Владимир Зарев с голямата Вазова награда

Писателят Владимир Зарев получи в четвъртък вечерта Голямата литературна награда на името на Иван Вазов. Това се случи в Сопот, в кулминацията на честванията по случай 165-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература, продължаващи през цялата седмица.

Наградата бе връчена на Зарев от министъра на културата Вежди Рашидов и от кмета на Сопот Веселин Личев. Преди церемонията обаче лауреатът на отличието по традиция засади един бор в близост до музея на Вазов. Това се прави от всеки носител на приза – от първия, Димитър Талев през 1970 г.

„За мен е голяма чест и отговорност да приема тази награда – каза при получаването на статуетката бюст на Иван Вазов Владимир Зарев. – Неговото чисто и свято име, неговото творчество е свързано с всеки от нас, творбите му са част от всеки българин. През целия ни живот ни следват песните на Вазов, изпълнени с преклонение пред нашия народ. Залисани в ежедневието си, не си даваме сметка за направо смайващото значение на словото в живота на всеки от нас, не си даваме сметка, че това, което не е назовано, не е облечено в слово, то сякаш е лишено от енергията на познанието и реалното.“

67-годишният писател е автор на над 15 книги, като е особено добре познат с трилогията „Битието“ (1978), „Изходът“ (1983) и „Законът“ (2012). В библиографията му попадат още романите „Денят на нетърпението“ (1977), „Процесът“ (1984), „Разруха“ (2003), „Поп Богомил и съвършенството на страха“ (2004), сборникът „Дунавски новели“ (1974) и др.

Сред носителите на Вазовата награда, присъждана ежегодно за цялостен принос към българската литература, през годините са били Емилиан Станев (1971), Георги Караславов (1973), Павел Вежинов (1982), Валери Петров (1989), Йордан Радичков (1990), Николай Хайтов (1997), Стефан Цанев (2004), Вера Мутафчиева (2005), Антон Дончев (2006), Георги Мишев (2011), Любомир Левчев (2013), Георги Господинов (2014). През 1981 г. с отличието е удостоен и бащата на Владимир Зарев – Панталей Зарев.

„За мен Иван Вазов е нещо изумително, голямо и свято – каза Зарев пред БНР преди церемонията по награждаването. – Неговото име и неговото дело са част от цялата ни национална литература. Той сам по себе си е една национална литература. Удивително е неговото преклонение и любов към българския народ. Любов до захлас по собствения народ.“

„Нас българите може да ни обедини една обща национална идея, кауза – добави той. – Нещо, което вълнува всички. Дори ако щете това да напражим живота си по-красив, по-хубав. Да направим живота на децата си по-възможен и да го направим възможен тук в България.“