Владо Пенев – режисьор на приятелски начала

Събрали се едни симпатяги. Снимали заедно в сериала „Под прикритие”, забавлявали се много, а после решили да поиграят театър. Получило се представлението „Агенти” по наградената с „Пулицър” пиеса на Дейвид Мамет „Гленгари Глен Рос”. Забавлявали се на репетициите, забавлява се и публиката в залата. С този спектакъл на приятелски начала актьорът Владимир Пенев дебютира като режисьор. Добър първи опит, който се дължи не на хрумки на постановчика, а на великолепния текст и класните актьори, с които разполага.

Не е нужно прекалено разпростиране в хвалбите към Михаил Билалов, Пламен Манасиев, Роберт Янакиев и Йосиф Шамли. Кариерата им не е от вчера, от тях има какво да се види и научи и повечето са чули доста суперлативи за себе си. Заслужават ги напълно. Ще издържат с чест сравненията с Кевин Спейси, Джонатан Прайс, Алън Аркин и Алек Болдуин, изиграли същите роли в култовия филм на Джеймс Фоли „Гленгари Глен Рос” от 1992 г.

По-важно е как се справят младите им колеги, за които сериалът „Под прикритие” беше билет за професията.
Любен Кънев и Иво Йончев – непременно запомнете тези имена и лица, които може и да сте пропуснали между гилзите на криминалето по БНТ. За тях тепърва ще се пише и говори и то не само в контекста на „преследват ли ги фенки”, „ревнува ли ги гаджето”. Любен изнася на гърба си ролята на Джак Лемън, а Иво – на Ед Харис. И то със собствена трактовка, в която се намесва лека ирония към образа.

Същото не може да се каже за колегата им Ивайло Захариев, на когото се е паднал непосилният кръст да се съизмери с Ал Пачино. Липсата на опит и неувереност бодат очите, колкото и да симпатизираме на екранния Мартин от „Под прикритие”. Макар в „Агенти” да движи с напета походка „ала Григор Димитров” след успешен мач, няма как да не признаем, че сценичното поведение му куца. Произнася репликите си така, сякаш е на изпит по дефектология и непременно трябва да каже отчетливо „Чичковитечервенотиквеничковчета”. Да, вярно е, че актьорът трябва да говори ясно, че да го чуват и на втори балкон! Но при Захариев старанието изглежда натрапчиво и води до неествено забавяне на речта.

Но стига за Ивайло, той тепърва ще трупа опит на сцената и дано има късмет с добри режисьори. Тяхна отговорност е да му зададат рамката и да извадят на показ силните му страни, когато не го бива в импровизацията. А Владимир Пенев не го е сторил или пък е, но по неочакван начин – като го оставя да направи два-три тура по боксерки под одобрителните възгласи на публиката и изчервяването на Полицайката (Теодора Духовникова). Тези моменти отнасят много аплаузи, но стоят самоцелно, защото не са логически мотивирани от действието. Така и не става ясно защо е нужно преобличането – героите пристигат на работа в брокерска агенция, а не във фитнес салон. Ако пък трябва да се покаже, че имат специален дрескод за офиса, защо не са с тези дрехи и в първата сцена на представлението – когато се запознават с Г-н Е*ал съм те в г*за? Дребни детайли, за които голямата част от зрителите не си дават сметка, но не пречи да се изчистят, нали?

Текстът е публикуван във фейсбук профила на Елена Кръстева