Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Вместо храм на Сарандовица, преизподня на Азис (видео)

Признание на внука на Йордан Йовков - Боян Попов, след горчива разходка край Дом-паметника на името на дядо му в Добрич

„Ако се опитаме да хванем погледа на Йовков, въплътен в статуята му пред Дом-паметника, ще видим, че минава над всичко това, над грозните панелки, над изоставените фабрики с недимящи комини, и се плъзга по тези красиви хълмове, които представляват Добруджа...“, казва Боян Ппов, внук на писателя. - Вместо храм на Сарандовица, преизподня на Азис (видео)

„Ако се опитаме да хванем погледа на Йовков, въплътен в статуята му пред Дом-паметника, ще видим, че минава над всичко това, над грозните панелки, над изоставените фабрики с недимящи комини, и се плъзга по тези красиви хълмове, които представляват Добруджа...“, казва Боян Ппов, внук на писателя.

„Вместо храм на Сарандовица, това е преизподня на Азис“, сподели внукът на Йордан Йовков – Боян Попов, при посещение в добруджанското село Красен, където писателят е бил учител. Там бе отбелязана 135-годишнината от рождението на Йовков. 

Попов дари на обновената експозиция в училището факсимиле от кръщелното на дядо си и първо издание на книга с творби на Певеца на Добруджа от 1945 г., от която са били отпечатани само 500 бройки.

Признанието за „преизподнята на Азис“ Боян Попов направи за чалга заведение в непосредствена близост до Дом-паметника „Йордан Йовков“ в Добрич. Пред музея се издига статуя на писателя, загледан като че ли в кръчмата. Тя, разбира се, не притежава романтичното обаяние на хана на Сарандовица, описан от Йовков.

„Пътувам от доста далече заради удоволствието да видя тези места, в които е кодиран Йовков – разказва на тържеството Попов. – За мен това бетонно, стъклено „НДК“ в началото на Добрич (бел. ред. – в центъра на града) не ми се вързва нито с представата, нито с духа, нито с произведенията на Йовков. И минавайки по пътя насам, намалих колата, за да го погледна отново, но нещо го закриваше. Спрях, отидох и видях, че в една чудесна сграда, била преди години археологически музей, в момента се е развило някакво заведение, което видимо превзема територии. Насядали са някакви странни личности с лъскави анцузи и верижки на врата, вкарали са си грозните мерцедеси и джипове на пешеходната алея, нагазили са в тревата, отвсякъде са обрамчили Дома-паметник „Йордан Йовков“. Звучи някаква чалга отвътре. Опитах се да мина, един герой за малко да ме стъпче… И си мисля, че тези хора са много далече от Йовковите герои. Един такъв човек няма да погали по главата болно животно, той ще го прегази. Няма да вдигне счупен клас, той ще мине през нивата с джипа си, за да остави следа, която е единственият начин да се изрази. И за съжаление, вместо храм на Сарандовица, какъвто бих искал да бъде, това е преизподнята на Азис.

Затова автентичният Красен за мен е много по-ценен.“

Внукът на писателя казва, че ако се опитаме да хванем погледа на писателя, въплътен в статуята му пред Дом-паметника, ще видим, че „минава над всичко това, над грозните панелки, над изоставените фабрики с недимящи комини, и се плъзга по тези красиви хълмове, които представляват Добруджа…“

Междувременно на празненствата в Добрич бе открита изложба с непоказвани досега фотографии, писма и документи, предоставени от Централния архив в София, дарени им от наследниците на писателя. Експозицията е наредена в Дом-паметника „Йордан Йовков“.

Кметът на града Йордан Йорданов връчи на Георги Мишев националната награда за литература на името на Йовков.

„Днес доста сме се отдалечили от посланията на Йовков, защото престанахме май да говорим с Бога – каза Мишев. – Минахме на дребни разправии помежду си и това няма да ни доведе доникъде. Прекъснем ли връзката с духовното, с истински човешкото – къде ще се върнем? При онези, които не могат да говорят. Човеколюбието и Богът са свързани. Само човек, който разбира нуждата от Бога, може да обича ближния си и да възпита в себе си човеколюбието. Трябва да се върнем към човеколюбието, да надживеем егоизма…

Една държава трябва да бъде водена от държавниците. Но нещо ние не можем да ги уцелим, не ги намираме. Няма ги май вече и в България, като гледам. Знаем, че след Освобождението е имало държавници и този подем, който е настъпил, се дължи на мисленето на държавниците тогава.

После има и нещо, дето казва Йовков – каруцата тръгна по нанадолнището, българската ни каруца, и вече даже й изхвърчаха колелата…“

https://youtu.be/W_J4htxU7pA

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах