Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Високият човек и скъсаната снимка

Една снимка беше скъсана. Толкова драматично ли е това? По-скоро бие на дреболия, но примитивните жестове будят примитивни страсти

Слави Трифонов има право на своите жестове. За добро или зло той има право да ги осъществява и насърчава даже в предаването си. Лошият вкус не е наказуем. Но е нечистоплътно. Снимка: БГНЕС - Високият човек и скъсаната снимка

Слави Трифонов има право на своите жестове. За добро или зло той има право да ги осъществява и насърчава даже в предаването си. Лошият вкус не е наказуем. Но е нечистоплътно. Снимка: БГНЕС

Не обичам да пиша нито за Трифонов, нито за тъжните хора, с които той си общува чрез билбордове, защото по принцип недолюбвам чалгата, но понякога неприятните теми сами се налагат. Поне едно може да се признае на Трифонов – той успява да натрапи собствения си образ. Друг е въпросът дали всяко налагане е за добро, а натрапването със сигурност не е.

Да скъсаш снимка не е кой знае какво, ако го правиш у дома. Кой не е преживявал, да кажем, края на страстна връзка? Но това са лични неща и е безвкусно да ги изнасяме навън. В случая със снимката на държавния глава жестът веднага придобива смисъла на публичен: скъсване с политическа фигура и с идеите зад нея. Да, донякъде е драматично. А предвид факта, че напоследък снимки и знамена се горят от хора като Бареков (извинете френския ми) или изпаднали във френезия, колебаеща се между „кой щи ни дъдье пъриии”, „верим Путину” и „Аллах акбар”, това късане на снимка вече е проява на нещо повече от лош вкус.

Разбира се, предвидимите гласове ще коментират, че не е редно човек, който сам ползва особено груб речник за хората, които презира, да обсъжда маниерите на другите. Но това не отменя самия аргумент. Защото той може да бъде подхванат и от други. Публиката започва да изпитва отвращение от актове като този в шоуто на Трифонов. Примитивизмът не бива да се бърка с гнева. Гневът може да привлича или отблъсква, докато примитивизмът просто говори зле за примитива.

На това пък някои привърженици на така наречения „референдум” ще кажат, че ето на, заради малко импулсивност едва ли не ще разпъна на кръст единствения радетел да бъде чута думата на народа. Пардон – в Народа с главно „н”. Извинете, но подобни коментари просто не са по темата. Референдумите са една тема, популизмът – друга, народнящината – трета, самият народ (с главна или с малка буква) – нещо четвърто, вече обсъденото кой кого има право да коментира – пето и шесто, а конкретната поредна дебелащина стои сама за себе си. Става дума за определен тип култура. Колкото и величав наследник на Крали Марко да е високият мъж, в точно този случай той настъпи мотиката. Късане на снимки? Ама че детинщина. Човек може да изпитва презрение, дори омраза – особено към публични фигури. Може да казва какво мисли, при това определено смятам, че може да го каже и по най-недвусмислен начин. Просто късането, дърпането, горенето и хапането на знамена и снимки изглежда жалко. Истерично е.

И това нямаше да има особено значение, ако истеричната реакция не се беше случила в телевизионно студио. Разбира се, няма да призовавам към цензура или други институционални намеси. Господ да пази от институциите в днешна България, те обикновено се провалят в добрите си намерения – ако изобщо имат такива. Но понеже късането на снимката на действащия държавен глава стана по време на що-годе популярно предаване, бих препоръчал просто да спрем да го гледаме. Шоуто на Трифонов за пореден път се доказа като много пошла чалгия. Това не е правописна грешка: вече не става дума просто за чалга, а за чалгия. Чалга на квадрат.

Да, Трифонов има право на своите жестове. За добро или зло той има право да ги осъществява и насърчава даже в предаването си. Лошият вкус не е наказуем. Но е вредно да се превръща в мейнстрийм. Нечистоплътно е.

От години насам мярката за редно и нередно все повече се размива. И мисля, че моето право на свободно изразяване включва и някои доволно пиперливи мисли по отношение на хора, които са превърнали чалгията в политически език. Чудя се дори дали неволно не се влияя от тези хора. Надявам се, че остатъците от добър вкус, които все по-трудно виреят у нас, ще ме накарат да споделя тук само чувството на погнуса от драматичната чалгия на снимкокъсането, но не и вървящите с това чувство точни думи.

И други неща бих казал, в по-друга обстановка. Свободата ни все още го позволява.


Вижте още: СЦЕНАРИСТ НА СЛАВИ ТРИФОНОВ СКЪСА СНИМКАТА НА ПРЕЗИДЕНТА В ЕФИР

ПАРАД НА ДЕБЕЛАЩИНАТА

 

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах