Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Владимир Набоков, трийсет години преди „Лолита“

За първи път на български излиза „Машенка“, дебютът на писателя – изследване на връзките между памет, време и съзнание

Дебютният роман на Владимир Набоков „Машенка“ излиза през 1926 г. - Владимир Набоков, трийсет години преди „Лолита“

Дебютният роман на Владимир Набоков „Машенка“ излиза през 1926 г.

Винаги е нож с две остриета да прочетеш дебютния роман на любим писател, след като вече си го обикнал – особено ако самият автор приживе е признавал недостатъците на книгата и белезите на наивност и неопитност в нея; и особено ако самият автор е един от големите майстори в литературата на ХХ век. „Машенка“ Владимир Набоков пише близо трийсет години преди „Лолита“ – най-известната му работа.

В средата на 20-те години на миналия век Набоков е емигрант в Германия, прокуден от страната си по време на Октомврийската революция, мизерстващ и споделящ съдба с други свои сънародни несретници. Такъв е и главният герой в „Машенка“ – Лев Глебович Ганин, когото отпървом срещаме в неловък разговор в заседнал асансьор със сякаш най-досадният събеседник на света – съседът му по стая в руски пансион в Берлин Алексей Иванович Алфьоров.

Кой е Ганин? Отегчен от живота емигрант с тъмни петна в миналото, обикновено нераздразнителен (освен когато му досаждат в асансьора), изпълнен с досада от самото същество на интимната си приятелка, наемател на мръсна стаичка в пансион на стара вдовица.

Впрочем, почти всичко в „Машенка“ изглежда е мръсно – нечистоплътността извира от всеки ъгъл, жените полагат отвратни парфюми, мъжете сапунисват лица от легенчета с плаващи кичури косми, носят се прокъсани ризи, седи се в бубунести диванчета… обстановката отблъсква, но на никого от героите – застаряващ поет с цел, за която копнее, но като че ли сам си пречи да я достигне, двойка хомосексуални балетисти, пищна млада рускиня, влюбена в Ганин, – това не прави особено впечатление.

Америка за България

Естествено, „Машенка“ има своите недостатъци и те се забелязват (особено ако си чел „Покана за екзекуция“, „Блед огън“, „Лолита“), а и тук-таме някои решения в българския текст спъват прочита, но кратичкият роман, частично автобиографичен (както много от работите на писателя), е истинско удоволствие за четене.

Набоков върши прекрасната работа с цветовете и миризмите, пречупени през възприятията на героите. Когато Ганин се среща с Людмила, споменатата вече интимна приятелка, той я вижда и усеща като сякаш най-противното и смрадливо създание на света, най-отблъскващото омазано с помади изчадие, което можем да си представим… но от размислите му и в контекста на случващото се ние, като читатели, ясно виждаме, че самата Людмила не е с нищо по-различна и по-лоша от чиста и наконтена млада дама, влюбена до полуда. И въпреки това ни дразни до невъзможност, защото я четем през отегчения от нея Ганин. Точно както и четем през спомените му колко чиста и прекрасна, колко пролетно уханна и красива е била първата му любима – макар с доста голяма доза убеденост да знаем, че тя си е била най-обикновено селско момиче.

В тези (и особено във втория) примери е и най-ценното в „Машенка“. Набоков изследва взаимоотношенията между време, памет и съзнание. Наистина ли първата ни любов е била такава, каквато я помним? Може ли една снимка в ръцете на омразен човек да ни върне години назад и, на фона на цялата тъга и влудяващо рутинно ежедневие, да ни изпълни с такава обич, че да забравим всичко и да се изпълним с надежда? Ако съзнанието ни е рекло така – защо не?

Битката на Ганин е с въображението му, не с далечната Русия, не с мръсотията на пансиона или с провалената връзка с Людмила. Ние го гледаме отстрани и можем да му съчувстваме за допуснатите неволни грешки, да му се присмеем за заблудите, в които сам се поставя, или просто да го наблюдаваме като музейна възстановка на вътрешния сблъсък при вида Мъж, който е истински влюбен, докато разбере, че може би не е. Но както и да се озъртаме около различните му проявления, за Ганин, онзи пълнокръвен Ганин, който Набоков изгражда по свой образ и подобие, та, за Ганин това няма никакво значение – светът е точно такъв, какъвто си го представя, волно или не. Както май е с всички ни.

Colibri april 2017

„Машенка“ излиза за първи път на български език (изд. „Колибри“) в превод на Пенка Кънева. А днес, 22 април 2018 г., се навършват 119 години от рождението на Набоков.

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg