Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Войната в Украйна е повишила качеството на медиите у нас

Силната концентрация на медийна собственост е проблем за журналистите в България

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов поиска журналисти от определени медии да напускат пресконференцията му в БТА, но това не провокира солидарност у техни колеги, които интервюираха Костадинов пред сградата на агенцията. Снимка: Надежда Пеева/БГНЕС - Войната в Украйна е повишила качеството на медиите у нас

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов поиска журналисти от определени медии да напускат пресконференцията му в БТА, но това не провокира солидарност у техни колеги, които интервюираха Костадинов пред сградата на агенцията. Снимка: Надежда Пеева/БГНЕС

Най-тежкият проблем за медиите у нас е сливането на икономически и политически интереси при управлението им. Това констатира шестото поредно проучване за свободата на словото в България, проведено от Асоциацията на европейските журналисти у нас със съдействието на „Алфа рисърч“. Проучването не е представително, извършено е на базата на онлайн анкета, проведена между 3 май и 10 юни 2022 г.,

С помощта на отговорите на доброволно включилите се журналисти от цялата страна социолозите са направили обща оценка на медийната среда в България, изследвали са условията на работа, културата на натиск, автоцензурата, съдебните дела срещу журналисти, ефектите от пандемията и войната в Украйна.

Според анкетата е твърде висок процентът на журналистите, които към момента на проучването са работили в три и повече медии. Това е индикатор за нестабилната и несигурна трудова среда. Констатирано е, че журналистиката все повече се централизира в София, а регионалните медии са на изчезване.

„Тази тенденция създава сериозни пречки пред медийния плурализъм, правото на информиран избор и демократичното съществуване на местните, регионални общности“, посочват от АЕЖ.

Журналистите, участвали в допитването, са потвърдили, че намесата в журналистическото съдържание е неизменна част от българската медийна среда. Подобно на последното изследване отпреди две години, отговорите, че намесата е „по-скоро практика“ и „широко разпространена практика“, събират голямо мнозинство от близо 82%. Според близо 70% от отговорилите, най-често става дума за вътрешен натиск в самата медия, а 66% смятат, че става дума и за външен натиск. Една четвърт от журналистите говорят за автоцензура, която принудително си налагат. Това е нарастване в сравнение с миналата година, когато за автоцензура са говорили само една пета от всички попитани. Като водещи инициатори на натиска са посочени политическите лица – 72,5% от анкетираните ги отбелязват на първо място. Веднага след тях с 47,5% са институциите – държавни, областни и общински. 52% от оказващите натиск са икономически субекти, а 11,8% се падат на гражданското общество според отговорите.

Всеки десети журналист е бил заплашван със съд, сочат резултатите от анкетата. 65,7% от отговорилите твърдят, че този факт не оказва влияние върху работата им, но 24,5% са започнали да си налагат автоцензура, за да избегнат подобна опасност.

Най-честата форма на натиск у нас е разпространяването на клевети срещу журналисти и медии, твърдят анкетираните. 35,8% го посочват като основен фактор, а 32,8% са се сблъскали с онлайн тормоз в социалните медии. Почти 30% от попитаните отговарят, че е оказван и административен натиск – проверки от данъчни и други институции, и съдебни преследвания. Физическите заплахи са се появили като отговор при 11% от анкетираните.

47,5% от журналистите твърдят, че по време на пандемията са претърпели финансови загуби. На 26% от тях събитията покрай Ковид-19 не са им се отразили професионално и икономически. Един от десетима участници в анкетата заявява, че заразата силно е ограничила свободата на словото. Почти същият процент респонденти споделят, че са започнали да се автоцензурират. Близо 37% отговарят, че има ограничения по темата, но това не се е отразило на работата им. Около 29 на сто от респондентите са посочили, че COVID-19 по никакъв начин не се е отразил на свободата им на мнение.

Войната в Украйна очевидно е повлияла добре на българската медийна среда. 50% от попитаните отговарят, че в техните медии се е увеличила редакционната отговорност за проверка на източници и поставяне в контекст. Засилване на редакционния контрол засичат 20% от тях. Автоцензурата в този случай е в нисък процент – 5,9. За ограничаване на свободата на словото по отношение на войната говори един от петима журналисти.

На фона на това 68% от попитаните казват, че отразяването на войната е засилило дезинформацията, а 48,5% са започнали да проверяват фактите по-обстойно. 25% отчитат засилване на стреса на работното място, същият процент твърдят, че е засилен и тормозът върху тях в социалните мрежи.

Само 19,6% от попитаните журналисти твърдят, че ползват платформи за проверка на фактите редовно. Спорадично към тях се обръщат 27% от анкетираните.

Основният въпрос – за съществуващите днес проблеми в българските медии – получава категоричен отговор. Най-тежкият проблем е сливането на икономически и политически интереси при управлението на медиите. Този отговор са дали 81,9% от всички отговорили на анкетата. Според повече от половината – 55,9% – за медийната свобода най-вредна е концентрацията на медийната собственост и разпространението. 51% твърдят, че освен това собствеността най-често е непрозрачна. 30% са отговорили, че става дума най-вече за липса на плурализъм. 68% отдават голяма част от проблемите в медиите на недостатъчната образователна и практическа подготовка на журналистите.

Субективната оценка, която попитаните дават на медийната среда в България, е „средна“. Този отговор са дали 44% от тях. 21,1% са я характеризирали като „лоша“, а „много добра“ е според 3,4% от попитаните. 13,7% я намират за „много лоша“. За сравнение – през 2011 г. подобен отговор са дали само 1% от всички анкетирани.

Най-важното, което според анкетираните журналисти трябва да бъде предприето за подобряване на медийната среда, е да се осигури допълнителна квалификация на журналистите. Така са поискали 61,3% от тях. Приблизително толкова – 60,3% – са и отговорите, че трябва да бъдат предприети мерки срещу концентрацията на медийната собственост. Повече от половината – 56,9% – искат създаване на нови форми на независими медии. 34% предлагат създаване на журналистически синдикат.

Вижте още: ЗА НЕГО СВОБОДАТА НА СЛОВОТО Е НА ЦЕНА 1 КОПЕЙКА

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg