Софийска филхармония МЕГАБОРД

Вива Морфов, или откъде минава пътят към Ада

Критика на автокрацията в първия нов спектакъл на режисьора у нас след 7 години работа в чужбина

Сцена от спектакъла „Антигона“ на Александър Морфов в Плевенския театър. Снимка: Стефан Щерев/3inSpirit - Вива Морфов, или откъде минава пътят към Ада

Сцена от спектакъла „Антигона“ на Александър Морфов в Плевенския театър. Снимка: Стефан Щерев/3inSpirit

„Вива Морфов!“ Това скандираше публиката след спектакъла „Антигона“ от Жан Ануи в Народния театър на 22 декември. Това бе едва второто му представление на столична сцена – премиерата в София бе преди месец, а в плевенския театър се играе от септември. С „Антигона“ Александър Морфов се завърна на родна сцена, след като 7 години поставяше само в чужбина. Билетите за спектакъла бяха изкупени отдавна, въпреки множеството призиви за бойкот на Народния театър след конфликта между режисьора и пиарката на първата ни сцена Велислава Кръстева, зад която застана и новият директор Васил Василев. Напълно продадени са и билетите за останалите представления на Морфов.

Режисьорът е преплел основния текст на Ануи с откъси от Софокъл, Рои Хен и свои импровизации по историята. Сценичната му адаптация е като рок концерт, в който пътят към Ада е озвучен от „Highway to Hell“ на AC/DC, въпреки че има класически донякъде хор, представен от разказвач (в ролята Ованес Торосян), и е с подчертана критика към автокрацията.

В ролята на Антигона е Милена Ерменкова, но тя е напълно засенчена от Деян Донков, който играе царя на Тива Креон, чичо и бъдещ свекър на младата принцеса. Донков изнася на плещите си цялото преставление – започва като разглезен, сдобил се с неочаквана власт гуляйджия и приключва като краен и деспотичен, дирижиращ тълпата диктатор – едновременно жадува да наложи желанията си, но и признава, че не може да постъпи другояче. Сблъсъкът на Антигона с Креон е предизвикан от смъртта на братята ѝ Етеокъл и Полиник, които се убиват един друг, но единият е обявен за герой, а другият – за предател, тялото на опозорения мъртвец е оставено да гние на бунището, а който посмее да го погребе, е под угрозата да бъде екзекутиран. Младата принцеса смята, че е длъжна да осигури погребални почести за брат си и тайно през нощта се промъква до трупа, за да се погрижи за него. С готовност приема да плати цената за своето непокорство.

Разказът за трагедията в семейството на Антигона – тя е дъщеря на Едип, който убива баща си и се жени за майка си, а истината за това води до смъртта на почти всички – е като весела прелюдия към срещата между Креон и неговата заловена на местопрестъплението племенница, на сблъсъка между наивността и жестоката реалност на властта и задължителното подчинение. И на стихийното развихряне на Деян Донков като изкусителния демон на тиранията, показан като музикална метафора микс от гръцко сиртаки, откъси от класиката и хевиметъл парчета (Морфов отново демонстрира добър музикален вкус). Тиранинът първо убеждава, после изкушава, накрая стига до насилие. Но трагичният край е предначертан.

Деян Донков и Надя Керанова като Креон и Исмена. Снимка: Стефан Щерев/3inSpirit

Действието се развива в няколко плана – отпред на сцената събитията ръководи разказвачът Торосян, той въвежда, съобщава какво предстои да види зрителят, вметва и дърпа завесата, върху която гледаме театър на сенките между отделните сцени. Там разбираме и за любовта между сина на Креон Хемон и Антигона. Отзад тече предисторията с Едип и сблъсъка на синовете му. В средата между огромни стени от книжни лавици се случва трагедията. Креон като че ли е единственият властващ във всички планове – включително над малкия басейн отпред, в който пада три пъти и окъпва първите редове на зрителите.

В другите роли в спектакъла гледаме актьори от Плевенския театър. Надя Керанова като Исмена е не по-различна от това, което видяхме от нея в спектакъла на Явор Гърдев „Опашката“, където ѝ е поверена по-главна роля – за жалост тя схваща и двата персонажа по един и същ начин.

Впечатляващата сценография (Морфов обича огромни декори) е на Семьон Пастух (Русия), а звукът – на Душанка Белада (Чернагора), създадени за постановката на „Антигона“ в Театъра на младия зрител в Санкт Петербург. Международния екип допълват Тита Димова-Вантек като автор на костюмите и Андреа Гаврилиу от Румъния, който прави хореографията.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах