Виртуозен цигулар дирижира концерт с творби на баща си в Зала „България“

Еманюел Чекнаворян, вече познат на българската публика като цигулар, ще се представи пред родните ценители в нова светлина. Той ще бъде диригент на концерт на 13 октомври в Зала „България“, посветен на баща му, композитора и диригент Лорис Чекнаворян. Датата не е случайно избрана – на 13 октомври Чекнаворян-баща ще отбележи своя 85-и рожден ден.

Виртуозният цигулар ще замени своята „Страдивари“ за диригентска палка, за да изпълни „Три пиеси от „Арарат сюита“ от Лорис Чекнаворян, „Половецки танци“ из второ действие на операта „Княз Игор“ от Александър Бородин и „Картини от една изложба“ от Модест Мусоргски. Чекнаворян ще работи заедно със Софийската филхармония и с Националния филхармоничен хор.

Това е първият път, в който Софийската филхармония ще изпълни „Три пиеси от „Арарат сюита“ от бащата на Еманюел – Лорис Чекнаворян, една от най-известните културни фигури в Армения и Иран. Той е автор на 6 опери, 5 симфонии, хорови произведения, камерна музика, балетна музика, пиано и вокални произведения, концерти за пиано, цигулка, китара, виолончело и пипа (китайска лютня), както и музика за документални и игрални филми.

Въпреки младостта си, 27-годишният музикант вече е получил световно признание и е припознат за един от големите артисти на днешното време. Публиката и критиците са вдъхновени от неговите интерпретации, отличаващи се с дълбочина и техническо съвършенство. „Radio Klassik Stephansdom“ разпознава и таланта му да комуникира с публиката и от 2017 г. му поверява собствено предаване – „Der Klassik-Tjek“.

Чекнаворян е най-младият резидентен артист в историята на виенската зала „Музикферайн“. През последните сезони той все повече се фокусира в дирижирането и осъществява и диригентските си дебюти във Виенския Концертхаус с Виенския камерен оркестър, оркестър „Тонкюнстлер“, Камерата Залцбург, Мюнхенския и Базелския симфонични оркестри. Той е „Изгряваща звезда“ на Организацията на Европейските концертни зали, „Голям талант“ на „Виенския концертхаус“ и е протежиран от фондацията „Орфеум“ в Цюрих.

Цигуларят е чест гост на международни фестивали за класическа музика, включително „Енеску“ в Букурещ, Фестивала в Графенек (Австрия), Музикалния фестивал в Рейнгау (Германия) и Фестивала в Макленбург – Западна Померания (Германия). Носител е на престижната награда „OPUS Klassik“ за дебютния си албум „Solo“ (2018). През 2020 г. записва втория си диск с произведения на баща му и на Ян Сибелиус. А през следващата година излиза и дебютния му албум като диригент на Оркестър „Тонкюнстлер“, с който изпълнява „Шехерезада“ на Римски-Корсаков.

„Картини от една изложба“ от Модест Мусоргски са сред най-цитираните и адаптирани творби. Днес съществуват над 60 адаптации за най-различни инструменти, състави и жанрове, сред тях за рок, траш метъл, джаз и пр., а цитати от нея има и в песен на Майкъл Джексън. Повод за написването им става внезапната смърт на 39-годишния художник и архитект Виктор Хартман (1834 – 1873), считан за родоначалник на руския стил в архитектурата. Съмишленикът му – Владимир Стасов – организира изложба от негови акварели и рисунки, които именно стават сюжетна основа на всяка една от пиесите в клавирния цикъл на 35-годишния Мусоргски. Те са посветени на Стасов и са в памет на Хартман. Написани са изключително бързо – за 20 дни през месец юни 1874-а. За този период Мусоргски пише:

„Хартман ври, подобно на това как кипеше „Борис Годунов“ – мислите и звуците стояха във въздуха, преглъщам ги и преяждам, едва успявам да ги надрасквам на хартията… Иска ми се по-бързо и по-надеждно да ги направя. Моята физиономия се вижда в интермедиите. Считам го за удачно до момента“.

Партитурата се състои от 10 картини, рамкирани от една тема, наречена „Разходка“. Сюжетно тя олицетворява авторското присъствие на изложбата, а музикално – изпълнява ролята на интермедия. Според Стасов темата достатъчно конкретно описва поведението на автора:

„Това е композиторът, представил сам себе си по време на разходка, с движенията му наляво, надясно, като безцелен наблюдател, когато се приближава към картината; понякога радостното му изражение се помрачава при мисълта за починалия му приятел…”

През 1922-а Морис Равел оркестрира творбата по молба на Сергей Кусевицки, който я дирижира в Париж през 1923-а. И до днес този е най-популярният ѝ вариант.