„Война“ за романа на Яна Язова „Война“

Редно ли е да се публикува част от издание, ако на пазара се продава цялото? Издател и литературен историк ще търсят правата си чрез съд

Изданието на „Българска история“ - „Война“ за романа на Яна Язова „Война“

Изданието на „Българска история“

Напрежение предизвика новината за новото издание на романа „Война“ от Яна Язова на издателство „Българска история“. Драмата е свързана с правото – юридическо и морално – да бъде преиздадена книгата, разказваща неподправената и трагична история на времената около преврата на 9 септември 1944-а.

Вижте още: ИЗЛИЗА РОМАНЪТ НА ЯНА ЯЗОВА ЗА ПРЕВРАТА НА 9 СЕПТЕМВРИ

Петър Величков, литературен историк и изследовател на Яна Язова, сигнализира в мейли до медиите и Министерство на културата, че на пазара вече е налично издание на романа, при това в пълен вид – като част от дилогия. През 2003 г. издателство „Изток-Запад“ пуска в един том двете части от неиздавания ръкопис на Язова „Голямо и малко“ и „Война“, разчетени от самия Петър Величков в Държавния архив, където се съхранява литературното наследство на Язова.

Америка за България

Според Величков издателство „Българска история“ няма право да издаде „Война“, защото „не е редно при излязло изцяло издание да се публикува част от него, още повече, че правата върху творбите на Яна Язова се държат от Министерството на културата”. В мейла до „Площад Славейков“ той твърди, че ще заведе дело за нанесени щети.

Всъщност, преди „Война“ да бъде публикувана от изд. „Изток-Запад“ през 2003 г., романът излиза под знака на издателство „Весела Люцканова“ през 2001 г., но разчетен не от Петър Величков, а от Цвета Трифонова. Именно по нейните бележки и разчитания е изготвено изданието на „Българска история“.

Авторските права на всички творби на Яна Язова се държат от Министерството на културата. Марио Мишев от „Българска история“ потвърди пред „Площад Славейков“, че имат подписан договор с МК и фактура за платени права. В документа, издаден от министерството, се потвърждава, че изданието на „Българска история“ не нарушава ничии авторски права, твърди Мишев.

Според Любен Козарев от „Изток-Запад“ обаче въпросът не стои така. Издателството, публикувало през 2003 г. двете части на текста, смята, че правата на Петър Величков като изследовател на Язова са нарушени. Аргументират твърдението си с послеслова на „Соления залив“, името на дилогията от 2003 г., в който Величков пише следното:

„Не смятах, че ще ми се удаде възможността да ги подготвя за печат. Бях първият, не само поръчал ги, но и разлистил ги още през 1984 г. – пръв след смъртта на авторката и след служителите на ЦДА, приели ръкописите на Яна Язова. По онова време нямаше никакъв шанс роман със сюжет, представящ в такъв план българската история от първата половина на ХХ век и описващ деветосептемврийските кланета през 1944 г., да бъде публикуван. А фактът, че съществува, можеше само да затрудни или дори осуети издаването на „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“, осъществено от 1987 до 1989 г.

След 1989 г. в продължение на около две години ми се струпа тежко дело, наред с другите трудности, заведено срещу мен от наш писател, обвинен от цяла България, че е задигнал оригиналите на непубликуваните творби на Яна Язова. В тия смутни времена неочакван интерес към писателката, граничещ с възторг, прояви литературоведката Цвета Трифонова, известна с проучванията си върху Вапцаров дотогава. Тя бе решила да приготви за печат романа „Война“.

Не съм мислел, че имам монопол върху творчеството на Яна Язова. Но пък в края на краищата бих приел всяко предизвикателство от друг изследовател на нейното творчество, ако си е свършил работата както трябва. Одисеята на подготвения за печат ръкопис на „Война“ от Трифонова продължи шест години. Мина през дузина издателства, смутени, че им се предлага само втората част на неиздаден роман, докато накрая през 2000 г. „Война“ се появи на книжния пазар. Макар и спорна, тази редакция на „Война“ все пак не бива да се премълчава. Защото тя е красноречив пример как вместо да се изпишат вежди, се вадят очи. Защото текстологията също си има правила.

Още при пръв поглед върху излезлия вече текст на „Война“ ме порази факта, че той гъмжи от печатни грешки. По-късно се оказа, че от романа липсват цели пасажи, изречения и думи, а текстът е разчетен небрежно. Дори човек има чувството, че е излязъл компютърният набор без корекция. Единствените фрапиращи и навсякъде следвани редакторски намеси (съвсем неважни чак толкова при това) като че ли бяха следните: местоименията „мене“ и „тебе“, предпочетени от Яна Язова, навсякъде са заменени с „мен“ и „теб“, Морскиград е станал Морския град и т. н.). Поради това се наложи да разчета (освен „Голямо и малко“) и наново „Война“, за да представя този важен за Яна Язова текст в автентичния му вид. Най-малкото от уважение към съдбата ѝ, а и към онези нейни почитатели, които с последните си пари си купиха „Война“.

Специално за това издание на двете части от „Изток-Запад“ възстанових и съкращения на авторката. Повечето от тях издават известна самоцензура, обяснима за ония времена, или склонност към изсушаване на текста. Вторите поправки са разбираеми, но за човек, който е чел ръкописа няколко пъти. С възстановяването на зачеркнатото от Яна Язова читателят по-лесно навлиза в сюжета“.

Всъщност става дума за две различни разчитания на един и същи ръкопис и за два различни подхода към издаването. Министерството на културата е сезирано от „Изток-Запад“ за новото издание на „Българска история“. Според Любен Козарев, в случая с неиздаван приживе роман, правата не принадлежат на министерството по същия начин. Главният редактор и собственик на изд. „Изток-Запад“ е убеден, че Петър Величков, като първия изследовател, разчел романа, трябва задължително да бъде трета страна при всички договори за правата върху него. Това твърди и адвокатът преводач Петър Хаджийски, съставил писмото до Министерство на културата за предполагаемото нарушение на издателство „Българска история“.

Шефът на дирекция „Авторско право“ в Министерство на културата Мехти Меликов потвърди пред „Площад Славейков“, че е получен сигнал по мейла в министерството, експертите им ще проучават казуса и ще се произнесат.

Дотогава читателите могат да избират – издадената през 2003 г. от „Изток-Запад“ дилогия „Соленият залив“ (заглавието е поставено от Петър Величков, а не от Яна Язова) или новото издание на „Българска история“ на втората част, наречена от писателката „Война“.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах