Виктор Божинов: Държавата инвестира милиони във филми с по 200 зрители

Ако съдбата е решила, отново ще работя с Милен Русков, казва режисьорът на „Възвишение“

„У нас проектите [за филми] се оценяват на принципа „Хареса ми, не ми хареса” и „Този го познавам, този не го познавам”. Страшна безпринципност и лицемерие“, казва режисьорът Виктор Божинов. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Виктор Божинов: Държавата инвестира милиони във филми с по 200 зрители

„У нас проектите [за филми] се оценяват на принципа „Хареса ми, не ми хареса” и „Този го познавам, този не го познавам”. Страшна безпринципност и лицемерие“, казва режисьорът Виктор Божинов. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

– В киното често възникват казуси, свързани с конфликт на интереси – този въпрос важи за всички сфери в изкуството. Редно ли е директорът на една културна институция да поставя спектакли в същата институция, която управлява – и да поставя основно той?

– Аз бих казал, че това е първо морален конфликт и след това конфликт на интереси. Ако човек няма конфликт с това нещо, означава, че има нещо много сбъркано в главите ни. С този пример Вие говорите за принципи, но тези принципи станаха принципи на съществуване у нас. В България властта не се употребява, за да става за всички ни по-добре, властта да се използва за лична облага. Но не само у нас, и в Русия е така.

Според мен, големият проблем е отсъствието на силна държава, но силна държава като икономика. Защото тук успехът ти в бизнеса зависи от политическите ти контакти, а не толкова от реални икономически умения. Икономиката у нас се държи от „свои”. Принципът „свой човек” не е мръднал от времето на соца. А когато имаш силна икономика и държавата ти е стабилна, тогава политическата тежест няма такова значение – и тогава политиците вече реално се занимават с политика.

За конфликта на интереси ето един пример: говореше се наскоро, че държавата е отпуснала повече пари за фонд „Култура”. Обаче ние от много отдавна говорим за един друг механизъм, с който четири-пет пъти повече може да влиза във фонд „Култура”. България е една от малкото държави, в която има приета нормативна уредба за частното копиране. Тоест, ако този закон се приведе в действие, във фонд „Култура” ще влизат пет пъти повече пари на година.

Америка за България

Частното копиране е, когато продаваш празни дискове и 0,01 стотинки от всеки диск да отива за културна дейност. Това се разпределя във фонд „Култура”, в организациите за управление и задължително във фонд „Кино”. Докато ние седим и чукаме на вратата само на едно място и при условие, че сме толкова малко и си плетем интриги едни за други, без алтернативно място за финансиране няма да има решение на този проблем. Задължително е създаването на фонд „Кино” и тези механизми, за които говорим, трябва да го захранват, а не да се остава с впечатлението, че държавата и там трябва да налее едни пари. Има механизми, които са доказани и работят по света.

– Има още едно място, от което да се вземат пари за фонд „Кино“ – тегленето от пиратските торент сайтове да стане платено и от там да има отчисления. Появи ли се в някои от торентите  „Възвишение”?

– Не, защото положихме усилия за това. Обърнахме се към МВР и заедно с торентите решихме, че не е добре филмът да се появява там. Хората го качваха, но след това ние го сваляхме много бързо. Проблемът беше, когато се появи в Ютюб и тръгна да набира популярност – но аз успях бързо да го сваля и от там.

– Защо държавата позволява торентите да съществуват безплатно?

Bookshop 300×250 2

– Но старите български филми къде другаде може да бъдат гледани, освен в торентите?

– Хайде сега, колко хора искат да гледат тези филми в сравнение с комерсиалните като „Тор: Рагнарок”, например, и всичките заглавия на „Марвел”?

– Въпросът е да направим така, хората да не се учат да свалят безплатно. Ние се опитахме и го направихме с „Възвишение”, качихме го в „Нетера”, където може да се гледа от всяка точка на света срещу наем или закупуване. Имаме гледания от невероятни места – от Гуам например, остров в средата на Тихия океан. От почти всички държави в света имаме гледания.

– И непрекъснато следите къде може да излезе филмът за безплатно сваляне?

– Имаме специален човек, който се занимава с това нещо.

– Българската държава обаче не проявява интерес да следи за това и да направи торент сайтовете платени. Цари абсолютно безгрижие към парите, които са вложени във филмопроизводство.

– Пак ще дам един пример от Русия: навремето там всеки сваляше филми от торент сайтове, аз също свалях, признавам си. Но в момента, в който се появиха и НВО, и „Нетфликс”, и други платени платформи, аз не съм отварял торент сайт.

С отчисленията от тези сайтове може да захранят много неща. Въпросът е какви идеи предлагаме ние на хората като кинаджии и с какво нашата публика може да предизвика интерес. Например боксофиса не го гледам като спечелени пари, защото е ясно, че в България с това не може да се печелят пари. Аз гледам какъв интерес предизвиква даденият филм, тоест как хората са си свършили работата. И съм шокиран, че има филми, за които държавата е дала по 1 милион, а те имат по 200-300 зрители. Това е по-малко от публиката на едно театрално представление. Но дори след това тези хора продължават да получават субсидии.

– Струва ми се, че и най-слабите театрални спектакли имат повече зрители от немалко филми, за които са дадени милиони.

– Със сигурност – дори за едно представление имат повече зрители, само за една вечер!

– С какво основание държавата продължава да финансира режисьорите, в чиито филми е вложила милиони, а са го гледали един салон зрители?

– Няма разбиране у нас кое трябва да се подкрепи и на кое трябва да му се даде пауза. Най-голямата грешка е, че кинаджиите са оставени да се управляват сами. Ние имаме особено самочувствие за значимостта на това, което правим, а то не е така.

– Неуспехите не трябва ли също да се отбелязват по някакъв начин в оценъчните карти? Да се слагат минуси?

– Няма такова нещо сега. Ясно е, че говорим на територията на субективните критерии, но има и обективни критерии.

– „Хъшове” се играе вече 15 години. Това е добра инвестиция – и няма обяснение защо Александър Морфов днес не е добре дошъл в Народния театър.

– Хората, които се интересуват, знаят защо Сашо е недолюбван в Народния театър. Но може би е дошло време за силово управление на културата, пълен контрол. Малко са примерите за политическа сатира въобще в обществото. Само във Фейсбук се забавляваме с ремонтите в София – перки били, „На всеки километър” били…

– „Вездесъщият” тази година беше българското предложение за чуждоезичен „Оскар”. А Вашият филм?

– Той беше на седмо място.

– Какви мисли Ви се въртяха около това седмо място?

– Забранил съм си да мисля в тази посока. Има някакви хора, които са избрани за това, те решават.

– И все пак „Възвишение“ беше най-гледаният български филм за 2017 г. – това вероятно би трябвало да има някаква тежест при избора?

– Мен това не ме вълнува. Когато говорихме за издаването на блу-рей диска, ме питаха: „Ще слагаме ли лаврови венци с награди?”, защото и ние имаме някакви, но аз категорично заявих, че не желая такова нещо. Не, че това не е важно – просто на наградите се обръща прекалено много внимание, това се превърна в парад. Има филми, които си купуват наградите в интернет и после се кичат. В годината се провеждат между 3 и 4 хил. фестивала, всеки ден по света има 200 – и 95% от тях не означават нищо. Добрите примери са „Ага”, „Урок” и „Слава” – това са успешните филми на българското кино.

– Националният филмов център обича да се кичи с техните успехи, но хората зад тези филми колко ли време са чакали, за да ги заснемат? Вие след „Възвишение” колко време ще чакате, за да получите финансиране за нов филм?

– Аз кандидатствам вече две сесии и не ме одобряват, така са решили, явно проектите са кофти, не знам.

Т.нар. асоциации, които излъчват представители за художествените комисии, за което имаше писмо миналата пролет… Там е скандална историята. Не искам да се почувстват засегнати хората, които участват в тези комисии, но в тях се въртят едни и същи хора. Самият начин на избор е скандален. В нормалните държави, за да бъдеш оценител на проекти, минаваш курс. У нас проектите се оценяват на принципа „Хареса ми, не ми хареса” и „Този го познавам, този не го познавам”. Страшна безпринципност и лицемерие.

Как може да оценяваш на базата на един сценарий, ако не видиш авторите, ако не се обосноват и аргументират какво искат да направят? Аз съм си правил експеримент. Залепял съм страници и след сесиите съм ги намирал неотворени. Всички искаме да се закичим с успехите на „Ага” – но те са успехи на този екип и на тези, които са го подкрепили.

– Върху какви проекти работите в момента?

– За киното работя върху три проекта. Работя сериозно и върху сериал за атентата срещу папа Йоан Павел II – споделял съм идеята с мои бивши колеги и се изненадах, когато чух, че се опитват да представят тази идея като своя. Става дума за сериал копродукция между 4 държави. Все още работя по него активно, въпреки че е обявен от други хора, защото знам, че дори и да го снимат, няма да стане така, както аз бих го направил. Вярвам в идеята и в подхода си и се боря за тях. Освен това не съм се отказал от двата проекта, с които кандидатствах в НФЦ. Опитите в историческата епоха от края на XIX и началото на ХХ в. може би ще ми бъдат полезни за един голям проект, който – дай боже – скоро да му се даде началото.

– За „Чамкория” ли говорите? Очакваме, че ще работите отново с Милен Русков…

– Ще видим. Ако съдбата е решила…

– Съдбата или НФЦ?

– Много хора трябва да помагат, за да се случи.

Предишна страница 1 2

ДС