Високи сини планини… и руси мацки покрай мен

За първи път в България – поне през последните години –  изложбен проект показва в такъв мащаб млади и активни автори в страната. Мястото е Софийската градска художествена галерия, а експозицията в трите ѝ партерни зали носи амбициозното заглавие „Разместване на пластовете“. Заявката е дадена, но дали наистина ще има разместване, или ще си останем заседнали в пластовете на близкото минало, предстои да видим.

Участниците са 35-има художници и някои от тях може би помнят, а други не – декември 2003 г., когато СГХГ започва програмата за млади автори и куратори „Място за срещи”. Тя дава шанс на едно ново поколение творци да започнат да запознават публиката със своите произведенията и проекти и същевремено да ги запознава с музея, като им дава професионална среда и практически умения да представят и комуникират своето изкуство.

Станимир Генов, „Едно върху друго“

На входа на залата са изписани отговорите на младите артисти на въпроса какво е за тях музеят. Един от отговорите – на Минá Минов – гласи:

„Музеят е място, където всеки се опитва да проникне по всякакви възможни начини. Затова има пазачи, да го пазят. Всъщност, никой не се интересува от музея, на единствените му обитатели им плащат заплата, за да стоят там“.

Минов все пак участва в изложбата (открил е как да запази като жив спомена за снежна топка от ланския сняг), така че може би не е напълно съгласен със себе си. По-нататък ще цитираме още няколко интересни мнения.

Мина̀ Минов, „Снежна топка, увита в тиксо“

За разлика от монолитното поколение на 80-те, обединено от общото си развитие и естетическо израстване в институциите на социалистическа България, както и поколението на 90-те, с общи намерения да извърши ценностния преход към съвременното изкуство, преди да се разпилее, това най-младо поколение е незавършено и фрагментарно. Но каквото и да е, на него се пада да промени културната ситуация в страната и да допринесе за развитието на история на изкуството в България.

„Това са едни от най-активните млади автори в страната, като тези, които са стартирали през 2003 г. вече са около 40, и формално не попадат в определението за млади, което е до 35“, обяснява кураторката на изложбата Владия Михайлова.

Част от конкретните произведения са направени специално за изложбата, други се показват за първи път, а трети са от фондовете на галерията. Те са много разнобразни и общото между тях е, че са привлекли вниманието на кураторката и са репрезентативни за творчеството на своите автори. Стремежът е да се покаже най-доброто – и то в различните посоки, в които работят.

Експонати от серията 3D принтирани произведения на Албена Баева – антични статуетки с глави на животните, които от древността насам са използвани за квалификации по адрес на жените.

Участници са обединени и от някои общи посоки на интерес – например „новите митологии, изстрадването на социални теми през митологични образи и конструирането на такива“, разказва Михайлова. Това се  работите на Албена Баева (кукла-блондинка с фотоклетка подлага на словесен секстормоз всеки, който я загледа), Зара Александрова (дете с кукленска физиономия държи кукла с детско лице), Искра Благоева (версия в черно на Последната вечеря или Последното страдание (The Last Suffer, вместо Supper),  Ясен Згуровски (украсени с неон поп портрети на водата).

Албена Баева, Beauty3+

Искра Благоева, The Last Suffer, от серията „Черни картини за радостни събития“

Ясен Згуровски, „Вода. Сладка и солена“

От друга страна имаме идеята за революция, но не като опит за налагане на обща гледна точка за света, а по-скоро като заемане на лична позиция относно реалността – политическа (при инсталацията на Войн де Войн и Мари Чивиков „Революцията няма да умре с нас част 2 – Роботническа мисъл“) и Антон Терзиев (с негована естетизиран инструмент на насилието –  бухалка с резбовани розички, които при употреба вероятно се оцветяват в червено), естетическа лична позиция и отношение към живописта (при натрупаните една върху друга и окачени от тавана над входа наобратно живописни платна на Станимир Генов)…

Има и социални разсъждения в ироничен план – като например 3D-колажа на Мартин Пенев „Панелен. Банален. Бананов“ с отпуснатите, отчуждени тела без никаква връзка в панелния си затвор. Или снимките на Димитър Солаков от поредицата „Нов живот за миналото“, посветени на бутафорията в новоизградените „стари крепости“ и още по-лошото излагане и консервиране на оригиналните останки от тях.

Сред най-силно въздействащите произведения е „Високи сини планини, реки и златни равнини“ на Бояна Венциславова – много любопитен проект, който ни кара да погледнем с нови очи към всепобедната чалга, в която живеем, като просто поставя в необичаен контекст текстовете на песни на попфолк звезди от края на 90-те и началото на новия век. Вместо сластни силиконови красавици да извиват гласове по ориенталски маниер в лъскава обстановка, млади хора рецитират текстовете на фона на занемарени градски пейзажи – обичайната среда, в която живеем.

Бояна Венциславова, „Високи сини планини, реки и златни долини“

Има още много какво да се  види, но най-добре е това да стане в галерията. Тя ще работи в събота, 23 декември, от 11 до 18 часа. По време на коледните празници ще бъде затворена за посетители. А на 28, 29 и 30 декември ще работи с вход свободен. Изложбата „Разместване на пластовете: Младо изкуство в музея“ ще остане до 4 февруари, 2018 г.

Предлагаме ви още някои дефиниции на младите артисти за музей:

Албена Баева: Музеят е храм, място за размисъл, познание и нови идеи, машина на времето, убежище.

Искра Благоева: Музеят е кутия.

Вито Валентинов: Музеят е в пламъци!

Стела Василева: Музеят е личен!

Ани Васева: Музеят е…

Ясен Згуровски: Музеят е травестит шоу.

Лубри: Музеят е храм!

Иво Димчев: Музеят е гробище в най-хубавият смисъл на думата.

Войн де Войн: Музеят е катакомбите на изкуството.

Мина̀ Минов: Музеят е място, където всеки се опитва да проникне по всяккави възможни начини. Затова има пазачи, да го пазят. Всъщност никой не се интересува от музея, на единствените му обитатели им плащат заплата, за да стоят там.

Бора Петкова: Музеят е жив!

Антон Цанев: Музеят е депо за отломки от хода на икономическите, политическите, социалните и културни системи.

Антон Терзиев, „Източни обещания“

Светозара Александрова, „Аватар 6“

Антон Терзиев, „Тихи бунтове“

Радостин Седефчев, „85“ (фрагмент)

Стефан Иванов, „Без заглавие“

Димитър Солаков, „Нов живот за миналото“