Внук на Октавиан Август е изобразен на статуята в Хераклея Синтика

Един от внуците на император Октавиан Август е изобразен на първата статуя от Големия канал на Хераклея Синтика. Хипотезата е на проф. Людмил Вагалински, ръководител на археологическия екип, открил двете статуи. Днес той оповести своето предположение и заедно с траколога от Института за балканистика при БАН д-р Арина Корзун изложиха аргументите си в Историческия музей в Петрич, съобщава БГНЕС. Вагалински изложи и версията си за автора на произведението – според него ваятелят е великият скулптор Праксител.

Октавиан Август има двама внуци от дъщеря си Юлия – Гай и Луций. Баща им е Марк Випсаний Агрипа. Веднага след раждането на Луций, Август осиновява него и 3-годишния Гай под имената Луций Юлий Цезар Випсаниан и Гай Юлий Цезар Випсаниан. Момчетата стават приемници на неговата власт, но умират млади – Гай почива от инфекция вследствие на рана, а Луций умира на път за Западните части на Римската империя в района на днешна Марсилия, Франция. Октавиан Август, осиновен от своя правуйчо Юлий Цезар, управлява римската империя от 27 г. пр.н.е. до смъртта си 14 години сл. Хр. Юлия е единственото му дете.

На статуята е изобразен по-скоро Луций, смятат специалистите. Той е роден е през 17 г. преди Христа, умира 18-годишен.

След реставрирането на втората открита мраморна фигура ще стане ясно дали на нея е изобразен другият брат.

Античната статуя, първата изцяло запазена с тези размери по нашите земи, беше намерена в началото на месец юли в Големия канал на форума на античния град. По-късно бе преместена в музея в Петрич и почистена от реставратора Китан Китанов. Наскоро той установи по гърба на фигурата вторични силикатизирали и калцитни слоеве с дебелина до 3 мм. Според него това се дължи на факта, че преди да бъде скрита в канала, скулптурата вероятно е стояла в близост до течаща вода, може би фонтан.

До предположението, че автор на първата статуя е скулпторът Праксител, експертите стигат, след като разгледали подобни скулптури, открити в района на днешен Коринт.

Всички основания около своите хипотези проф. Вагалински ще изложи в статия, която предстои да бъде публикувана в списание „Archaeologia Bulgarica“.