Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Воденичните камъни на Класическата гимназия

НГДЕК бе открита, за да създаде образован елит

Преподавателите от Софийския университет започнаха отново да посещават гимназията, когато се премести в 13-о училище на Женския пазар. - Воденичните камъни на Класическата гимназия

Преподавателите от Софийския университет започнаха отново да посещават гимназията, когато се премести в 13-о училище на Женския пазар.

Преди 38 години беше открита Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ”. Основната заслуга за това възраждане на класическото образование в България след десетилетия прекъсване беше на Софийския университет.

Приносът на преподавателите от Университета беше още по-голям през следващите години, когато много от тях за сметка на научните си занимания приеха да учителстват в Класическата гимназия, очаквайки в отплата единствено удовлетворението да допринесат за създаването на образован елит в една епоха, в която на елитарността и на хуманитарната образованост се гледаше с подозрение.

По латински, старогръцки и старобългарски език, по история на стария свят и на античната култура и литература ни преподаваха университетски преподаватели, които с широтата на възгледите си и с упорството да се обръщат към 14-годишните ученици на „Вие” ни караха да се чувстваме като студенти. Няма да е пресилено, ако кажа, че се учудвахме как такива светила са снизходили до работата с деца в едно средно училище.

Това беше основната причина НГДЕК за няколко години да се превърне във водещо училище, дало на България известни писатели като Алек Попов, сценаристи като Иво Сиромахов и Росен Петров, продуценти и режисьори като Явор Гърдев, актьори като Георги Стайков, Самуел Финци и Теодора Духовникова, журналисти и водещи като Добрина Чешмеджиева, Миа Сантова, Спас Кьосев, Петър Волгин и Кирил Вълчев, музикални изпълнители в различни жанрове – от оперни певци до рапъра Ицо Хазарта, юристи, лекари, архитекти, учени и преподаватели, политици, заместник-министри, един заместник-председател на Народното събрание и много, много други.

Тази връзка между Софийския университет и Класическата гимназия беше прекъсната, когато преди 22 години гимназията беше прокудена от центъра на София в квартал „Модерно предградие” на ул. „Баба“. Преподавателите от Университета спряха да посещават училището, а отдалечеността и трудният по това време достъп спряха и много от кандидат-гимназистите. Някои от учителите по специалните предмети постепенно се почувстваха свободни от изгубеното методическо ръководство на Университета и качеството на преподаването в часовете им спадна. Усилията на директори и колеги да ги накарат да спазват поне елементарни правила, бяха напразни.

В тази влошаваща се с години ситуация се случиха две събития – пенсионирането на дългогодишната директорка на гимназията госпожа Гергина Тончева и започването на прословутия ремонт на сградата в „Модерно предградие” по проект, финансиран с европейски средства.

Споменатите учители, които унижаваха госпожа Тончева през последните години по всякакъв начин, очакваха, че новият директор Силвия Бакърджиева ще ги търпи по-смирено, но скоро започнаха да недоволстват и срещу нея. Затова се зарадваха, когато и тя освободи поста – поради майчинство. За тяхна неприятна изненада за директор беше избрана Мариела Папазова, която се зае с безкомпромисна енергичност да реши този проблем.

Не съм адвокат на госпожа Папазова и съм сигурен, че е допуснала много грешки, но за решителността ѝ по отношение на тази групичка учители тя заслужава поздравления и признание. Не я спряха нито синдикалните им фокуси, нито медийните им изяви, нито доносите им.

В този контекст по време на ремонта на сградата на ул. „Баба“ гимназията беше преместена в 13-о училище до бившия „Женски пазар”. Директорката, учителите и повечето от родителите и учениците (тези, които не бяха от жк „Люлин“) веднага видяха предимствата на местоположението в центъра на София. Достъпът беше по-лесен. Преподавателите от Софийския университет започнаха отново да посещават гимназията. Образователните, научните и културните институции бяха наблизо. Всички, включително бившите възпитаници на НГДЕК, започнаха борба за оставането на гимназията в центъра.

Това не допадна на служителите в Министерството на културата, поели ангажимента след ремонта на ул. „Баба“ в сградата да се помещава отново именно Класическата гимназия и в нея по незнаен начин да се осигурят и 30% деца от ромски произход.

Това особено не хареса на споменатата групичка от 5-6 учители, които нададоха рев по всички медии, че заради каприза училището да бъде в центъра на София няма да бъдат възстановени 2 милиона лева по европейския проект на Министерството на културата, че новата сграда не е ремонтирана, че кварталът на „Женския пазар” бил опасен. В продължение на две години напразно обяснявахме, че „Модерно предградие” не е по-безопасен квартал, че районът на „Женския пазар” се обновява от Столична община, че Столичният общински съвет щедро е гласувал за предоставянето на сградата в центъра за нуждите на гимназията, че ремонтът на сградата на ул. „Баба“ е некачествен и накрая, че самата сграда там е строена с опасни за здравето материали в противоречие с европейска директива.

Нашите аргументи не се приеха от тези няколко учители, защото възобновяването на методическия контрол на Софийския университет за тях не е плюс, а опасност. Преди всичко обаче чрез спора за сградата те намериха начин да се опълчат на директорката, която беше решила да възстанови реда и дисциплината в училището.

Тези аргументи не се приеха и от заинтересованите служители в Министерството на културата, които подведоха пореден министър – този път да подпише връщането на НГДЕК в сградата на ул. „Баба“ в средата на срока.

Само че неочаквано мнозинството на учителите, учениците и бившите възпитаници на гимназията, което дотогава беше много по-пасивно от организираното малцинство на недоволните от всички директори, не прие това решение с обичайното примирение.
Родителите не допуснаха децата им да се върнат в сградата на ул. „Баба“. Тридесет и пет учители подадоха оставка. Училищното настоятелство се намеси активно. Бивши възпитаници изразиха възмущението си по медиите. Почетната директорка госпожа Тончева се обърна с призив към премиера.

Тъжната кулминация настъпи, когато един от първите и най-уважавани учители Бойко Атанасов припадна по време на среща с родители, връщащи се от среща в Министерството на културата, и малко по-късно почина.

Как ще се реши съдбата на единствената в страната Класическа гимназия, не знаем. Доскоро всички сякаш се бяхме примирили, че ще загубим спора за физическото място на НГДЕК, започнал от времето на кмета Янчулев, и борбата за духовното място на Класическата гимназия, примирени, че кресливите ще надделеят над правите.

Сега имам искрица надежда. Нещата ескалираха дотам, че на мнозина във и вън от гимназията се отвориха очите – както за това коя е правата страна, така и за това кои са истинските ценности. Заблудата започва да отстъпва пред истината, примирението отстъпва пред справедливия ни гняв. Мисля, че най-после държавните институции ще вземат правилното решение, а Класическата гимназия ще се освободи от воденичните камъни, които я теглят надолу.


Авторът е бивш възпитаник на Класическата гимназия, филолог, професор по римска литература, доктор на филологическите науки, зам.-ректор на СУ „Св. Климент Охридски“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах