Виктор Ерофеев, писател, сценарист, телевизионен водещ, е един от авторите, които определят облика на руската култура в ХХІ век. Възпитан в семейство на съветски дипломат, Ерофеев винаги е бил безпощаден към властта, прям и дори скандален понякога. Още през 2014 г. той се обявява против политиката на Руската федерация към Украйна, а през 1996 и 2003 г. е един от инициаторите на подписката за прекратяване на руската агресия в Чечня.
„Новая газета. Европа” публикува обширно интервю на Иля Азар с Ерофеев, който нарича Русия днес „жив труп”. Последната му книга, разказваща за бягството на писателя от Москва към Берлин, се нарича съвсем откровено „Бягство от моргата”. Ерофеев очаква ядрен удар, вярва, че Путин е започнал войната в Украйна от скука, и отрича, че руският народ носи колективна отговорност. Само чудо може да спаси Русия, смята един от най-силните ѝ гласове.
Не за пръв път Виктор Ерофеев казва, че това е войната на един човек – Путин. Според него това се задълбочава и все повече става еднолична война.
„С всяко радикално решение някъде в неговото обкръжение расте ако не удивление, то недоумение. Страната вече е натикана в ъгъла. Но вече не е ъгъл, а зад***.”
Ерофеев нарича събитията не просто филм на ужасите, а реален апокалипсис. Той смята, че „царят-мутра” чрез мобилизацията изпитва народа си на „въшливост” и сметките му са излезли верни, защото мнозина са готови да отидат да воюват. По този повод Ерофеев припомня книгата си „Енциклопедия на руската душа” от 1999 г., заради която е лежал в затвора и е бил обвинен в русофобия – това според него е закономерно развитие на нещата. Затова той е убеден – Русия реално е мъртва.
„Тя е труп”, категоричен е Ерофеев.
Той дори не вярва в инстинкта за самосъхранение на нацията.
„В руската народна култура смъртта не е страшна. (…) Тя там е по-скоро смешна. За разлика от темата за зад***а. Изучавал съм руски еротични приказки, в които се твърди, че е по-добре да умреш, отколкото да си дадеш зад***а.”
Писателят припомня и думите на генерал Жуков „Нищо, жените ще народят”, казани за загубите на жива сила във войната.
„Защото войниците са били неразличими един от друг. Какво самосъхранение, когато мнозина дори съзнание нямат.”
Познавачът на руската душа твърди без съмнение, че у руснаците съществува робска покорност: „Царят е съдба, а съдбата е царят.”
„Нищо изключително няма в тази война – казва той. – В нея има някаква абсолютно забележителна закономерност именно в завършването на руската история. Ето така завършва тя, но не е ясно колко ще продължи агонията ѝ, защото още не е стреляло главното оръдие – ядрената бомба не е гръмнала.”
Ерофеев смята за сигурно, че Путин ще натисне ядреното копче. Особено, ако Украйна продължи да завзема териториите, които Русия вярва, че е отвоювала.
„С Адам Михник обсъждахме този сценарий още през март”, казва писателят.
Той не смята, че поражението на Русия в Украйна в момента е нещо неочаквано.
„Как Финландия успя да се защити през 1940? А малката финландска армия беше много по-скромна от украинската днес. И от японците загубихме през 1905. Нашата държава е фикция. Ако я разглеждаме като цивилизация, това е абсолютно фиктивна цивилизация.”
Ерофеев изказва и съждение, което разрязва възела на парадокса на руската култура:
„Върху тази фикция е построено и великолепието на нашата култура, която описва тази фикция и става шедьовър.”
Категоричен е и в още нещо:
„Аз не виждам особени успехи на руската армия в историята. Затрупахме германците с трупове през Втората световна война, но и там Русия не беше сама, имаше цяла коалиция.”
Като наблюдател на нещата отвътре и в СССР, и в Русия, и на Запад, Ерофеев твърди, че отвъд Желязната завеса Съветският съюз е изглеждал неясен. А процесите в съветското пространство са били особени.
„Помня как бях в Ужгород в края на 60-те години и още тогава кравите ги дояха и хранеха по европейско време. Киев, въпреки силното си еснафство, още тогава по обща култура силно се различаваше от другите градове на СССР. Тогава с писателя Василий Аксьонов пътувахме към Крим в една зелена Волга. И той ми казва: „Знаеш ли, преди границата няма да ядем, ще се натровим, трябва да пресечем границата и да хапнем някъде край Харков. Представяте ли си! А още беше СССР. Още тогава всичко беше втасало, само не беше влязло в печката.”
Ерофеев отчита, разбира се, постсъветското съзнание в Украйна и наличието на сериозна корупция в бившата социалистическа република. Наясно е, че и преди войната Западът се е отнасял със сериозно пренебрежение към Украйна. Във Франция, която Ерофеев познава добре, Украйна е била просто момичета, които „работят като медицински сестри в Италия и за 50 евро се разголват пред стари перверзници”.
Не това обаче е причината Путин да нападне точно Украйна, смята Ерофеев. Той твърди, че на руския президент му е било все едно с кого ще воюва, защото го прави от скука.
„Погледнете отегченото му лице – казва писателят. – Разгледах цяла колекция от негови фотографии и забелязах, че той живва само когато държи пистолет в ръката си. Тогава му светват очите – той е щастлив. Донякъде и когато е на кон, но не така силно. Това е адреналин за него. Не му е нужен нито СССР, нито империя. Всички говорят, че Кремъл защитавал руския език или се опитва да изгради империя, а всъщност Путин е простовата мутра, на която ѝ е станало скучно и е решила да нападне съседите.”
Ерофеев не смята това за опростяване на нещата, защото „Путин е просто момче.” Писателят преразказва разговора си с виден кремълски деец, някога още по-виден, който някога му казал, че „Путин не е читател”.
„Както знаете, руската държавност никога не е обичала руската култура. Александър ІІ никога не четял руски книги, само френски и английски романи. Николай ІІ изживял живота си в Сребърния век (на руската култура – бел. ред.), а никога не е чел.”
Това е и причината, смята писателят, сега във войната да се сблъскат две съвсем различни цивилизации.
„Ние като цивилизация не принадлежим на Европа. Но заради руската култура Западът смята, че ние сме Европа. Така и ние се присламчихме там, макар че не умеем да казваме „моля” и „благодаря”, не умеем да бъдем мили.”
Авторът на „Енциклопедия на руската душа” вярва, че Русия не е част нито от европейската, нито от азиатската цивилизация, но това не е потвърждение на идеята за „специалния път”, към която се придържа Путин.
„Това не е специален път, това е отсъствие на път. Няма път, има разпътица. И не е само заради Путин, това е цялата линия на славянофилството, цяло крило на руската мисъл е говорило за „специалния път”, за народа-богоносец и прочие. А всъщност това е друга цивилизация.”
Ерофеев се придържа към мнението на Чаадаев, че Русия не е европейска страна, но смята, че е имало един кратък период, когато е била близо до това – от февруари до октомври 1917 г. Дори през 90-те години на миналия век Русия не е била европейска демокрация, а либерална империя, казва той, цитирайки разговора си с Борис Немцов.
Бягството на руската интелигенция от Русия в наши дни Ерофеев вижда като повторение на историята.
„След гражданската война Русия става съвсем друга, но тогава тя успява да изгради собствена съветска интелигенция. Сигурно и сега ще опитат, но докато тя бъде построена, всичко ще се срине. Русия е труп. По нея бяга изплашеното население като мравки върху мъртво тяло. Някои скачат от трупа и добре правят. Не мисля, че на трупа му е нужна интелигенция. Трябва просто да се скочи от него и да бъде закопан. На гроба му може да израснат цветя. И те може би ще бъдат бодливи. А Русия вече я няма.”
Ерофеев нарича държавата „нелегална страна с псевдоизбори, псевдопарламент, псевдосъдилища, псевдоадминистрация и прочие”.
Той се надява на чудо, политическо чудо. Според него е нужен нов Петър Първи, но с човешко лице, който обаче не може да излекува Русия, а трябва да я възкреси. Според него Навални, когото мнозина възприемат като носител на тази идея, не е Петър Първи.
„Трябва да дойде човек, който ще има пълномощията на цар.”
На демокрация в Русия не може да се разчита, категоричен е писателят, в Русия дори не са опитвали вкуса на демокрацията никога в историята, освен за кратко след 1905 г.
Ерофеев не е сигурен дали Русия ще се разпадне, но смята, че дори да няма ядрена война, Западът вече няма да иска да има работа с подобна държава, ще се постарае да я постави в такива условия, че тя да се разпадне, и това ще е от полза за хората, които живеят в автономните републики на федерацията.
„Русия умря, защото нейният човешки потенциал се изчерпа. До някакъв момент тя се крепеше на руската култура и руската наука, но сега всичко това някъде изчезна”.
В Съветския съюз тези неща са оцелели, защото все още е съществувала инерцията на онази Русия, която е била изгубена, вярва Ерофеев. Той илюстрира това със спомен от детството си, когато неговият баща, личен преводач на Сталин, е общувал в Париж с някои от най-светлите личности на времето в средата на 50-те.
„Седяхме на масата, Морис Торез, Луи Арагон, Пикасо, татко и аз. Те нещо си говореха, а аз обикалях ръчичката си с молив. Всички пиеха вино. Пикасо беше по потник и изведнъж взе да оцветява контурите на ръката ми. Всички замълчаха, защото Пикасо работеше. Получи се нещо прекрасно. Пикасо ми го подаде, а Арагон му каза: „Подпиши се”. Пикасо се замисли – ако беше подписал, тази рисунка щеше да струва колкото ресторанта, в който седяхме. После с татко загубихме тази рисунка, май остана в някоя книга в голямата библиотека на родителите ми.”
Дълбоко обвързаният с СССР и Русия писател е наричан русофоб заради книгата му „Енциклопедия на руската душа”. Той обяснява и как разбира ширещата се по света русофобия, макар да му е „много противна”.
„Емоционално е нормално страната агресор да предизвиква такива чувства. Бавно, но и това ще отмине.”
Ерофеев разказва случки от живота си, които обясняват как се възприемат агресорите по принцип.
„Бях женен за полякиня 29 години. Когато завърших университета през 1969 г. пристигнахме във Варшава и връстниците ми поляци твърдяха, че с удоволствие ще убият всеки германец, когото видят. Аз – наивен – питах „източен или западен”. А те отговаряха: всеки. Това беше 24 години след войната, така че нас ни очаква същото. С Адам Михник сме познати вече 50 години и помня, че на една вечеринка бяхме всичките – Адам Михник, Анджей Вайда, Тадеуш Конвицки. Говорех полски добре, наложи се, защото жена ми каза, че от другата страна на границата на руски няма да говорим. И аз ги попитах: Дъщеря ви е решила да се омъжи и има три варианта – за германец, за евреин или за руснак. Кого ще изберете? Дисидентите, върховете на полската култура, отговориха, че все пак ще я омъжат за германец, макар и да ги ненавиждат. На второ място беше евреинът и чак накрая руснакът. Така че още тогава имаше русофобия.”
Ерофеев нарича себе си „една от първите жертви на Путин”.
„През 2002 г. имаше трима врагове на народа: Сорокин, Пелевин и аз. В Москва откриха 30 пункта, където хората трябваше да връщат нашите книги. (…) Тогава написах първото писмо до Путин по повод борбата с писателите. Тогава Путин извикал министъра на културата. Швидко ми го разказваше силно пиян в Питер. (…) Седи президентът, пише и не го поглежда. Швидко стои и чака. После президентът поглежда към него и казва: „Миша, ти защо пъхаш писателите в затвора? Миша, недей да пъхаш писателите в затвора. Ясно?” Такъв сталински наратив…”
Може би затова Ерофеев отрича идеята за колективната отговорност на руския народ.
„Ясперс е казал, че немците не носят колективна отговорност, тя трябва да е индивидуална и съм съгласен с него. Православието е колективно и колхозите са колективни. Просто Путин използва руското съзнание, което се оказа робско в някаква степен.”
Писателят вярва, че макар Русия да е мъртва, това не важи за руската култура.
„Имаме Омир, а Древна Гърция я няма. Толстой ще остане завинаги, както и Чехов. Това лято бях неколкократно във Франция и през цялото време по радио France Music вървяха руски композитори, а беше пикът на войната. Слушаш Скрябин или Стравински и разбираш, че Европа ги е приела и сега съвсем се е объркала – как да се отнася към Русия? Нашият собствен стомах не се справи с руската култура, държавата не се справи с нея, но от друга страна всички в Европа с удоволствие я консумираха, мускулите им закрепнаха и те казаха: Ама какви ги вършите? Това е интересно.”
Виктор Ерофеев смята, че Русия се разпада едва сега, кърваво като Югославия, но чрез Украйна. Според него се доразпада Съветският съюз, който и досега не е успял да се разпадне, а после ще продължи разпадът на Русия.
„Не мисля, че след Путин ще дойде някакъв СуперПутин. Царското обкръжение се умори от тежестите на живота, те искат да пътуват в Европа, да пратят децата си да учат в Америка.”
Но не вярва, че ще има и заговор против президента, защото всички се страхуват от неговата липса на човечност.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение