Владимир Люцканов: Лъжа е, че театрите са пълни

„Който ви говори, че те са пълни, ви лъже. В момента театрите се изпразват все повече и повече. Не е нужно да си голям стратег, мислител, далновиден политик или организатор, за да забележиш нещо, което се вижда с прости цифри“, заявява директорът на Младежкия театър Владимир Люцканов пред журналисти на фестивала „Варненско лято“, цитиран от сайта „Формално“.

Люцканов твърди, че в момента структурата на сценичните изкуства в национален мащаб, тяхното финансиране и отношението на управляващите към културата като цяло, предопределят изключително мизерното съществувание на всеки роден театър:

„Това се дължи на много фактори. Единият е непрекъснатото недофинансиране на системата. Но колкото и да се субсидира тя, ако няма ясна визия как да съществува, ако няма стратегия за българската култура и тактика за нейното изпълнение, нищо няма да се получи. Никой не иска в театъра да се наливат огромни средства, изисква се умно мениджърско виждане за това как да функционира системата.“

Според директора на Младежкия системата не може да работи с 50 културни института в страна като България с население под 7 милиона:

„Сметнете колко са хората, които могат да ходят на театър. Включете към това чудовищната демографска криза, която заплашва да обезлюди тази държавица, непрекъснатият стрес за хората, които в даден момент предпочитат да си купят сирене или да нахранят децата си. Нашите красиви думи за това как културата и изкуството ще им дадат еди какво си не върви. Прибавете и непрекъснато изтичане на нашата потенциална публика към чужбина и никаквото й намерение да се завръща в България, и ще видите, че картинката е особено тревожна. Тя обуславя изключително сериозния отлив на зрители от театрите.“

„Държавните театри се финансират основно по два начина – продължава Люцканов. – Първият е по методика, по която се дава сума, базирана на бройката продадени билети, а другият е – колко ще изкараме ние, ако имаме наеми и т.н. Всичко това е крайно недостатъчно, за да се поддържа отбор. Колкото и да тренира този отбор, нищо не може да се получи. Това стеснява възможностите и за турнета, защото когато поискаме да пътуваме, директорите на извънстоличните театри казват – ама не, ние вече имаме две трупи с „мечки“, за които хората си дадоха парите за билети и ни отбутват.“

Люцканов твърди, че думите му вероятно са тежки за управленците в културата, но се изискват драстични мерки за справяне със ситуацията. Такива са били предприемани и преди години у нас, посочва режисьорът – през 40-те години в България е имало 5 големи театъра, финансирани, оборудвани, окомплектовани като в Европа, както и други 4-5, които са задоволявали нуждите на областните центрове. Всичко останало са били проекти, открити сцени, пътуващи трупи.

„Всички управляващи в края на годината се събуждат и особено ако има избори, вадят някакви резерви и се запълва една дупка – казва Владимир Люцканов. – Убеден съм, че тя ще се запълни и тази година – не поради това, че управляващите се интересуват от култура, а поради това, че трябва да се спечелят едни избори и да се демонстрира загриженост. Но това няма да оправи проблемите.

Запитах ръководителите на културното ведомство – вие защо не живеете с 372 лева чиста заплата, с която живеят 15 артисти от Младежкия театър със стаж между 1 и 4 години. Как и колко мислите, че може да се издържи, колко време ентусиазмът може да крепи тези хора. В магазина никой не ти дава ентусиазирано без пари – вие ги унижавате, те все още са млади, искат да работят, махат с ръка, имат вяра, но колко време? И текучеството започна – в Младежкия театър вече трима млади, кадърни и талантливи актьори си взеха багажа и тръгнаха навън. Рискуваха, излязоха на свободна практика или не знам с какво друго ще се занимават. Виждам ги, те бяха пред пръсване. Това не беше рационален ход, а дойдоха и реваха в кабинета ми, защото са принудени да вземат това решение, и аз не мога да им кажа – недейте.

И им обяснявам на тези мъдреци на „Стамболийски“, че този процес само ще се задълбочава и ще стане все по-неудържимо. А има механизми, не е нужно да измисляме колелото. Има готови модели, които работят в София в общинските театри.“