Вишни и Летни театрални сезони

Станиславски и Чехов са имена, които знае всеки театрал: книгите и портретите им са по университети, книжарници и студии, а XXI век ги „използва“ и като марки на фестивали. „Сезонът Станиславски. Летен сезон на губернските театри“ е един от тях – фестивалът се откри в подмосковието в имението на Станиславски в Любимовка. През 1902 г. там два месеца живее Чехов и пише „Вишнева градина“.

Фестивалът се откри с ескизи на сцени от „Вишнева градина”: актьорите играха под открито небе, между вишни и имения от 19-ото столетие. На верандата на старинната купеческа сграда Лопахин говори с Дуняша, в очакване на Раневска, под звуците на малък оркестър се дискутира билярдът и руската игра „пирамида”, и се посочва реката наблизо – Клязма, където Чехов е ходил всеки ден на риболов. На финала, Лопахин, вместо да нареди да изсекат вишневата градина, сам засажда вишнево дръвче, а фойерверки придават допълнителен елемент на празничност.

Откриването бе с ескизи на сцени от „Вишнева градина”.

Фестивалът продължава със спектакли на режисьори като Юрий Бутусов – „Сън за есента” на петербургския театър „Ленсъвет”, с лаборатории на Еймунтас Някрошюс, с лекции на шекспироведа Алексей Бартошевич, с майсторски класове на Сергей Безруков, чийто Губернски театър е домакин на фестивала, със семинари на Кирил Крок, директор на Вахтанговския театър, свързван през последните десетина години с името на Римас Туминас.

Участниците в семинарите и лабораториите имат възможност да разгледат изложбите в имението на Станиславски, които представят ръкописи и архивни материали, а на открито, между дърветата и старинните сгради, е подредена фотоизложбата на музея на Московския Художествен театър с портрети на Чехов и Станиславски в различни роли.

Под звуците на малък оркестър се дискутира билярдът и руската игра „пирамида”.

Всичко в това се възприема емоционално, защото се свързва с атмосферата, в която са протекли младежките години на Станиславски и неговите първи театрални опити. Сред забележителностите в имението е и църквата, където в края на XIX век се състои църковният ритуал, свързал К. Станиславски с актрисата М. Лилина.

Някои неща са съхранени, а други са реконструирани… Десетки години са минали оттогава, много собственици е сменило имениет В един момент то дори става фабрика за шоколадови изделия. А днес принадлежи на Съюза на руските театрални дейци и е място, където отново могат да се засаждат дървета и да се раждат нови театрални идеи.

Част от ръкописа на „Вишнева градина“ на Чехов.