Войната на бумърите в епохата на зумърите

Една от причините за войните днес – конвенционални, хибридни, студени – е поколенческият сблъсък. Хората, които управляват света, подсъзнателно (и съзнателно) не искат той да се променя. Защото Великите сили (и не само те) са управлявани от хора, родени в друга епоха, в коренно различен свят.

Живеем във вихъра на най-голямата технологична революция, сравнима само с откритието на огъня в праисторически времена. В подобни ключови за човечеството моменти сблъсъкът между старото и новото е гръмовен. Дори буквално.

Светът днес се разделя на няколко реалности – тази на хората, родени преди интернет, и тази на младите, които винаги са били част от световната мрежа. И пропастта между тях е дълбока. Родените след началото на новото хилядолетие дори не знаят за какво говорят техните дядовци. Дневният им ред е друг, събитията, които забелязват, нямат нищо общо със събитията, които забелязват родените преди 1965 г. Понякога реалностите на различните поколения се пресичат, но точките на пресичане винаги са горещи – като въпроса за половото самоопределение например или проблема за глобалното затопляне. Дори най-консервативно настроените представители на поколението Зет (родени между 2000 и 2012 г.) не са склонни към дискриминация по сексуалност (в България е малко по-различно – в големите градове младите хора приличат повече на връстниците си по-света, а в малките селища дори новото поколение все още има силно патриархално мислене).

Сблъсъкът между поколенията не е нищо ново, той е описван от хилядолетия. Седем века преди Христа Хезиод пише:

„Не виждам надежда за бъдещето на народа ни, ако то зависи от днешната разюздана младеж, тъй като всички младежи са неописуемо безразсъдни“.

Но никога досега този сблъсък не е имал за контекст толкова мащабна технологична революция. Световете вече и буквално са различни. Ако поколението на „старците“ все още смята физическата реалност за основна, „младежите“ не правят голяма разлика между живота си в нея и във виртуалния свят. Особено тези, родени след милениума.

Според теорията на Щраус-Хау съвременните хора се делят на четири поколенчески групи – бумъри, поколение Екс, милениали и поколение Зет.

Бумъри са хората, родени между 1946 и 1964 г. Израснали са в епоха, в която компютрите с тегло стотици килограми са били чудо. Родени са в следвоенни времена, възпитани в строги нрави и специфично отношение към труда, който се поставя на първо място.

Поколението Екс (Х) е на хората, родени между 1964 до 1980 г. Притиснати между бумърите и милениалите, „ексърите“ са тези, които преживяха в младостта си революциите на ХХ век – края на Студената война, появата на мобилните телефони и интернет. Притиснати между родителите си бумъри и децата си милениали, ексърите често са наричани „изгубеното поколение“.

Милениалите (или поколението Y) са родени между 1980 и 1996 г. Те раснат в периода на скоростен прогрес на технологиите и на тях им се пада съдбата да усвоят бързо работата с интернет, социални мрежи и смартфони. Наричат ги на шега „поколението на палеца“, защото те първи започват да набират текст на смартфоните с палец. Милениалите са първото от изброените поколения, което приема за свой приоритет удовлетворението от работата, а не самия труд. Това е и първото поколение, което започна да се жени и да ражда деца по-късно.

Зумърите (или поколението Зет) са родени след 1997 и преди 2012 г. Те не са виждали свят без интернет и електронни джаджи. За тях виртуалната среда е толкова естествена, колкото и физическият свят. Зумърите са прагматични, песимистични и (все още) леви по убеждения, смятат социалната несправедливост за огромен проблем и определено не харесват предишните поколения, довели света до днешното му състояние. Не понасят шаблони и рамки, променят фокуса си непрестанно.

Поколението на бумърите (и на остатъците от предходното поколение) изобщо не живее в една и съща реалност със зумърите. Дори социалните мрежи, които обитават двете поколения, са коренно различни. Бумърите и ексърите „живеят“ във Фейсбук и Х (бивш Туитър). Милениалите предпочитат Инстаграм, а зумърите са в ТикТок. Разбира се, има „нашествия“ на различни поколения в други социални мрежи, но тонът на разговорите и общото звучене са ясно таргетирани.

Бумърите са израснали с идеята за висотата на авторитетите и представата за неотменима йерархия. Един от най-сериозните им проблеми днес е нежеланието на най-новите поколения, особено на милениалите и зумърите, да се съобразяват с това. За младите хора йерархията не е вертикална, експертите могат да бъдат оспорени, а установените постулати – неизменно подлагани на съмнение. Това не е същото, като „всеки сам си преценя“, което е по-скоро мантра на „изгубените“ ексъри. Опората на изобилната информация в интернет дава увереност на младежите, които го използват като естествена среда. За съжаление, тук идва друг огромен проблем – по-голямата част от съдържанието в световната мрежа (засега) е дело на поколения, които са убеждавани в непоклатимостта на фактите в енциклопедиите, с идеологически изкривявания и отхвърляне на новостите в науката. Ще отнеме много време това да се промени. Видимо е, че вече е наложителна и промяна в образователната система, която също е оформяна от бумърите и техните родители и е абсолютно непригодна за децата на новото време.

Бумърите са отговорни за глобалното затопляне, за корпоративната алчност и за огромната социална несправедливост в света. Те и все още живите представители на предходното поколение носят истинската отговорност за войните и тероризма, които се превърнаха в ежедневие през последните две десетилетия. Бумъри изпращат зумъри на смърт не в компютърна игра, а наистина. Ексърите са безсилни да направят нещо срещу това, милениалите надигат глас, но от зумърите се очаква да прекратят това развитие на човечеството и да го насочат в нова посока.

Тази година в САЩ предстоят президентски избори. Според данните досега, на тях ще се изправят 78-годишният Доналд Тръмп и 81-годишният Джо Байдън. В Русия диктаторства 71-годишният Владимир Путин, а в Иран – 84-годишният Али Хаменей. Си Дзинпин в Китай се очертава сравнително млад в тази група – той е „само“ на 70, по-млад и от Нарендра Моди, министър-председател на Индия, който е на 73 години.

Тези хора са родени много преди технологичната революция, която оформя света ни в последните десетилетия. Техните възгледи, ценности и навици са се формирали дълго преди светът да се промени из основи. С напредването на годините човек все по-трудно възприема промените, това е естествено явление. А да се опитваш да управляваш един свръхмодерен свят с разбирания от прединтернетната епоха е все едно да се опитваш да накараш автомобил да потегли, като го удряш с камшик.