„Не.“ Какво е в състояние да накара един писател, човек на словото, който не се страхува да си служи с думите, да използва еднички две букви като свой отговор на продължителен въпрос пред над 100 свои читатели? За наша тревога – въпросът е възможна ли е истинска промяна в България. Мястото е „Виваком Арт хол“, срещата е с Илия Троянов, пристигнал специално в София за премиерата на новия си роман „Власт и съпротива“.
„Възможно ли е при този континуитет на режима, от 44-а година, та чак до днес, да говорим за реално общество, което осъжда това, без истинска лустрация, без отваряне на документите, без отваряне на досиета… Възможно ли е да говорим за истинска промяна?“, попита главният редактор на „Сиела“ Захари Карабашлиев.
„Не“, едносрично отвърна Троянов и остави микрофона.
„Власт и съпротива“ излезе на български само преди дни – в превод от оригинала си, от издание, което бе номинирано за най-добър немскоезичен роман през 2015 г. До момента книгата се радва на огромен интерес, а според Веселин Тодоров от „Сиела“ изданието неминуемо ще оглави и класациите по продажби на книжарниците.
Събитието във „Виваком Арт хол“ загатна, че това действително ще се случи – далеч преди началото залата бе вече препълнена, а сътрудниците на издателството и галерията носеха още и още столове за пристигащите гости. В крайна сметка повече от сто души се събраха за срещата с Илия Троянов.
„Власт и съпротива“, по всичко личи, ще се превърне в крайгълен за обществото роман. Книгата, базирана на години работа на Троянов, на четене на стотици документи и разговори с репресирани и репресиращи от времето на комунизма, се движи разбъркано между 1944 и 2007 г. и среща с двама водещи герои, събирателни образи. Единият е лежал в лагери и затвори, другият е офицер от Държавна сигурност. Главният герой в романа, обаче, както се изрази философът Тони Николов, е времето.
Нищо не се променя след 1989 г., съгласиха се участниците в представянето (а именно – самият писател, издателите му, Николов и публиката) – континуитетът на режима продължи, продължава и досега. Но на въпрос от читателка дали появата на тази книга и огромният интерес и дискусии около нея не е всъщност реална, ефективна съпротива, не е ли това начинът за промяна, Троянов заяви:
„Не, очевидно това не е достатъчно. Аз наистина съм убеден, че това, което мога да постигна с една книга, е ограничено; нямам никакви илюзии, че това е някаква голяма съпротива. (…) Даже и десет книги, и сто книги да се напишат, нуждаем се от много по-сериозни мерки“.
Троянов обясни, че много често в дискусии по темата, не само в България, но и например в Аржентина и Южна Африка, е попадал на мита, че съпротивата е безсмислена, ако властта се е настанила и държи всички ключови позиции в държавата.
„Това е много удобен мит – коментира писателят, – защото е позволявал на всички тези групи да успокоят собствената си съвест, че нищо не е било възможно, че пътят, който са поели, е бил единственият, който им е бил отворен. Важно е да се отървем от този мит и да кажем, че всеки един от нас, винаги е в състояние по някакъв начин да прояви съпротива – според мен не само е възможно, но и е задължително.
Смятам, че имаме съвсем грешно схващане какво е демокрация, какво е свободно общество… Това, което дефинира свободата, е акумулацията на съпротива на всеки един гражданин. Това за мен е най-добрата дефиниция как се създава свобода – свободата не е нещо, което е дадено от държавата или от конституцията, а е нещо, което трябва да се извоюва, всеки ден, всяка година, от всеки един от нас.“
Колкото до написването на „Власт и съпротива“ – роман, събрал десетки истински истории в двама противоположни герои – Троянов призна, че персонажът на Методи, офицерът от ДС, му е бил по-труден за създаване. Дори след дълъг период на работа по него, жена му познавала за близката „среща“ с Методи.
Писателят разказа, че първоначално никой от службите не е искал да говори с него – щом само чуели името му, затваряли телефона. Успехът дошъл с погалване на егото им. Един от офицерите например, вече покойният Цвятко Цветков, се съгласил на разговор, когато разбрал, че ще бъде включен в немски документален филм, правен от Троянов. Повече от два часа двамата, в крайна сметка, разговаряли, а илюзорната маска, надяната от офицера, рационализирайки всяко свое действие от миналото, се пропукала един-единствен път.
Вече (почти) на шега Троянов сподели и за унизителния за него финал на срещата им, когато Цветков му подал своя стихосбирка с думите, че са колеги, и пожелал дори да му я надпише. Този момент, с вулгарния офицер от ДС, който иначе твори лирика, впоследствие е включен и във „Власт и съпротива“ – като част от общия план на писателя да предаде лицето на тези хора, без да ги демонизира умишлено, каквато е честата литературна практика.
И за емоционалната тежест на романа, разбира се, се изговори много по време на близо 90-минутното представяне. Някак обаче всяка дума в тази посока избледня, когато към края ненадейно от публиката излезе оперната прима Райна Кабаиванска с кратко послание към Троянов:
„Аз чета книгата Ви от няколко дни, вече три нощи не мога да спя. Вие имате невероятен речник, богат език, но искам да Ви кажа – не правете филм от тази книга! Това ще бъде нещо ужасно! Не искам да видя този филм! Обещавате ли ми?“
В крайна сметка Троянов не обеща категорично да не позволява филм по „Власт и съпротива“, но призна, че при евентуална екранизация романът би изгубил в огромна степен своята комплексност.
Така или иначе, филм по книгата засега е далечна перспектива. За разлика от самата нея – само на ръка разстояние тя дебне зловещо своите читатели с ключа към превъзмогването на така натрапчивото в ежедневието ни минало.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение