиони във филми с по 200 зрители

Ако съдбата е решила, отново ще работя с Милен Русков, казва режисьорът на „Възвишение“

„У нас проектите [за филми] се оценяват на принципа „Хареса ми, не ми хареса” и „Този го познавам, този не го познавам”. Страшна безпринципност и лицемерие“, казва режисьорът Виктор Божинов. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Виктор Божинов: Държавата инвестира милиони във филми с по 200 зрители

„У нас проектите [за филми] се оценяват на принципа „Хареса ми, не ми хареса” и „Този го познавам, този не го познавам”. Страшна безпринципност и лицемерие“, казва режисьорът Виктор Божинов. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

„Възвишение“ бе най-гледаният филм на 2017 г. Екранизацията по едноименния роман на Милен Русков се нареди сред най-касовите български заглавия у нас през последните 7 години. Филмът бе избран за „Културно събитие на годината“ от читателите на „Площад Славейков“. От премиерата си на 10 ноември преди 2 години дотук „Възвишение“ е гледан от над 140 хил. зрители в киносалоните. А от юли 2018-а филмът върви и в мрежата на НВО.

Вижте още: ПРИЧИНИТЕ ЗАД УСПЕХА НА „ВЪЗВИШЕНИЕ“

Какво се случи с Виктор Божинов, режисьора на „Възвишение“, междувременно? Започна ли снимки на новия си игрален филм? В края на 2018-а Божинов се завърна от снимки в Русия. Поканихме го да разговаряме за успеха, по-лесен ли е пътят за един режисьор като него след подобно „възвишение“, какви са правилата, условията и обстоятелстваа в българското и в руското кино.

– Неотдавна бяхте в Русия, където снимахте сериал, който ни връща в края на XIX в. Може ли да бъде заснета днес подобна продукция в България, г-н Божинов?

Nordic 300×600

– Не, абсурд. Това е криминален сериал, като „Шерлок“, но действието се развива в Санкт Петербург. За мен епохата беше много интересна, защото досега не съм снимал костюмен сериал, въпреки че и „Възвишение“ беше епоха, но доста по-различна от градската среда. Сериалът бе за НТВ, една от най-големите руски телевизии. Казва се „Безсонов“, това е фамилията на детектива – по модерното изписване трябва да се изпише „Бессонов“, но е със „з“, за да се подчертае буквално, че това е човек без сън.

– Защо този сериал не може да се направи в България – наскоро имаше един подобен – „Дървото на живота“?

– „Дървото на живота“ според мен е сполучлив сериал, но той не можеше да бъде продължен поради това, че е финансово тежък, особено в нашата телевизионна среда, в която нещата се произвеждат на принципа „повече количество”. Всичко у нас се случва с много нисък бюджет. Иначе би било прекрасно да може да се създаде. Пазарът в Русия е съвсем различен, интересите са съвсем различни, нагласата на зрителя да търси различни неща, при условие, че на техния пазар можеш да гледаш всичко – от „Нетфликс” до НВО, тоест всички онези големи исторически сериали, които „върлуват по света“.

– Как се снима кино в Русия? Това не е първият Ви опит там. Може би не сте притеснени финансово така, както в България?

Colibri april 2017

– Навсякъде е притеснено, като изключим големите мултимилионни бюджети. По-скоро са проблемни принципите – в Русия стана много агресивно чисто продуцентското кино. Продуцентът има пълен контрол върху качеството, малко са режисьорите, които успяват да наложат себе си. В повечето случаи те са си сами продуценти под някаква форма, за да може да си отвоюват независимост. В Русия имат ясното съзнание, че киното е първо бизнес и чак после, че от него могат да се създават и произведения на изкуството, ориентирани към друг тип аудитории и друг тип интереси. Общо взето, там процентът на високо културната публика, която търси интересни неща… не мога да кажа, че е много по-висок, отколкото у нас, но има достатъчно хора, които се интересуват от интересни арт филми.

– Имаше ли в този сериал детайли, за които Вие решавахте какво и как да се случат?

– Не, при такъв тип проекти стъпваш на различни дадености – декор на Петербург от ХIХ в., такъв има само един и той е в „Мосфилм”, декорът, построен за „Ана Каренина” на Шахназаров. Освен него, използвахме и все по-малкото останали места, които не са докоснати от съвременната цивилизация и си имат онзи дух и характер. По отношение на актьорите – да, заедно ги избирахме по цялата йерархия на субординацията. В крайна сметка изборът ни бе потвърден от продуцентите от НТВ. Но мога да кажа, че снимах актьори, които избрах аз и с които се чувствах комфортно, защото се получи добър ансамбъл.

– Колко време прекарахте в Москва, успяхте ли да се почувствате уютно?

– Заминах през юли 2018-а и намерих града коренно различен. Последно бях в Москва преди три години, а виждам огромна промяна само към положително. Сега някои хора ме питат: „Ти сега да не си станал русофил?”. Ами не, но какво значи да си русофил, като видиш, например, как от големите булеварди са съкратени по две ленти за колите и на тяхно място са се появили тротоари. И тогава веднага тръгват разговорите: „Да, но защото жената на кмета Сергей Собянин е собственичка на завода за плочки – затова е цялото нещо”… Но дори да я има тази причина, аз гледам резултата и той е един град, отворен за хората, чист, буквално като излизан. Докато беше топло там, градът постоянно се миеше с водоноски – тези неща, за които си говорим, че трябва да се случват и тук, а те не се случват. Днес Москва, в широкия център, е чист, хубав, европейски град.

– Цените как са, това вълнува и Вас като всеки българин?

– От някои неща се шокирах – цената на метрото продължава да е почти два пъти по-ниска, отколкото в София, тук е 1,60 лв., а там – 1,10 лв. Цената на бензина дори не искам да я коментирам. А98 струва 46 рубли, при условие, че 1 лв. е равен на 40 рубли, значи бензинът струва около 1,20 лв. Такситата – за 30 минути в Москва ми взеха 5 лв. А за цигарите да не казвам – те са два пъти по-евтини.

– Какво чухте да се говори там за България?

– Според мен, никой не обръща внимание на България – тя отдавна е отсвирена и няма значение за тях. Много често като спомена, че съм от България, хората там казват: „Аз имам апартамент в Несебър” или „Аз бях миналото лято еди-къде-си“. Чувстват се добре тук и говорят, че е много евтино. Но според мен там е доста евтино, комуналните услуги – ток, вода, парно, такса за поддръжка на двора на блока (един човек, който рине сняг, боядисва пейките) – излизат по 100 лв. на месец общо. Богата държава.

– Снимали сте сериал, който (поне засега) няма как да направите в България, най-малкото сте упражнявали професията си, а това тук не е много лесно, нали така?

– В България все идва момент, в който казваме „Не може да бъде по-зле“ и след една година пак е същото. Появява се някакво зрънце градивна енергия, която обаче не се знае до какъв резултат ще доведе. Защото за това зрънце градивна енергия слушам, откакто бях студент през 90-те години. „Тука сега ще направим едни неща и всичко започва да става супер”, а в същото време си мисля, че тук нещата се случват на някакви тласъци. Напредваме и след това рязко се връщаме, все едно не сме си извадили никаква поука от нищо и сякаш не искаме да се движим напред.

– В първите години след промените имаше някакво усещане за свобода и надежда за бъдещето…

– Да, тогава имаше надежда и някакво желание, че край, оттук нататък нещата ще бъдат по друг начин, само напред, без никакво връщане. Не искам да бъда твърде черноглед, опитвам се да бъда прагматичен в реалността, в която живеем, защото не мога да скрия, че някои неща се случват. Примерно, много се радвам на наградите, които получи филмът „Ага“, беше важно да се покаже, че когато едно нещо е талантливо и с ясната посока защо е направено, каква е целта му, това дава своите резултати.

„Според мен, в Русия никой не обръща внимание на България – тя отдавна е отсвирена и няма значение за тях.“ Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

– Ситуацията в страната ни е такава, че за да се подобрят нещата в българското кино, е необходим голям успех с филм, който да е бил гледан (и харесан)… от министър-председателя. В държавата са парите за кино.

– Няма какво да се лъжем – основният инвеститор на кино и култура в България е държавата. Аз не обичам да говоря за икономика, но ето един елементарен факт: за „Възвишение“ държавата даде половината от финансирането. Другата половина ние я събрахме по някакъв начин сами от частни инвеститори. Но в крайна сметка, ако държавата дава един милион, тя от ДДС е прибрала почти половин. Така че в нашия случай за своята инвестиция държавата е на сметка. Такива фактори също трябва да имат някаква тежест при разпределяне на парите за кино, след като говорим, че искаме да съществуваме в някаква съвременна икономическа пазарна среда – не може само да въздишаме и да казваме „Киното е идеална цел”. Киното трябва да предизвиква интерес у зрителите, само тогава то може да съществува.

– Чисто финансово, спрямо целия бюджет, който държавата дава за култура, киното на кое място е?

– На тази тема могат да се водят различни разговори с различни аргументи. Аз смятам, че парите са малко, в Гърция обаче дават още по-малко пари, но пък да сме чували за гръцки филм в скоро време? Нещата са свързани.

Цяла година администрацията на киното се опитва да придвижи едни неща, които трябваше да се случат по-рано и в крайна сметка да се развърже този възел на тема комисии и оценъчни карти – защото това е много тежък възел, с тежки конфликти на интереси, не само икономически, но и морални. Най-елементарният пример: искам някой да ми обясни как един човек кандидатства с два проекта и в оценъчните карти неговите оценки от комисията за опит и за предишни негови постижения (при условие, че той няма предишни постижения и това е първият му филм) не са еднакви при двата проекта. Същите членове на художествения съвет оценяват по едно и също време същия човек, който няма предишен опит, с различни оценки. Това означава, че или хората, които оценяват са дементни и не помнят какво са дали като предишна оценка, за да го препишат, или просто въобще не им пука – просто им е ясно на кого трябва да се дадат едни пари.

Аз дълго време се боря за един принцип и се радвам, че вече и работната група, която министър Банов назначи, се обедини около идеята, че оценяването трябва да става на два кръга. В първия кръг да се оцени проекта, а вторият да протече като среща, защита на авторите на проектите пред комисия, да има диалог, това нещо да се снима и да бъде публично достояние.

– Възможно ли е хората от комисията да не разбират идеята на един проект?

– Но голям процент от зрителите после също не разбират. Хем комисията не е разбрала, хем зрителите не са разбрали. А иначе филмът е много велик.

1 2Следваща страница

Bookshop 728×90