Вирусът опасен само в културата?

Вирусът не си отива, пандемичните настроения също – нито от умовете на властите, нито от емоциите на хората. Все още витае неопитоменият страх от COVID-19, макар и вплетен вече в ежедневието – маски слагаме по навик, мием ръцете по навик… Не успяхме обаче да си създадем навика да спазваме дистанция. Междуградските автобуси, самолетите, стадионите, магазините, площадите, кръчмите… Хората са в предпандемична близост навсякъде. Метър и половина се оказа условно разстояние. Причините – видимо – не са само икономически.

В културата обаче продължават да важат строгите правила, непроменяни от първото разхлабване на мерките. Дори под открито небе хората консумират култура в здравословна отдалеченост. Наполовина по-малко като брой, на поне една седалка разстояние. Десет минути по-рано със същите тези хора сте обменяли флуиди нос до нос в метрото на път към театъра, по-късно сядат заедно в ресторанта да обсъдят представлението… Но здравните власти явно смятат, че само в театралните и концертните зали вирусите стават агресивни и започват да прескачат от зрител на зрител.

Очевидно отговорните органи изпитват огромно уважение към вируса и предполагат, че той предпочита само хора, изкушени от културата. Вероятно го подозират в презрение към спортните фенове – на стадионите по време на скорошните футболни мачове никой не санкционира феновете за опасна близост. По много специфичен начин в заповедите на здравното министерство културните територии бяха разделени от спортните, независимо, че често това са едни и същи места. Интересно, ако на стадион „Васил Левски” се провежда концерт, дали реакцията на РЗИ към струпването на тълпи ще бъде същата като към футболните запалянковци?

Транспортът също явно се приема за територия, на която вирусът внезапно става неактивен. Междуградските автобуси и самолетите са далеч от дългите ръце на РЗИ, бързо им бягат. Затова и никой не си прави труда да следи за гъстотата на пътниците. За градския транспорт очевидно не достигат инспектори или просто има негласно правило да не се търсят проблеми сега, когато протестиращите така или иначе са променили картата на транспортната мрежа.

В магазините дистанция има, но пък климатиците работят на пълни обороти. Нещо, което категорично е забранено в музеите. Така де, хората трябва да се наслаждават на избора на стоки, в музеите избор няма, а и се плаща на входа, не на изхода.

Изобщо културата, която дълго се опитваше да извоюва статут на витрина на националната ни идентичност, най-после постигна тази цел. Витрина е – там се показва начинът, по който обществото трябва да се държи по време на пандемия. Зад нагласеното за показ обаче си продължава старият хаос. А знаем, че това, което стои на витрината, обикновено не се купува и скоро го бракуват.

Културата се оказва вредна за нашето здраве. Лозунгът на „Площад Славейков” – „Четенето е безопасно за вашето здраве” – се оказа валиден само за литературата. Вирусите, ако съдим по отношението на властите, дебнат в сценичните изкуства.