Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Владо Левчев в съ-общение с публиката

Поетът празнува 60-годишнината си с читатели и приятели

Владимир Левчев навършва 60 години във вторник и събира приятелите и читателите си ден по-късно в „Перото“. Снимка: Румен Добрев, архив на „Площад Славейков“ - Владо Левчев в съ-общение с публиката

Владимир Левчев навършва 60 години във вторник и събира приятелите и читателите си ден по-късно в „Перото“. Снимка: Румен Добрев, архив на „Площад Славейков“

„Трябва [в поезията] да има не просто съобщение, но и общение, съ-общение с публиката. Както Архангелът съ-общава добрата вест на Дева Мария“, каза преди време в интервю пред „Площад Славейков“ Владимир Левчев. Сега поетът навършва 60 години и кани публиката си на съ-общение – на 20 октомври, петък, от 19 часа в Литературен клуб „Перото“.

Левчев ще посрещне гостите си скоро след същинския си юбилей (във вторник), а на събитието ще бъдат представени книгите „Любов на площада“ (избрани поетични произведения) и „Краят на една епоха“ (есеистичен сборник). За текстовете ще говори Митко Новков, а за музикалното оформление грижата е поверена на Боян Левчев, син на поета.

Когато през 2014-а поетът разговаря с „Площад Славейков“, цитира Езра Паунд:

„Поезията е новини, които си остават новини”.

И уточни, че става дума за съобщение, което не остарява.

„Новините се променят всеки ден, но добрата поезия и след 100 години ще се чете като топли новини, новини за смисъла на света“, коментира Левчев.

Предлагаме ви няколко от стихотворенията в „Любов на площада“ (изд. „Жанет 45“).

Ритуал на посвещаване

На Атинула

Един нещастен човек
не може да бъде поет.
Бранко Милкович

Бурята е близо.
Виждам бели материци да се носят
в тъмното небе – да се разтварят океани –
да поглъщат
лунни планини.
Виждам мислите,
които плуват по лицето ти – усмихват се
и втренчено ме гледат.
Виждам чудесата на света
навсякъде…

Светът е карта
на световната душа,
която вечно се изменя!

Змията на вселената раздвижва
лъскаво подлунно тяло.
Разтваря си главата като роза
в теб,
за да захапе в мен
набъбналата си опашка.

Мълния проблясва през телата ни
и руква древният порой –
за да се затвори кръговратът:
ние ставаме едно.

/1986/

* * *

Любов

Ти си красива
като море в топла есен:
слънцето е зряла дюла,
мараня премрежва хоризонта,
твоите движения са сенки
върху огнен пясък…

Ти си красива…
И минава бърза усмивка
като сянката на гларус по водата.

Ти ме обсебваш
като самота на бели
късни дюни под вятъра.
Ти ме обсебваш
като безкраен миг преди заспиване…
като разходка с количка по златните
тополи на първата ми година.

Недостъпна!
Недостъпна си като отминалия ден
(сега когато сънят ме връхлита и стряска –
придошло море в студена нощ).
Недостъпна си като миналото
на човека без бъдеще.

И не ми остава нищо друго
освен да си представям, че сме заедно.
И да те целувам
в студа, под самотата на звездите…

Обичам те,
защото не съществуваш.

/1993/

* * *

Теория на изкуството

Има три начина да се прави поезия:
с уста –
когато целуваш икона,
с ръка –
когато я подаваш на падналите в калта,
и с това,
което става между двама влюбени
в леглото.

„Поезията се прави в леглото
като любовта“
казва Андре Бретон.

Тези, които правят
изкуство за изкуството
целуват себе си,
подават си ръка за лека нощ
и си лягат сами
в студеното легло.
Съжалявам ги!

Моята икона, моят свят и моето легло
са в твоята стая.

/2009/

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg