Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Владимир Зарев: Шанс да пребъде в историята има този, който възстанови законите и държавността

Съпротивата на българина към институциите се възпроизвежда от столетия, още от времето на Турското робство

"Турското робство променя генетично българския народ, защото в продължение на двайсетина поколения всичко по-смело, по-одухотворено, непреклонно и нетърпящо чуждото насилие е било физически унищожавано, тези най-достойни българи не са оставяли поколение, не са оставяли генетична следа след себе си", казва Владимир Зарев. - Владимир Зарев: Шанс да пребъде в историята има този, който възстанови законите и държавността

"Турското робство променя генетично българския народ, защото в продължение на двайсетина поколения всичко по-смело, по-одухотворено, непреклонно и нетърпящо чуждото насилие е било физически унищожавано, тези най-достойни българи не са оставяли поколение, не са оставяли генетична следа след себе си", казва Владимир Зарев.

Съпротивата на българина към държавността и институциите се възпроизвежда от столетия, още от времето на Турското робство, когато султанът не е неговият княз, кадията не е неговият съдия и полумесецът не е неговото знаме, твърди писателят Владимир Зарев пред Валентина Петкова в интервю за „Труд“. 

„Турското робство нанася ужасни, непоправими вреди върху националното ни битие и националния ни характер, именно защото продължава цели пет века, т.е. в исторически порядък то е безкрайно – казва Зарев. – В края на 14-и век България и Англия са имали приблизително еднакво население: около три милиона души. Когато се освобождаваме от труско робство, българите са 3 милиона и половина, а англичаните 33 милиона! Турското робство променя генетично българския народ, защото в продължение на двайсетина поколения всичко по-смело, по-одухотворено, непреклонно и нетърпящо чуждото насилие е било физически унищожавано, тези най-достойни българи не са оставяли поколение, не са оставяли генетична следа след себе си. Възпроизвеждат се раболепието, коварството, лошотията, които хвърлят сянка върху националния ни характер и до днес. И още – в протежението на тези несвършващи пет века българинът завинаги се изпълва с презрение и омраза към институциите, защото султанът не е неговия княз, кадията не е неговият съдия и полумесъцът не е неговото знаме. Това пренебрежение към институционалността, към държавността изобщо пречи и досега, спъва и деформира усещането ни за взаимност, за национална общност и ерозира националния ни живот.“

На въпрос не сме ли твърде в отрицателните си оценки към днешните политици, Зарев отговаря: „Да си политик е наистина голяма отговорност, но и огромна привилегия, защото имаш щастливата възможност да се покриеш със заслужено признание, да оставиш името си в историята. Това означава да надмогнеш човешкия си егоизъм, алчност, тщестлавие и да служиш на народа си, да направиш нещо наистина запомнящо се, вдъхновяващо и жертвено за народа си. Увлечени от личното си сметкаджийство и неистовия си егоизъм съвременните български политици вярват, че ще останат в историята по право или защото всеки ден ги снимат по телевизията. Това е тяхната смехотворна илюзия – историята, а също верният инстинкт на народа, не прощават никому. Сега шанс да пребъде в историята има този, който възстанови законите и държавността и който осъди онези, които превърнаха България в най-бедната страна в Европа. Това по най-безспорен начин се случи в Румъния, защо да не го стори и някой наистина всеотдаден на народа си и велик българин.“

Владимир Зарев коментира и манията в последните години да строим крепости, наречена от проф. Ивайло Дичев „същинска диснификация“.

„В моя не особено дълъг, но драматичен живот съм забелязал, че винаги когато страната изпадне в икономически колапс, когато обикновено некадърните и аморални политици ни засипят със своята пагубна безотговорност и с проблеми, които водят до национален срив, отнякъде, сякаш от самото ни смачкано и смито самочувствие, започват да се възражда някакъв умилителен, наивен и най-често глуповат патриотизъм – твърди Зарев. – Прекрасно е да се гордеем със своята история, тя наистина е изпъстрена с величествени победи и с възвисяващи падения, но винаги става смешно и жалко, когато се опитваме да преувеличим своето минало, за да намерим утеха от нерадостното си и бедствено настояще. Ивайло Дичев е напълно прав, мегаломанската мода във всяко градче да построим крепост е пълен абсурд и граничи с подмяната, с бутафорията, превръща се в съградена с величието на камъка лъжа. Има определени места, например Созопол, където възстановяването на вековните старини и крепостта не само че не нарушават оригиналния археологически пласт, но го подчертават по един емоционален и смислен начин, по един прекрасен, ала не и приказен начин. Така възстановената крепостна стена отстоява своята истинност и се превръща в естествена част от града, във внушителна част от пейзажа, от нея сякаш започва и свършва необгледаната синевина на морето.“

Според Зарев, в своите комични усилия да ограбят не само българската история, но и да убедят света, че Македония е люлка на съвременната цивилизация, нашите съседи наистина извършват смехотворни глупости: „Тяхната мегаломания да покрият страната си с паметници на световни исторически личности, на герои и духовни вдъхновители от други народи не само че не убеждава никого в принадлежността им към уж древната македонска нация, но предизвиква единствено ирония и присмех. Едно е да издигнеш паметник на Александър Македонски, на Джордано Бруно, на Шекспир или на Гьоте, съвсем друго е твоят народ като осъществена духовност и еманация да е създал подобна велика личност.“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Още по темата

Невидимата книга

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах