Виктор Божинов: „Възвишение“ не е за робство или владичество, а за свободата

Един от най-очакваните български филми тази година е „Възвишение“, на режисьора Виктор Божинов по романа на Милен Русков. Премиерата е на 10 ноември, а в ролите ще видим Александър Алексиев, Стоян Дойчев, Герасим Георгиев-Геро, Васил Михайлов…

Поканихме режисьора Божинов за интервю – за да поговорим за екранизацията на книгите в киното, за каква публика е „Възвишение“, може ли изкуството да променя мисленето… за българското кино като цяло, за евтиния телевизионен хумор, били ли сме под турско робство, или не и защо културата е последна грижа на държавата.

– Със страх или с нетърпение чакате 10 ноември, премиерата на „Възвишение“?

– Май вече го чакам с голямо нетърпение, за да знам, че този етап е затворен. Как ще бъде възприет от публиката е третата стъпка за един филм. Факторите, от които зависи това нещо да се случи добре, са много, но има и една голяма неизвестност.

– За каква публика е създаден филмът?

– Винаги съм смятал, че филмите се правят за хората. Филмът не е тийнейджърски, т.е. има доста важни смисли, направени в такава форма, че да стигнат до максимално повече хора. В него има забавление, но и доста сериозни неща – надявам се гладът на българския зрител за български филм на голям екран да поеме такъв баланс между нещата.

– От епизодите, които показахте пред журналисти, разбираме, че сте оставили най-силните послания на книгата, като това: „Наша свобода от нас зависва“… Доколко близък е филмът до книгата „Възвишение“?

– Мислите на героя в романа на Милен Русков ме накараха да подхвана цялото това нещо. Защото в тях много хора откриват своите мисли – и във „Възвишение“, и в „Чамкория“. Милен Русков умее да ги изговори по начин, достъпен за всички.

Виктор Божинов с Александър Алексиев на снимачната площадка на „Възвишение“.

– В книгата Гичо мечтае българинът да се осъзнае като „словесна твар и человек“, ще им се отворят ли „кепенците“ на зрителите след този филм?

– Едва ли. Не мисля, че изкуството има силата да променя генерално нещата – то по-скоро задава въпроси. Бих се радвал, ако след филма читателите на „Възвишение“ се умножат, за да видят колко пластове съдържа. Разбирам напълно очакванията на много хора да видят книгата на екран, но нещата принципно са доста различни. Няма как силата на словото да бъде преконфигурирана в силата на изображението. Това са две различни изкуства, боравещи с различни средства. Надявам се, че сме успели да уловим духа на първоизточника и да направим така, че филмът да има собствен облик – защото е просто глупаво да се правим на книгата.

– Ще се хареса ли филмът и на претенциозната публика, на хората с критично око?

– Всеки има критично око. Това е, както аз го наричам, свободата на индивидуалната среща с изкуството, с отделния човек. Аз съм далеч от мисълта да влизам в спорове кой какво е разбрал и какво е изпитал, това е строго личен процес, който аз винаги съм опитвал да уважавам. Просто разказвам историята такава, каквато я усещам – с възможностите, които имаме, защото това също е важен момент, с идеята зрителите да се срещнат с филма в киносалона. След това филмът си има свой живот, тръгва по различни канали.

– След появата на трейлъра много хора в социалните мрежи споделиха нетърпението си да видят един български филм, ласкателно е за вашия екип…

– Въпросът е, че не знам какво се случва с киното – под българско кино май имаме предвид български филми. Ние искаме да правим кино, искаме филмът да бъде гледан в зала, на голям екран, със зрители в салона. Ако това се случи с „Възвишение“, ще бъдем удовлетворени.

– Това е първият Ви игрален филм. Трудно ли беше да излезете от рутината в телевизионното снимане?

– В един момент започна да ме хваща страх от рутината на телевизионното снимане, защото то е доста ограничено като процес – заради спецификата на време, срокове, бюджети – макар да дава някои възможности. В сериалите ти си част от нещо по-голямо, при което много фактори определят детайлите. А в игралното кино, в случая във „Възвишение“, мога много по-пълноценно да разработя детайлите и историята. Доста се забави този мой дебют, но така се случи.

– Ако бяхте заснели вашия пръв игрален филм преди 20 години, как би изглеждал днес „Възвишение“?

– Аз вярвам, че правилните неща се случват в естествен процес. Колкото и да се оплаквам, че на 45 години го докарах до първия игрален филм – приемам, че така са се подредили обстоятелствата в живота ми. През годините не съм излизал от киното. Достатъчно време бях асистент-режисьор, втори режисьор, после правих телевизионни неща. Натрупах опит, който е безценен.

– Мнозина казват, че дебютантите в „новото българско кино“ не владеят занаята, не умеят да разказват истории. Вие не се хвърляте в дълбокото – всичко ли ви бе ясно по време на снимачния процес?

– Заради опита си съм изградил някакви рефлекси, с които мога да взимам по-бързи и конкретни решения в отделните процеси. Това научих, че детайлите и процесите са голяма част от това да се случват едни неща по начина, по който ги виждаш… ако щете дори това как точно да се изразходва бюджет така, че всичко да е на екрана. Много сложно се финансира такъв филм в България. Радвам се, че успяхме да намерим съмишленици и подкрепа от основните институции. Някакси заради самата идея зад този филм нещата се случиха доста бързо във времето. Създаването на един филм е важно да бъде процес, в който енергията е жива. У нас, за съжаление, ситуацията с финансирането на българското кино е такава, че процесът на създаването на един филм е изключително дълъг, в който, докато стигнеш до финала, си загубил голяма част от първоначалната си идея. Това е голям проблем – онова, което мисля, че би променило облика на българските филми, е скъсяването на този процес.

Създаването на един филм е важно да бъде процес, в който енергията е жива, казва Божинов.

– Колко излезе цената на филма, когато теглихте чертата?

– Поради опита си съм се научил да разделям нещата. На този филм си казах, че ще бъда само режисьор. Не, че не знам цената, но това са детайли от територията на продуцента. Много трудно може да се финансира подобен филм – имайте предвид, че историята е много специфично българска и трудно се намират чужди партньори. Получихме подкрепа на „Евроимаж“, защото те усетиха за какво става въпрос, имаме и македонски копродуценти. Но спецификата на историята е такава, че 80% от нюансите могат да бъдат разбрани само от българите. Като тема историята е универсална, защото става въпрос за свобода, за образование, за идеи, но вкусните, дребните неща – език, стил – остават неразбираеми за чужденците.

– От онова, което показахте на журналистите, разбираме, че „Възвишение“ не е политически коректен…

– Ние бягахме от политическата коректност. Интересували сме се от хората – във филма нито българите, нито турците са само лоши или само добри. Не ги поставихме в онзи контекст, който може би очакват повечето зрители. Няма гола женска гръд, няма набучени на кол глави, но това не означава, че няма да има исторически факти. Но отново повтарям: това не е исторически филм. Той стъпва на исторически образи и случки, но е изцяло фикция. Нещата са много сложни и решихме (както самият Милен го е решил в книгата) да не боравим с фактология. Но тя обслужва идеята за духа.

– В състава присъства Васил Михайлов, който остава в родната киноистория като легендарния Капитан Петко Войвода – каква беше идеята ви, привличайки този актьор?

– Опитахме се актьорският диапазон да бъде максимално широк – и поколенчески, и като популярност. Но българските звезди тук имат по-скоро епизодични функции. Да, Васил Михайлов има съществена роля във филма, той играе българин, чорбаджия – а това за онова време е означавало, че работи и за българи, и за турци. Това е част от въпроса какво точно прави героят на хаджи Петър Матеев в тази история и защо го прави.

– Някои т.нар. патриоти (може би) няма да харесат филма, защото вие показвате достойната смърт на един турчин – може би единствената такава в българското кино. По мое мнение Герасим Георгиев-Геро прави изключителна роля в образа на този турчин – поне в този епизод, който видях.

– В контекста на цялата история Юсуф ага първо не е турчин. Бирник е. Всъщност този епизод не се гради основно върху него, а в контекста на цялата история, тази случка, свързана с това убийство, всъщност представлява обрат за главния герой. Всъщност това е важното, какво става преди и след тази случка.

– Кой играе Левски във филма?

– По-скоро въпросът е дали присъства Левски във филма. Не знам… И в книгата, и в спектакъла на Иван Добчев го има – надявам се, че и ние сме се справили добре с този епизод. В крайна сметка остава въпросът Гичо и Асенчо срещат ли наистина Левски. Левски не е този, който си представят всъщност.

– Този проблем е съществен и за много от нас, българите – как възприемаме един национален герой като Левски. За нас той е съвършен, без слабости, свръхчовек, нещо като Х-мен.

– Всеки има своя представа за Левски, във филма аз предпочетох да оставя решението дали нашите герои са срещнали Левски на самите зрители – дали това е Левски, или не.

– Как приемате предпочитанието на българите към историята ни, разказана със средствата на художествената измислица, отколкото на науката?

– Първо не знам дали това е така.