Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Войната на директорите

Павел Васев срещу Васил Стефанов

Снимка: Румен Добрев - Войната на директорите

Снимка: Румен Добрев

Двама бивши директори на Народния театър са в тиха… донякъде война. Поводът за избухването й е конфликт, разтърсил театъра през 90-те, когато проф. Васил Стефанов изпраща в пенсия мнозина от звездите в първата трупа – Наум Шопов, Георги Черкелов, Георги Георгиев-Гец, Стефан Гецов, Славка Славова, Виолета Бахчеванова…

Това премеждие продължава да виси като камък на шията на проф. Стефанов – най-дълго управлявалият началник на театъра. За да разкаже своята истина, в началото на тази година той решава да публикува своя дневник в книгата „Народният театър като съдба“. Спомените му от годините, в които е управлявал театъра, бяха публикувани и във формата на сериал и в „Площад Славейков“. Всеки епизод предизвикваше буря, защото много от най-популярните и днес имена на българския театър често бяха показани в неласкава светлина.

Освен подробната история около пенсионирането на актьорите, в книгата имаше и шокиращи твърдения за други театрали. Едно от тях бе за режисьора Крикор Азарян. Проф. Стефанов описва свое гостуване в дома на Стефан Гецов, където актьорът му разкрил, че човекът на Държавна сигурност в Народния театър е Азарян. Роднините на режисьора, починал през 2009 г., изчистиха името му чрез Комисията по досиетата, където пратиха молба да да разкрият сътрудничил ли е Азарян на ДС. Отговорът бе отрицателен.

Друг от най-коментираните моменти от биографията на професора е свалянето от сцена на спектакъла „Любовни булеварди“ и изгонването на автора на пиесата Стефан Цанев извън София. Според Васил Стефанов решението представлението да бъде спряно не е негово. Но е факт, че му се приписва.

Драматични са и отношенията с режисьора Александър Морфов. Проф. Стефанов го кани да постъпи в Народния театър, впечатлен от постановката му „Бурята“ в Театър „София“. Следват някои от най-прославените постановки на Морфов на първата сцена – „Дон Кихот“, „Сън в лятна нощ“, „На дъното“. В отношенията им обаче настъпва разрив, когато Стефанов напуска театъра, а Морфов е назначен за директор. Професорът пише горчиви думи по негов адрес… И завършва книгата със завръщането си обратно в най-желаното кресло в театъра.

Павел Васев – настоящият директор на Народния, също е герой в спомените на Васил Стефанов – в качеството си на зам.-министър на културата по времето на проф. Димо Димов. Докато течеше сериала в сайта, Васев запази мълчание. Но след края му – преди броени дни, той реагира с гневен текст, публикуван в сайта на Народния театър, в раздел „Новини“. „Новината“ носи заглавието „Интрига вместо съдба“ – парафраза на заглавието на книгата „Народният театър като съдба“. Васев нарича спомените на Стефанов „зловещото съчинение“. Твърди, че твърденията в него са „меко казано неверни“, а дневникът – разобличаващ самия автор акт, сриващ в очите на обществото. С тази книга според настоящият директор неговият предшественик иска да извае паметник на самия себе си.

„Да, ама не, – пише Павел Васев. – Резултатът е повече от срамен. Колко точно е срамен скоро ще стане ясно, когато бъдат публикувани още половин дузина книги със спомени на видни български театрали. Като например „Славка Славова – Театър, любов моя“, където на стр. 40 голямата българска актриса е написала буквално следното: „…Но новият директор на Народния театър след 10 ноември, забележете датата, бивш цензор в ЦК – отдел „Репертоар“, екзекуторът, който спираше пиеси по политически причини – Васил Стефанов, ме излекува на бърза ръка от моята безкрайна любов Театъра, като ме пенсионира по пощата.“

„А какво точно удобно „забравя“? – продължава Васев. – Забравя да напише, че той е от висшата, искам да подчертая ВИСШАТА номенклатура на ЦК на БКП. Първият пост, който той заема и който го определя като такъв, е зам.-генерален директор на ДО „Театър и музика“ на Комитета за култура. Там той е и председател на мракобесния Репертоарен съвет, за което ще стане дума малко по-нататък. Следващият признак за желязна принадлежност към висшата номенклатура на комунистическата партия е неговата битност на партиен секретар в Института по изкуствознание на БАН, където е ръководител на секцията „Театър“. Съвременните поколения трудно могат да си представят през какво идеологическо сито за вярност трябваше да мине човек, за да бъде „въздигнат“ за партиен секретар, при това в институт на БАН. През 1990 г. все още действаше ЦК на БКП (преименувана наскоро в БСП) и Народният театър бе в приложното поле на нейния идеологически контрол. Директорът му също бе висша номенклатура.“

Според Павел Васев епизодът в книгата, в който Стефан Гецов казва на Васил Стефанов, че Крикор Азарян е доносник на ДС, е клевата, съчинена от професора. „Как включеният в списъка за пенсиониране Стефан Гецов, звезда от първа величина, ще се унижи пред известния като „цензор“ нов директор и ще разкаже само нему „новина“, от която би могъл да направи цял монолог пред самия Азарян и цялата трупа? Това е малко вероятно. Още повече, че както и аз, така и г-н В. Стефанов знае кой е доносникът на ДС в Народния театър. Това е човек, назначен през 1977 г., пазен дълго от служителите на „личен състав“, когото преди години съкратих от щата на театъра. Той заведе трудово дело в съда и аз ще изчакам съответното решение. Ако бъде възстановен, пред всички ще поискам неговото съгласие да бъде огласена принадлежността му към ДС и тогава много артисти и техните близки ще трябва да го попитат защо ги е предавал. Но като знае г-н В. Стефанов „кой“, защо си разрешава да омърсява проф. Крикор Азарян?“, пише Васев.

Директорът на Народния театър е гневен и от твърдението на Васил Стефанов, че актьорите бягат от ангажименти в трупата, за да изгарят в чужди театри, за да изкарват повече пари. „Дефиницията на г-н В. Стефанов за заплащането в театъра е парафраза на твърдението, че трябва да се борим с бедността, като изтребим бедните, – казва Васев. – Разказът за това как Александър Морфов като директор на Народния театър е разклатил неговата монолитност, защото искал артистите да получават повече пари, е истинско скудоумие – всеки би искал артистите да получават повече. Не стига тази метастаза, но пак се пробутва старата „митология“, че от самия театър много искали бившият директор В. Стефанов отново да им е директор, а пък Ст. Данаилов го убеждавал да се върне на бял кон. Като приписва думи, уж изречени от Стефан Данаилов по отношение на Александър Морфов в „дописания дневник“, г-н В. Стефанов отново създава интрига, от която обаче цялата мръсотия се залепва върху самия него.“

В защита на Морфов Павел Васев пише следното: „От назначаването си и през 1993 г. и до днес като режисьор в Народния театър Александър Морфов е бил винаги на щат и през всичкото това време той получава определена заплата. Не могат да се огласяват цифри, но сравнения могат да се правят – както преди, така и днес Александър Морфов получава една от трите най-високи заплати в щата на театъра, която е на равнището на средната работна заплата за град София, определена от НСИ в размер на 1118 лева. Александър Морфов получава заплата колкото ватман от трамвайното депо на столицата. И всички ние сме му длъжници за тази нищета, на която го подлагаме, и не само на него, а и на останалите режисьори, композитори, сценографи и на всички артисти на българския театър. Аз познавам заплащането в повечето европейски метрополии, където Александър Морфов поставя свои спектакли и искрено се учудвам винаги, че той не е заминал окончателно към топлите брегове. Там неговият талант се цени с друга мяра – фантастична за нашите понятия… Има нещо, което трябва ясно да се каже – най-значимото явление в българския театър през последния четвърт век са спектаклите на Александър Морфов. Той е от режисьорите, които сами изграждат себе си въз основа на своите съмнения и на катарзисното си убеждение, че свободата вътре във всеки човек е задължително условие за свободата на всички нас. Обругаването му, колкото и да е прикрито, е непоправима беда, и времето ще сложи на място всеки, който си е позволил такава непристойна волност. Той вероятно, верен на характера си, ще отмине всичко с убийствено мълчание. Но как да се защитят останалите обругани театрали – калта вече потече. Не мога, наистина не мога да разбера защо с такава словесна порнография бившият директор В. Стефанов се опитва да се саморазправя с редица достойни хора в Народния театър „Иван Вазов“. За мен това ще остане загадка.“

Вместо отговор на думите на Павел Васев, проф. Васил Стефанов разкри, че подготвя издаването на втора част на „Народният театър като съдба“. Войната на директорите вероятно скоро няма да свърши. А примирие не се очаква.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg