Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Включени ли са тайно съкровища на Васил Божков в изложбата ни в Лувъра?

Сравнихме златните венци от изложбата в Париж и на колекционера в НИМ

Вдясно - каталогът на изложбата ни в Лувъра, вляво - каталогът на изложбата на Васил Божков в НИМ от 2011 г.  - Включени ли са тайно съкровища на Васил Божков в изложбата ни в Лувъра?

Вдясно - каталогът на изложбата ни в Лувъра, вляво - каталогът на изложбата на Васил Божков в НИМ от 2011 г.

Включени ли са тайно предмети от личната колекция на Васил Божков в изложбата на тракийските съкровища в Лувъра? Този въпрос обикаля социалните мрежи и предизвиква разгорещени дискусии. Експозицията „Епопея на тракийските царе“, открита на 15 април в Париж, е съставена от антики, собственост изцяло на държавата. Събрани са от 17 български музея – избрани са артефакти от Панагюрското съкровище, Боровското, Летнишкото, Голямата Косматка, Могиланската могила, Дуванли, Калояново-Чернозем, Маломирово-Златиница, Стрелча, Мъглиж, Сборяново и др.

Предмети от частните колекции у нас кураторите отказаха да включат в изложбата, което предизвика гнева на някои от притежателите им.

„Защо лишаваме зрителите от артефакти без аналог в България, а и в Европа? Кое е по-добре за авторитета ни – да се ограничаваме с ценности от фондовете на държавни музеи или да представим тракийското изкуство и култура с най-високите им постижения? Да се поставят подобни ограничения, е дълбоко недемократично – казва Димитър Иванов, председател на фондация „Арете-Фол“. – Нашите колекции са лицензирани от Министерството на културата, всичките ни експонати имат паспорти. През последните години сме участвали в множество гостуващи изложби – в националните ни музеи и зад граница.“

Кирил Хрискосков – председател на фондация „Тракия“, която се грижи за колекцията на Васил Божков, заяви в интервю в края на 2014 г. пред „Площад Славейков“, че нарочно не са включени в изложбата в Лувъра:

„Всичко в колекцията „Васил Божков” е регистрирано, публикувано в каталози и многократно представяно пред публика, включително в Европа. Първата изложба с предмети наредихме в Европейския парламент в Брюксел. След това бяхме поканени да участваме в международна изложба във Ландесмузеум в Бон, на която десет от най-големи музеи в света представиха паметници от гръцката и римска древност. През 2009 г. направихме забележителна проява в музей Востока в Москва, съпроводена с научна конференция. Централните руски телевизии и вестници отразиха събитието. Последно се включихме в голяма международна изложба в Кремъл. Участвахме с над 100 предмета. Ефектът беше изумителен.“

Последва позиция на директора на Лувъра д-р Жан-Люк Мартинез – един от кураторите на експозицията. Той заяви, че както техният, така и останалите държавни музеи във Франция не работят с частни колекции.

Неофициално обаче са били включени в изложбата предмети, които не са притежание на държавата – това е едната хипотеза, която се лансира в социалните мрежи. Друга твърди, че един от златните царски венци е подменен с един от колекцията на Васил Божков, за когото било важно просто от суета да види своя антика в най-прочутия световен музей, дори ако не види името си под предмета.

Решихме да сравним някои от предметите, показани в „Епопея на тракийските царе“ в Париж, с тези от изложбата „Тракия и древният свят“ на Васил Божков в Националния исторически музей през 2011 г. Разполагаме с илюстрации с високо качество от каталозите на двете експозиции. Избрахме предмети, които имат някакво сходство. Но както ще видите – въпреки някои подобия, няма нито едно съвпадение.

6

Златният венец, притежание на Васил Божков. Датира от втората половина на 4 в. пр. Хр.

2

Венецът от колекцията на Божков (вляво) и венецът, показан в Лувъра (вдясно) – вторият е от Златиница-Маломирово. Датира също от 4 в. пр. Хр. Но двата нямат нищо общо.

3

Вляво – венецът от колекцията на Божков, вдясно – венецът от Голямата Косматка, пак от 4 в. пр. Хр. Сравнението между двата е абсурдно.

4

Сравняваме венеца от Голямата Косматка, представен в Лувъра (вдясно), с венеца, показан в книгата „Могили, храмове, гробници“ на археолога д-р Георги Китов (вляво). Еднакви са.

5

Вляво – венецът от колекцията на Божков, вдясно – венецът от Могиланската могила, 4 в. пр. Хр. Разликата между тях е очевидна.

7

Вляво – хидрия в Лувъра, вдясно – хидрия от колекцията на Васил Божков. Общото е, че и двете са хидрии.

8

Горе – златни апликации за конска амуниция от колекцията на Васил Божков, долу – златни апликации за конска амуниция от Свещаровската могила, показани в Лувъра. Златните цветчета по някои са сходни с тези на Божков, но не са едни и същи. 

9

Вляво – сребърни апликации за конска амуниция от колекцията на Васил Божков, вдясно – апликации от  Могиланската могила, показани в Лувъра. Между двете има някакво сходство, но не и подобие.

10

Вляво – друга серия от апликации за конска амуниция от колекцията на Васил Божков, – вдясно – от Лувъра.

11

Вляво – трета серия сребърни апликации за конска амуниция от колекцията на Божков, – вдясно – апликациите от Могиланската могила, показани в Лувъра. Между двата грифона в средата има някакво подобие, но очевидно предметът не е един и същ.

12

Сребърни купи с позлатен елемент на дъното. Горе – от колекцията на Васил Божков, долу – от изложбата в Лувъра.

13

Сред вазите не открихме нещо поне сходно между тези от колекцията на Божков и представените в Лувъра. Показаните на снимката са подобни единствено в светлия акцент.

14

При златните колиета също не намерихме сходства. Вляво е от колекцията на Васил Божков, вдясно – огърлица от Месемврия, представена в Лувъра.

15

Две бронзови ситули – вляво е от колекцията на Божков, вдясно – от Златиница-Маломирово, представена в Лувъра.

Направихме опит да проверим и версията, че е подменен предмет с такъв, който не е показван публично досега. Кирил Христосков прие въпроса за шега, а Божидар Димитров и от Министерството на културата отказаха да коментират подобни твърдения.

Пловдив Джаз Фест