Виктор Юго предлага да се създадат Европейски съединени щати заради зверствата в Батак

Зверствата в Батак са в центъра на речта, произнесена от големия френски писател Виктор Юго пред френския парламент на днешния ден – 15 август, през 1876 г. Макар да говори за Априлското въстание в България, Юго озаглавява речта си „За Сърбия“ и в други документи – като писмо до президента на Конгреса за мира в Женева, също споменава съседна Сърбия, получила освобождението си още през 1867 г.

Нито дума за България и българското население няма в речта на хуманиста Юго, но вината не е негова – по това време българско лоби в Европа няма, а сведенията, които достигат до него, са откъслечни и недостатъчни. Все пак речта му оказва въздействие върху европейските елити и не след дълго България получава своето освобождение. Батак става символ на зверствата в Османската империя и неразделна част от темата за „болния човек“, както в този момент наричат бившата гигантска източна империя.

Ето и пълният текст на речта на Юго от 15 август 1876 г.:

За Сърбия

Става необходимо да привлечем вниманието на европейските правителства върху един толкова малък факт, който както изглежда правителствата не забелязват въобще. Ето го този факт: убиват един народ. Къде? В Европа. Има ли свидетели този факт? Един свидетел, целият свят. Виждат ли го правителствата? Не.

Нациите имат над тях нещо, което е под тях – правителствата. На моменти това противоречие избухва: цивилизацията е в народите, варварщината е в правителствата. Желана ли е тази варварщина? Не, тя е просто професионална. Това, което знае човешкият род, правителствата не знаят. То се дължи на това, че правителствата поради късогледство не виждат нищо друго освен правото на държавата. Човешкият род гледа с друго око – съвестта.

Ще учудим европейските правителства, съобщавайки им едно нещо, това, че престъпленията са престъпления, това, че по-малко е позволено на едно правителство, отколкото на един индивид да бъде убиец, това, че Европа е солидарна, че всичко, което се прави в Европа, е правено от Европа, че ако съществува едно озверено правителство, то трябва да бъде третирано като диво животно. Това, че в часа, който е съвсем близо до нас, пред очите ни се избиват, опожаряват, грабят, изтребват, колят бащите и майките, продават се малките момичета и момчета, съвсем малките деца, за да бъдат продадени, се разсичат на две, с един удар на сабята. Изгарят се семейства в къщите им. Например, този град Балак (Батак) е смален за няколко часа, от 9 хил. жители на триста. Гробищата са претрупани с повече трупове, отколкото могат да се погребат, така че мъртвите разнасят чумата върху живите, които са изпратени в кланицата. Това е добре дошло! Казваме на европейските правителства, че бременните жени се разпарят, за да бъдат убити децата в утробата им. На обществените места има купища от скелети на жени със следи от изкормване, кучетата гризат по улиците черепите на млади, насилени момичета. Всичко това е ужасно. Достатъчен би бил един жест от страна на европейските правителства, за да го възпрепятстват. Диваците, които извършват тези злодеяния, са ужасни, а цивилизованите, които ги оставят да действат, са страхливци.

Дошъл е моментът да надигнем глас. Всеобщото възмущение настава. Има моменти, в които човешкото доверие взема думата и дава на правителствата заповед да го слушат.

Правителствата мънкат неясно някакъв отговор. Вече са изпробвали това пелтечене. Те казват: Преувеличава се.

Да, преувеличава се. Не за няколко часа е бил изтребен град Балак (Батак), а за няколко дни. Казва се, че са двеста опожарени села, но са едва деветдесет и девет. Това, което наричате чума, е само тифус. Не всички жени са били насилени, не всички момичета са продадени, някои са се измъкнали. Обрязали са пленници, но също така са им отрязали главите, това омилостивява факта. Детето, за което са казвали, че е било подхвърляно от едно на друго остро оръжие, всъщност само е било набучено на върха на дървен кол. Където има едно, вие слагате две, преувеличавате двойно. И т.н., и т.н.

А после защо този народ въстава? Защо едно стадо от хора не се остави да живее като стадо диви животни? Защо?…

Тази временна помощ засилва ужаса. „Няма нищо по-пошло от това да спориш с общото възмущение. Смекчаването утежнява.

Това е прагматичността, защитаваща варварщината. Това е Византия, извиняваща Истанбул.

Да наричаме нещата с истинските им имена. Да убиеш човек край Черна Гора е престъпление, да убиеш народ край онази друга гора, която наричат дипломация, също е престъпление.

По-голямо. Това е.

Ограничава ли се престъплението по отношение на значимостта си? Уви! Всъщност, това е стар закон от историята. Убивате шест човека, вие сте Тропман. Убивате шестстотин хиляди, вие сте Цезар. Да бъдеш чудовищен, е да бъдеш приемлив.

Доказателствата: Вартоломеевата нощ, благословена от Рим, Драгонадата, възпята от Босюе, Десети Декември, приветстван от Европа.

Време е старият закон да бъде заменен от новия. Щом е така мрачна нощта, трябва хоризонтът да свършва в светлина.

Да, нощта е черна; свидетели сме на възобновяване на фантоми; след списъка на осъдените от папите учения идва Корана; от една Библия към друга се побратимяваме; jungamus dextras; зад Светия престол се издига Високата порта; дава ни се избор в мрака; и виждайки, че Рим ни предлага своето Средновековие, Турция е сметнала, че може да предложи свое.

И оттук идват нещата, които се случват в Сърбия.

Докъде ще се стигне?

Кога ще свърши мъченичеството на тази героична малка нация?

Време е от цивилизацията да произлезе величествена защита и да се отиде по-надалеч.

Тази защита на продължаващото престъпление, ние, народите, я приписваме на правителствата.

Ала ни казват: Вие забравяте, че има „въпроси“. Да убиеш човек е престъпление, да убиеш народ е „един въпрос“. Всяко правителство има своя въпрос; Русия има Константинопол, Англия има Индия, Франция има Прусия, Прусия има Франция.

Ние отговаряме:

Човечеството също има своя въпрос; и ето го този въпрос, той е по-голям от Индия, Англия и Русия: това е малкото дете в корема на майка си.

Да заместим политическите въпроси с човешки въпрос.

Цялото бъдеще е тук.

Да кажем, че каквото и да правим, бъдещето ще дойде. Всичко му помага, дори престъпленията. Ужасни помощници.

Това, което се случва в Сърбия, доказва необходимостта от Съединени европейски щати. Колкото до разединените правителства, те наследяват обединените народи. Да приключим с империите убийци. Да сложим намордници на фанатизма и деспотизма. Да счупим меча, слуга на пристрастията и догмите, които стискат сабята в юмрук. Повече войни, повече сеч, повече касапници. Свободна мисъл, свободен обмен. Братство. Толкова ли е труден мирът? Европейска република, Континентална федерация, няма друга политическа реалност освен тази. Разсъжденията го констатират, събитията също. С тази реалност, която е необходимост, всички философи са съгласни и днес палачите присъединяват своите демонстрации към демонстрациите на философите. По свой начин, прецизно, защото тя е ужасна, диващината свидетелства за цивилизацията. Прогресът е подписан от Ахмед Паша. Това, което жестокостите в Сърбия излагат без съмнение, е, че на Европа й трябва европейска националност, едно единствено правителство, огромен братски арбитраж, мирна със самата себе си демокрация, всички побратимени нации, имащи за престолнина и център Париж. Така наречената свобода, имаща за столица светлината. С една дума, Европейски съединени щати. Това е целта, това е пристанът. До вчера това беше истината, благодарение на палачите в Сърбия, днес това е очевидност. Към мислителите се присъединяват убийците. Доказателството беше направено от гениите, ето го вече, правено от чудовища.

Бъдещето е един Господ, теглен от тигри.

Париж, 29 (15) август 1876