Филмовият център е като пенсионен фонд

„Май повече няма да кандидатствам за субсидия в Националния филмов център. Не знам дали проектът ми е проблемен, или проблемът е, че аз не съм от групичките в киното. Никога не съм бил нечие протеже и държа да не бъда човек от групичка. Считам, че системата е недъгава“.

Думите са на Виктор Божинов, режисьорът на най-успешния български сериал „Под прикритие“, чийто първи проект за игрален филм за втори път не получи държавна субсидия от комисията на НФЦ. Зелена светлина бе дадена за новите проекти на Николай Волев, Драгомир Шолев и Валери Йорданов.

В интервю за Агенция ПИК Божинов разкрива разочарованието си от игрите във Филмовия център: „В системата за разпределяне на държавни субсидии за кино са намесени много лични отношения и други договорки. Известно е как работят комисиите към НФЦ. В началото се казва: минават този, този и този, дайте сега да натаманим оценките. И това вече дори не звучи скандално. В държавата на братовчедите, все още се преценява само на база „на мен ми харесва“.

Режисьорът допуска, че в повторния отказ да му дадат държавна субсидия вероятно стои предразсъдъкът на „маститите кинаджии“ към колегите им, които снимат сериали. „Изискването е за професионален опит на режисьора. След 40 игрални филма като втори режисьор и 48 игрални тв епизода като режисьор с продължителност от 60 мин., т.е. времетраене колкото 24 игрални филма, ми се струва, че поне критерият за опит го покривам категорично!“, казва Божинов.

Родните кинаджии, според него, гледат на сериалите като на нещо, което им е взело парите. „Ако си направим един експеримент и поканим „елита” да режисира сериал, – продължава той, – нищо чудно да се окаже, че по-голямата част ще се провалят с гръм и трясък. Нито ще издържат на ритъма и сроковете, нито ще се справят с купищата сценарни, организационни и бюджетни проблеми“.

„От седем проекта четири са свързани отново с групата около студентите на проф. Г. Дюлгеров, – продължава режисьорът на „Под прикритие“. – Е много талант се е концентрирал там! Но проблемът не е толкова личностен. Големият проблем е, че по принцип НФЦ раздава пари като пенсионен фонд, като вид благотворителност. Държавата отделя някакви смешни суми и ги хвърля на хората, без ясна концепция за развитие. През годините на много проекти се даваха пари, но тези филми или не са завършени, или просто не стават. Според мен в България не се дава ход на истинския потенциал“.

„Големият проблем, – казва Божинов, – е, че у нас няма концепция за развитие на киното. Всичко е псевдо. Няма стратегия и визия какви филми трябва да се правят и как да се правят. Нямаме нито един сериозен успех на голям фестивал. Всеки календарен ден по света има 3-4 фестивала. Награда от Тутракан вместо от Кан не е никакво постижение! Абсурд е един филм да се снима, за да може авторът му да обикаля по фестивали. Аз го наричам „индивидуален кинотуризъм”. Какъв е смисълът от това? Контакти!? Признание?! Факт е, че фестивалните туристи пак се нареждат на вратата на НФЦ и чакат държавната милостиня.

Възможностите пред киното са две – да произвеждаме качествени артфилми-събития, които да разбиват света по престижните фестивали, или да се правят адекватни филмови продукции, без да се угажда евтино на публиката. Но мисля, че високоартистично кино у нас няма как да се прави, тъй като не съществува необходимата културна среда. У нас тя е ялова, на ниво интриги и личностни битки, затова нямаме голямо постижение в никоя област.

Не съм съгласен, че за успешни трябва да се смятат филми, харесани само по фестивали, които обиждат собствената ни държава. Тоест, филми за гейове, цигани, за бедност и простотия. Смятам, че българското кино трябва да носи достойнството на тази нация, а не само да се плъзга по конюнктурата да угажда на западните кинообщности, които да видят колко гадно и шантаво е у нас. А пък аз не мисля, че тук е толкова гадно“.

Божинов заявява, че подкрепя позицията на актьора Михаил Билалов по адрес на кинаджиите: „Пъчат се, надути са, никой не ги гледа и са още по-надути“.