Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Владимир Набоков, трийсет години преди „Лолита“

За първи път на български излиза „Машенка“, дебютът на писателя – изследване на връзките между памет, време и съзнание

Дебютният роман на Владимир Набоков „Машенка“ излиза през 1926 г. - Владимир Набоков, трийсет години преди „Лолита“

Дебютният роман на Владимир Набоков „Машенка“ излиза през 1926 г.

Винаги е нож с две остриета да прочетеш дебютния роман на любим писател, след като вече си го обикнал – особено ако самият автор приживе е признавал недостатъците на книгата и белезите на наивност и неопитност в нея; и особено ако самият автор е един от големите майстори в литературата на ХХ век. „Машенка“ Владимир Набоков пише близо трийсет години преди „Лолита“ – най-известната му работа.

В средата на 20-те години на миналия век Набоков е емигрант в Германия, прокуден от страната си по време на Октомврийската революция, мизерстващ и споделящ съдба с други свои сънародни несретници. Такъв е и главният герой в „Машенка“ – Лев Глебович Ганин, когото отпървом срещаме в неловък разговор в заседнал асансьор със сякаш най-досадният събеседник на света – съседът му по стая в руски пансион в Берлин Алексей Иванович Алфьоров.

Кой е Ганин? Отегчен от живота емигрант с тъмни петна в миналото, обикновено нераздразнителен (освен когато му досаждат в асансьора), изпълнен с досада от самото същество на интимната си приятелка, наемател на мръсна стаичка в пансион на стара вдовица.

Впрочем, почти всичко в „Машенка“ изглежда е мръсно – нечистоплътността извира от всеки ъгъл, жените полагат отвратни парфюми, мъжете сапунисват лица от легенчета с плаващи кичури косми, носят се прокъсани ризи, седи се в бубунести диванчета… обстановката отблъсква, но на никого от героите – застаряващ поет с цел, за която копнее, но като че ли сам си пречи да я достигне, двойка хомосексуални балетисти, пищна млада рускиня, влюбена в Ганин, – това не прави особено впечатление.

Фантастико

Естествено, „Машенка“ има своите недостатъци и те се забелязват (особено ако си чел „Покана за екзекуция“, „Блед огън“, „Лолита“), а и тук-таме някои решения в българския текст спъват прочита, но кратичкият роман, частично автобиографичен (както много от работите на писателя), е истинско удоволствие за четене.

Набоков върши прекрасната работа с цветовете и миризмите, пречупени през възприятията на героите. Когато Ганин се среща с Людмила, споменатата вече интимна приятелка, той я вижда и усеща като сякаш най-противното и смрадливо създание на света, най-отблъскващото омазано с помади изчадие, което можем да си представим… но от размислите му и в контекста на случващото се ние, като читатели, ясно виждаме, че самата Людмила не е с нищо по-различна и по-лоша от чиста и наконтена млада дама, влюбена до полуда. И въпреки това ни дразни до невъзможност, защото я четем през отегчения от нея Ганин. Точно както и четем през спомените му колко чиста и прекрасна, колко пролетно уханна и красива е била първата му любима – макар с доста голяма доза убеденост да знаем, че тя си е била най-обикновено селско момиче.

В тези (и особено във втория) примери е и най-ценното в „Машенка“. Набоков изследва взаимоотношенията между време, памет и съзнание. Наистина ли първата ни любов е била такава, каквато я помним? Може ли една снимка в ръцете на омразен човек да ни върне години назад и, на фона на цялата тъга и влудяващо рутинно ежедневие, да ни изпълни с такава обич, че да забравим всичко и да се изпълним с надежда? Ако съзнанието ни е рекло така – защо не?

Битката на Ганин е с въображението му, не с далечната Русия, не с мръсотията на пансиона или с провалената връзка с Людмила. Ние го гледаме отстрани и можем да му съчувстваме за допуснатите неволни грешки, да му се присмеем за заблудите, в които сам се поставя, или просто да го наблюдаваме като музейна възстановка на вътрешния сблъсък при вида Мъж, който е истински влюбен, докато разбере, че може би не е. Но както и да се озъртаме около различните му проявления, за Ганин, онзи пълнокръвен Ганин, който Набоков изгражда по свой образ и подобие, та, за Ганин това няма никакво значение – светът е точно такъв, какъвто си го представя, волно или не. Както май е с всички ни.


„Машенка“ излиза за първи път на български език (изд. „Колибри“) в превод на Пенка Кънева. А днес, 22 април 2018 г., се навършват 119 години от рождението на Набоков.

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах