Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Владимир Набоков: Всичките ми руски читатели са мъртви

Защо родният дом на писателя в Санкт Петербург няма статут на държавен музей

Владимир Набоков емигрира от Русия през 1917 година, умира през 1977-а в Швейцария. - Владимир Набоков: Всичките ми руски читатели са мъртви

Владимир Набоков емигрира от Русия през 1917 година, умира през 1977-а в Швейцария.

120 години от рождението на Владимир Набоков се навършват на 22 април. Американската фондация, носеща името на писателя, иска да дари личните му вещи на държавен музей в Русия – но такъв музей няма. Кой и как пречи на неговото създаване, разказва Мария Башмакова в „Новая газета“.

„Там не може! Вие сте грамотна жена! Не може, защото не може!“, вика портиерът, забелязал, че премествам стола, който блокира стълбите към втория етаж на къщата на Владимир Набоков в Санкт Петербург. И ми сочи табелката: „Влизането е забранено!“

Синът на Владимир Набоков – Дмитрий Владимирович – умира бездетен. Американската фондация „Набоков“ (наследила писателя) е готова да предаде личните му вещи в музея в Санкт Петербург, но само ако има статут на държавен. Наследството е богато – 300 кутии: папки със снимки на Набоков и членовете на неговото семейство, включително два големи фотографски албума. Голяма част от снимките досега не са били публикувани, повечето имат надписи, направени от Набоков и съпругата му. Книгите са от личната библиотека на писателя, много от тях с неговите бележки (например за публикациите на Марсел Пруст). Има документи на съпрузите и лични вещи на Набоков: машинописните версии на преводите, включително ранните преводи на Пушкин, автопреводи и много други. Музеят няма нито статут, нито място за съхранение и излагане, нито необходимия брой служители.

Музеят на В. В. Набоков е основан през 1997 г. като недържавно културно учреждение. Създаден е от фондация „Набоковская”, ръководена от писателя Андрей Битов. Градските власти отдават под наем за пет години на фондацията приземния етаж от къщата на ул. „Болшая Морская” 47. Откриването през 1999 г. е посветено на 100-годишнината на писателя.

От тази къща семейство Набокови заминава в емиграция през 1917 година. В книгите си писателят често си спомня родното гнездо, особено в „Други брегове“. Нарича къщата, облицована с розов и сив пясъчник, „единствен дом в света“. Това не е преувеличение: след като напуска Русия, Набоков никога не се е сдобивал със собствено жилище, до смъртта си той живее под наем.

Къщата на ул. „Болшая Морская” 47 в Санкт Петербург е единствената, която някога е била собственост на Владимир Набоков. Снимка: Уикипедия

След революцията в дома му е имало военна служба, отдел за битови услуги и комисия за литературна цензура. За известно време двата горни етажа са заети от редакцията на вестник „Невское время“. Служителите в музея на Набоков винаги позволяват на желаещите да искат да видят стаята, в която е израснал писателят, витражите на Ернст Тода, камините, керамичната печка…

При Набокови на първия етаж са били разположени стаите за цялото семейство, на втория — на родителите, на третия живеели децата и гувернантките. Независимо от варварските преустройства по съветско време, музеят не е изгубил изяществото и аурата на мястото. Разбира се, съвременната зелена боя не може да се сравнява с кафяво-златистата кожа, с която Набокови са били декорирали стените в столовата, но дървените панели и таваните на първия етаж са запазени в оригиналния си вид. И събраните експонати са истински. Вещите за колекцията са предавани от родственици на писателя, познати, колекционери.

През 2010-а „Невское время“ се премества и на фасадата се появява табелка: „Детска музикална школа „Д. С. Бортнянски“. От тогава вече осем години там безспирно тече ремонт-епопея.

Татяна Пономарьова, завеждащ отдел „Музей Набоков“ в управлението за експозиции и колекции на СПДУ (Санктпетербургския държавен университет), разказва, че строителните организации постоянно се сменят и не е изключено някои от оригиналните елементи на обзавеждането вече да са заменени. По нейни думи веднъж работниците намерили част от писмо, адресирано до майката на Набоков, и са го изложили за продажба в интернет за 1 милион рубли.

От градския комитет по култура потвърждават, че музикалната школа заема двата етажа с площ 1 209,8 кв. м в „Дома на Набоков“. Но там няма нито школа, нито деца, нито музика.

Татяна Пономарьова, която до 2017 г. е била директор на музея, разказва с тъга за трудната съдба на това място.

„Създателите му имаха наивни надежди, че музеят ще може да съществува от спонсорство. През 1997 г. сключиха договор за наем с градските власти. Но фондацията не успяваше да плаща наема. През 2002 г. договорът приключи, а директорът на музея избяга. От самото си създаване музеят няма постоянен източник на финансиране. От 2002-а до 2007 г. музеят съществуваше, благодарение на продажба на билети и безвъзмездни дарения.“

Междувременно съдът постоянно изпращал писма с напомняне за неизплатения наем. Тогава се появила идеята музеят да стане подразделение на СПДУ. В резултат на това филологическият факултет изплатил дълга от 700 хиляди рубли и сключил договор за наем с кметството за използване на първия етаж. През това време вече била събрана голяма колекция, в музея се провеждали изложби, лекции, конференции, а посетителите стигнали до 30 хиляди годишно.

Въпреки това, според Юлия Купина, съветник на първия зам.-ректор на Санктпетербургския университет по музейната дейност, пълноправен диалог между университета и музейния персонал не се е получил:

„Нито един музей в страната не се финансира изцяло от бюджета. Общата тенденция на всички културни институции е намаляване на бюджетното финансиране. През последните години служители на Санктпетербургския държавен университет, работещи в Музея на Набоков, не са кандидатствали за безвъзмездна помощ или програма. Университетът не е информиран за предложението на Литературния фонд „Набоков“ (САЩ) за прехвърляне на уникални колекции в музея. Фондацията не е кандидатствала пред университета, а Татяна Пономарьова не е упълномощена да провежда официални преговори с фондацията, без да уведомява СПДУ“.

В СПДУ, по думите на Купинау, помнят, че Татяна Пономарьова „е направила много за събирането на колекциите и организирането на експозициите“, но я упрекват в липса на инициативност и по-конкретно, че не е разработила концепция за развитие на музея.

От учебното заведение искат да видят Музея на Набоков като място, „представящо интелектуалния потенциал на университета и Петербург“.

Татяна Пономарьова има собствени претенции към университета и държи на собствената си концепция за музея:

„Нашият музей има голям потенциал. Набоков е един от онези руски писатели, които са преведени на всички езици на света. С подкрепата на фондация „Владимир Набоков“ музеят може да се превърне в истински център за изучаване на културата на руската диаспора и особено за приноса на руската диаспора в културата на други страни. Опитът ми с чуждестранни колеги показва, че светът не знае достатъчно за него и нашият музей може да направи много, за да промени това положение“.

Тя споделя, че през март е изпратила писмо до министъра на културата Владимир Медински с молба на Музея на Набоков да бъде даден статут на държавен. Писмото е подписано от видни дейци на културата като Борис Месерер, Александър Сокуров, Олег Басилашвили, Михаил Шемякин, Яков Гордин, Ирина Прохорова.

Известно е, че Министерството на културата заедно със Санктпетербургския университет подготвят пресконференция, на която вероятно ще обявят някакво решение на проблема. Няма съмнение, че Владимир Набоков е достоен да има музей с държавен статут. И този музей, разбира се, има нужда от силен и творчески администратор, който е в състояние да опровергае тъжната изповед на писателя, който в едно от писмата си обяснява защо е започнал да пише на английски:

„Всичките ми руски читатели са мъртви“.

Досега, съдейки по отношението към дома на Набоков в Русия, такава е горчивата истина.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg