Винаги има решение

Годината е сушава. Цената на хляба се вдига рязко. Следващата обаче е изключително плодородна. Цената не се понижава, но пък и не се повишава. Това се нарича стабилност.

На другата година горивата поскъпват. Цената на хляба се вдига рязко. После фючърсите на нефта се сриват. Цената не мърда. Стабилността се връща отново.

Хлебарите искат увеличение на заплатите и заплашват да продават само гевреци. Удовлетворяват се изконните им права за сметка на стойността на насъщния. Въвежда се диференцирано ДДС. Това временно не позволява на хляба да поскъпне. Но не и да поевтинее. Стабилност.

Лихвите по кредитите нарастват. И цената на хляба също. Лихвите падат. На хляба не му пука.

В Япония връхлита цунами и това се отразява на йената, затова у нас хлябът става по-скъп. Следват земетресение в Гватемала, вулканична ерупция в Индонезия, наводнение в Бангладеш. Хлябът болезнено реагира на тези сътресения. После държавите се оправят, а стабилността в страната ни отново се възцарява, макар и на все по-високо ниво.

Неусетно се стига до невралгичната точка – 10 лева за самун. Фурнаджии, политици и фурнаджийски политици предприемат радикални мерки. Провежда се „мадуризация”, тоест внедрява се венецуелският подход на Мадуро и се задраскват две нули. Вярно, заплатите стават пет-шест лева, но пък хлябът е вече десет стотинки. Само десет стотинки! Никога не е бил по-евтин.

И пак има недоволни.

Не можеш да угодиш на хората.

Източник: „Стършел“