Владимир Зарев: Унизително бедният човек не е свободен

„Бедността е изключително сериозна и навярно определяща причина за деградацията на ценностите и морала, унизително бедният човек не е свободен. Той е непрестанно зависим от бита, от неимоверните усилия да си плати парното и тока, от страданието да оцелее“, казва Владимир Зарев пред Валентина Петкова в интервю за „Труд“. Повод за поканата към писателя е новият му роман „Орлов мост“. Книгата е вдъхновена от февруарските събития преди 2 години, довели до масовия протест срещу властта.

„Хората излязоха в студа на улиците, отвратени от срамното безхаберие на българската политическа класа, която в интерес на няколко десетки семейства съсипа мощната българска енергетика и превърна тока от човешка необходимост в бреме и лукс – казва Зарев. – Всички партии участваха еднакво егоистично в това непростимо безобразие – СДС позволи на американските топлоелектрически централи да печелят безогледно и неправомерно стотици и стотици милиони годишно от обеднелия български народ. В услуга на други интереси БСП зарови в Белене няколко милиарда. ДПС си построи скъпоценния „Цанков камък“, който никога няма да се изплати. НДСВ продаде за цената на медта в проводниците и при крайно неизгодни условия електроразпределителните дружества на чужди, забележете, също държавни фирми, а те се грижат единствено за своите свръхпечалби. ГЕРБ позволи да се нароят извън всякаква икономическа логика енергийните мощности на така наречената „зелена енергия“, които оскъпиха тока с триста милиона годишно – пари, които се плащат от целия народ, но влизат в джоба на няколко свръхбогати и приближени на партийните централи тарикати.“

„Орлов мост“ не е политически или социален роман, твърди писателят – февруарските събития на 2013-а са фон на красива, драматична любовна история:

„За жалост за сетен път българите не издържаха своя изпит, не пожелаха докрай сами да решават съдбините си, отначало „гражданското общество“ преживя възторг и победи, заплаши и разклати политическата класа, но сетне неговата енергия утихна и се разпиля.“

Според Зарев гражданското общество у нас не се състоя по три основни причини:

„Първо, самите протестиращи в своята нестройна разноликост не успяха да излъчат елит, да излъчат ония стотина честни, морални, интелигентни, подготвени и по възможност млади хора, които да заместят провалилите се, бездарни и корумпирани политици. В борбата си за някакво безсмислено надмощие водачите на различните групи мигом се скараха, сведоха ентусиазма си до взаимни обвинения за властолюбие и до нападки.

Второ, протестите не успяха да формулират една общонационална кауза, която да обедини целия народ и да влее допълнителна енергия в разрастващото се човешко несъгласие. Това трябваше да бъде някаква ясна, простичка, но повличаща и могъща идея, която да предизвика единение и да съдържа в себе си очистение, покаяние и надежда за бъдещност. Мисля, че 95% от българското общество би одобрило например искането да бъдат разсекретени и публикувани всички големи сделки, извършени от държавните чиновници от началото на прехода до наши дни. Защото националната ни промишленост беше не само ограбена, раздадена и съсипана, но по този начин беше създадена най-мрачната форма на държавно управление – партийно-олигархичната.

Предполагам, че партиите, някои богати олигарси, навярно и чужди посолства платиха, за да съсипят сърцевината на протестите – да унищожат човешкото единство. По коварен и най-мракобесен начин хората отново бяха разделени на протестиращи и контрапротестиращи, на червени и сини, на наши и ваши. Това разми протестите, обезсили ги, обезсмисли ги и най-важното – насъска хората и върна омразата, а партиите се чувстват най-добре и най-сигурни в своята несменяемост именно в атмосфера на човешко противопоставяне и омраза. Принципът „разделяй и владей“ е стар като света, а у нас той сработва безпогрешно.“

Политическата класа и съдебната система до такава степен смачкаха и осакатиха морала – продължава Зарев, – че корупцията, безочливата далавера от изключение се превърнаха в правило:

„Целият ни живот буквално е пропит от корупцията – където и да се докоснеш, в която и държавна институция да надникнеш, отвсякъде вони. Българинът беше развратен от своите управляващи, висшите държавни чиновници и магистратите, които го учеха, че ако крадеш малко, си престъпник, но ако крадеш нахално и с милиони, си уважаван и предприемчив гражданин.

Спомнете си – със свещ трябваше да се търси съдия, който да не е извършил няколко явни престъпления, за да бъде назначен във високите етажи на съдебната ни система. Посредствените ни политици, алчните чиновници, олигарсите и висшите магистрати носят основната вина за тоталния морален упадък и най-страшното, за демографския и етносен срив на народа ни. Прогнозата твърди, че през 2070 г. ние ще бъдем едва 5 милиона.“

А най-непростимото престъпление към българския народ, твърди Зарев, е тоталното му опростачване, надничащата отвсякъде и всепроникваща неграмотност, материализираното до тъпоумие човешко съзнание, пълното пренебрежение към духовността.