Войната, която започна в 7 часа вечерта

Година преди края на Втората световна война Германия вече е фактически победена. Съюзниците притискат хитлеровите войски от две страни – от запад и от изток. България, прекарала войната сравнително спокойно, без да изпраща войски на фронта, но във фактическа връзка с Оста и декларирано присъствие в лагера на Германия, трябва да определи отношението си.

На 5 септември 1944 г. през деня правителството на Константин Муравиев прекратява отношенията между България и Германия, без да обявява война на предишния си съюзник. Но страната ни излиза официално от Оста и разпорежда всички немски войски да се изтеглят от територията ни. Няколко часа по-късно, макар да е известено за българското решение и скъсването с Германия, правителството на СССР връчва нота на българския посланик в Москва, с която обявява война на България, като при това твърди, че страната ни не е скъсала отношенията си с Райха.

Три дни по-късно съветски войски влизат в Добруджа. Правителството на Муравиев разпорежда да не се оказва съпротива. България отказва да воюва по принцип. Това обаче не пречи на СССР и подкрепяните от него комунисти у нас да направят държавен преврат и на 9 септември да вземат властта.

Предлагаме ви да прочетете пълния текст на нотата, връчена на посланика на България в Съветския съюз Иван Стаменов. Тя му е връчена лично от външния министър на СССР по това време Вячеслав Молотов. Уточнен е и часът – 7 часа вечерта московско време.

„В продължение на три години и повече България всъщност помагаше на Германия във войната против Съветския съюз. Съветското правителство се съобразяваше с това, че България като малка страна не е в състояние да се противопостави на мощните въоръжени сили на Германия в онова време, когато Германия държеше в ръцете си почти цяла Европа. Съветското правителство търпеше това положение. Правителството търпеше, и когато българските управленски кръгове помагаха на немците да се евакуират от Крим и да спасяват остатъците от разбитите германски войски в южните части на Съветския съюз.

Но през това лято настъпи силна криза в състоянието на въоръжените сили на Германия. Поставена под натиска на съветските войски от изток и войските на съюзниците от запад, дебаркирали във Франция, Германия се оказа в катастрофално положение и нейните въоръжени сили, изцяло разбити, са принудени да отстъпват по всички фронтове: Германия изцяло загуби Италия, Германия загуби Франция. След това от Германия отпадна Румъния. Отпадна даже такава неголяма страна като Финландия, тъй като тя вижда, че продължаването на приятелски отношения с Германия води страната към гибел. Участта на Германия е решена. Германия окончателно загуби войната.

При такъв обрат на нещата можеше да се очаква, че България ще реши да използва благоприятния момент и заедно с Румъния и Финландия ще се откаже от прогерманската политика, ще скъса с Германия и ще се присъедини към антихитлеристката коалиция на демократичните страни.

Независимо от това българското правителство и сега отказва да скъса с Германия, провежда политика на така наречен „неутралитет“, по силата на който продължава да оказва помощ на Германия против Съветския съюз, като спасява отстъпващите ù сили от преследването на Червената армия и им дава база на българска територия за ново огнище на съпротива на германската армия срещу силите на антигерманската коалиция както по суша, така и по вода.

Съветското правителство не може да разглежда тази политика на България по друг начин, освен като фактическо водене на война в лагера на Германия против Съветския съюз – политика, провеждана в момента, независимо от влошаването на военната обстановка за Германия и независимо, че България има пълна възможност, без да се страхува от Германия, да скъса с Германия и по този начин да спаси страната си от гибел.

По силата на това, Съветският съюз не смята за възможно да съхрани отношенията си с България, прекъсва всякакви отношения с България и заявява, че не само България се намира във война с СССР, като на практика и преди това се намираше в състояние на война с СССР, но и Съветският съюз отсега нататък ще се намира в състояние на война с България.

Москва, 5 септември 1944 г., 7 часа вечерта“