Вината, която изкривява човека и Вселената

Винаги съм била убедена, че почти всеки сериозен писател минава през авторефлективно произведение в началото на творчеството си, нещо като лична книготерапия, преди да порасне до ново ниво. При Радко Пенев процесът не следва обичайния си ход. Двата му предходни романа – „Ритуалът“ и „Грехът на Лилит“ – бяха едни от най-добре написаните трилъри на български език, жанрови романи на световно ниво. Едва след тях все пак се появи автотерапевтичен роман, изстрадан, обмислен, изживян. Талантът му, който беше видим в предходните му книги, сега се прояви в пълната си цялост. Но – за разлика от обичайното – в случая не е актът на какавидата, която има нужда да разкъса пашкула си, за да полети. „Струни“ е вече зряла творба, в която освен дисциплината и методичността на майстора-разказвач, личи и дълбочината на опита.

Говоря за „Струни“ почти като за дебютен роман, защото в тази книга на заден план присъства един съвсем различен Радко Пенев. Ако трябва да употребя метафора, двете му предходни книги са основите на книжния му дом, здравите каменни темели, върху които се изгражда изящна структура.

„Струни“ е роман за вината във всички нейни превъплъщения. Вината на детето, на зрелия човек, на човека, когато е сам и когато е във връзка. Общата и индивидуалната вина, страховете, които тя ражда и от които пораства.

Изключително важен е ракурсът, от който се чете този роман. Ако читателят предпочете да се фокусира върху темата с насилието, понякога съпровождащо детството, рискува да пропусне други пластове, коварно заложени в многото сюжетни извивки. Всъщност е като спирала – предателството ражда срам, срамът ражда вина, вината изкривява човека и Вселената.

Безпощадно точно е заглавието „Струни“, защото насочва едновременно към двете значения на думата и помага да се усети романът на надсюжетно ниво. Струните като инструмент за създаване на хармония и струните като тъкан на Вселената, като доказателство за създаването на паралелни светове, вследствие на всяко наше дребно решение. Привидният хаос на наратива само на пръв поглед е хаос, всъщност е хармоничният и ритмичен бял шум на истинския живот, погледнат отгоре, в цялост, до сергията на един обикновен пазар.

Майсторът се разпознава безпогрешно по умението му да създава плътни образи с малко щрихи. Радко Пенев владее тази писателска техника почти съвършено. Героите му са ненатрапчиво характерни, застанали на точното място в точното романово време, вплетени в плътната нишка на разказа. Аз-формата засилва усещането за авторефлективност, но и тук се вижда умението на автора да се дистанцира в точната мяра. Той едновременно е Аз-ът, но и Демиургът. Вярвам, че това не е само инстинкт на природно талантлив автор, а и обмислено решение на вече изградения писател Радко Пенев.

„Струни“ е едновременно дълбок и увлекателен роман. Сюжетът съдържа в равна мяра напрежение и съзерцание, размишления и развитие. Неочакваният финал, който е нещо повече от реверанс към заглавието, включва читателя като активен участник в едно почти реално съпреживяно романово събитие.

Книгата ми напомни за „Момчешки живот“ на Робърт Маккамън, най-вече заради атмосферата и тихата носталгия на зрелия мъж, който носи раните и вината на детството в себе си. В този регистър са изградени и женските образи в романа. Авторът ги е рисувал с откровена до изповед любов, не мелодраматична, а жестока донякъде. Но толкова обич към жената като доминантно присъствие, като мотивация за живот, се среща рядко в съвременната българска литература. Сякаш аз-ът на писателя отстъпва крачка назад, когато става дума за жените в романа. Не ги обожествява, а ги реализира и осъзнава в движение, едновременно уплашен и покорен.

„Струни“ е един от сериозните български романи, появили се на българския книжен пазар тази година. Не е случайна позицията, която книгата заема в седмичната класация на книжарница „Гринуич“. Вероятно и славата на Радко Пенев като автор на неустоими трилъри е оказала влияние, но неговите читатели имат шанса да прекрачат заедно с писателя на качествено ново ниво. Надявам се, че романът ще бъде забелязан и от журитата на литературните конкурси.