Влюбеният Шекспир в актриса от Сатирата, по-красива от Гуинет Полтроу

Зрелище от най-качествен тип предлага Сатиричният театър. Режисьорът Андрей Аврамов, който отдавна не беше поемал кормилото на сцената, представи спектакъл, който препълва голямата зала с ентусиазирана публика. „Влюбеният Шекспир“ е по сценария на нашумелия пред години едноименен филм, награден със 7 оскара, включително за най-добър филм и за най-добра женска роля на Гуинет Полтроу.

Аврамов за пореден път демонстрира, че умее да се справя виртуозно с нaвaлица от артисти. В спектакъла те са 25, разпределени в няколко сюжета, които се преплитат. В епохата на британската кралица Елизабет I (Стела Ганчева) младият автор на пиеси Шекспир (Сотир Мелев) се бори с непрекъснатата липса на пари и често влиза в скандали със спонсора си (Константин Икономов), който очаква текст на комедия с участието на куче, любимо домашно животно на кралицата. Вместо това Шекспир започва да пише „Ромео и Жулиета“, като превръща пиесата в своя житейска история.

Ролята на Жулиета е отредена на дъщерята на местен богаташ Виола (красивата Рада Кайрякова, както винаги зрелищно точна), обещана с голяма зестра на разорен благородник срещу титлата му (великолепна роля на неизтощимия в комични жестове Боян Арсов). Тя обаче бленува да играе в театър.

Рада Кайрякова (на преден план) във „Влюбеният Шекспир“. Снимка: Антон Даскалов

Така на сцената пред дълга завеса текат репетициите на „Ромео и Жулиета“ с куп зaбaвни сблъсъци между артистите, стопаните на двата лондонски театъра и придворния представител, ограничен и отмъстителен глупак (Александър Григоров). А зад сценичното пространство Шекспир и Виола консумират любовта си така страстно, че по-късно прозорливата кралица се присмива на благородника жених:

„Пъпката вече е откъсната”.

В този сценично дисциплиниран хаос има поредица от живописни сцени. В дойката на Виола се превъплъщава Елена Атанасова, която постига комичния ефект на образа си с демонстративни болки от ишиас и чрез жестовете, с които предотвратява нахлуването на благородника жених. Богатият спонсор (Петър Калчев), който ентусиазирано се включва в актьорския състав, по време на премиерата на „Ромео и Жулиета“ припада в ръцете на колегите. И още, и още…

Красимир Куцупаров играе артист от екипа на „Ромео и Жулиета“, често пренебрегван заради факта, че сериозно заеква. По време на премиерата, обаче той, разказвачът, връща гладката си реч и преживява гордо промяната. Зрелището не ме изненада, защото познавам безграничните възможности на Куцупаров, но зрителката до мен възкликна:

„Милият! Как хубаво го направи!“

Боян Арсов е театрално съкровище и това отново се видя, когато той демонстрира находките в представянето на персонажа си. Неговият благородник напомня комиците от немите филми – карикатури, напомпани със самочувствие, но непрекъснато наказвани от съдбата. След края на представлението той дава тон на веселбата, увличайки колегите си в танц, какъвто рядко се случва да видим в друг театър.

Боян Арсов и Стела Ганчева в сцена от „Влюбеният Шекспир“. Снимка: Антон Даскалов

Едва ли ще видим другаде и куче като красивата австралийска овчарка, доведена за угода на кралицата, влюбена в кучетата. Животното излезе на сцената с правилно развит усет, нападайки лошите и умилквайки се около добрите.

Сценограф на спектакъла е Теодора Лазарова. Автор на песните, които имат съществена роля в представлението, е Любомир Денов.

***

Като гледам Рада Кайрякова на сцената, се изпълвам с тежко самосъжаление. Жадувам да напиша есе на тема „Вечерните красавици на софийските сцени“ за хубавите актриси на столичните театри, но то ще предизвика зла реакция у вечно отмъстителните българи. Може дори да заплашат живота ми. Май Зуека някъде се чудеше как разбиращите от веселбата и милостиви към страдащите хора българи едновременно са злобни, завистливи, отмъстителни. Не знам как са френските, немските, английските актьори, но българските им колеги се пукат от завист помежду си. Когато направихме в камерната зала на Народния с Деян Донков промоция на книгата ми за неговия живот и театър, нито един актьор не влезе. Ама нито един! Имаше дори хора, които виждах за първи път. Почудих се, не го ли уважават поне в неговия театър? Уважавали го, но го ненавиждали заради успехите му на сцената, ми разкри една актриса. Е, този коктейл от чувства е българско изобретение.

Та така, ако номинирам за хубавици едни дами в театрите, а пропусна други, ще ме изядат! Ще трябва да продължа да завиждам на европейски издания за подобни класации, направени с добри чувства и лек хумор.

Тези мисли тръгнаха от играта на Рада Кайрякова във „Влюбеният Шекспир“. Намирам дори, че тя е по-красива от Гуинет Полтроу, изиграла Виола в едноименния филм. Спомням си смътно, че когато Гуинет спечели „Оскар“, коментираха, че баща ѝ, влиятелен продуцент и режисьор, уредил наградата със студията „Мирамакс“. Не знам дали това е истина, но американската актриса не изигра нищо с тежка стойност след „Влюбеният Шекспир“. Само екшън жени в щури екшън продукции след „Влюбеният Шекспир“. Затова пък беше влюбена в Брад Пит, Бен Афлек и Крис Мартин, вокала на „Колдплей“, за когото се омъжи и му роди две деца. Рада Кайрякова няма как да взема пример от американската си колежка не само заради това, че я бие по красота, но и по жизненост. Бледата анемична Гуинет е откачила по защитата на здравословното хранене и забранява на децата си да ядат сладко и особено сладолед. Скандалите на тази тема с Крис Мартин приключиха с развода им. А наскоро Гуинет се омъжи за Брад Фолчък, режисьор и сценарист. Освен всичко това, Гуинет прави големи пари от продажбата на свещ с аромата на интимните си части. И се е отказала от киното. Не виждам нищо за еталон на Рада Кайрякова.

Сцена от „Влюбеният Шекспир“ като жива картина на Брьогел. Снимка: Антон Даскалов