Войната за рейтинг на телевизията и ние, нейните драговолни жертви

Не знам как спектакълът „Телевизионна мрежа“ в Сатиричния театър ще принуди сърцата на зрителите да трепнат от възмущение заради манипулативната сила на телевизията. Никак не вярвам на възпитателната роля на театралната сцена и смятам за ярка демагогия апелите на някои режисьори за равнище на сцената над съзнанието на зрителите, та да им се налива в мозъците как да са по-морални и по-чувствителни. Да чуя поне един зрител да каже:

„Аз бях лош човек, биех жена си, не се интресувах от трите си деца, мразех работата си, пиех много, не събирах пластмасови капачки, не почиствах от боклуци около блока, където живея, не давах левче за Коледата, изневерявах на жена си със съседката, но гледах театралния спектакъл ХY и сега съм точно обратният човек“.

Смятам, че спектакълът „Телевизионна мрежа“ в Сатирата ще се гледа с удоволствие – но не защото показва как телевизията смачква човека, когато той не задоволява нейния стремеж към рейтинг и реклами, които са нейната храна, а защото е майсторски композиран, така че 18-те актьори на сцената знаят какво да правят във всеки момент, за да поддържат зрелището.

А то се концентрира върху ветерана от телевизия UBS, говорителя на новините Хауърд Бийл (Малин Кръстев), който прави грешката да си помисли, че е много ценен и ще му позволят да извоюва малко повече свобода. Незабавно обаче се задвижва механизмът на медията и Хауърд научава от приятеля си и шеф Шумахър (Калин Сърменов), че е уволнен. На сцената настъпва дисциплинирана суматоха. Суетят се оператори и редактори, появяват се шефовете, които си подхвърлят отговорността като горещ картоф, искат да изхвърлят Хауърд, който се вкопчва в бюрото. И сега се задейства механизмът на жълтата новина – оказва се, че сцената с изхвърлянето на новинаря е подхваната жадно от тв каналите в страната и рейтингът на UBS скача главоломно. Зрителите отварят прозорците си и следват съвета на Хауърд, крещейки, че им е писнало от всичко. Върху човечетата бурмички на телевизията надвисва дилемата – да изхвърлят ли Хауърд, или да го задържат като потребен със своите протести, които карат хората да стават зрители и индиректно да поддържат UBS.

Зрелището на сцената се гледа като висококачествена кримка. Капанът за зрителите е обличането на дискутираните теми (моралната неутралност на телевизията, която показва всичко, стига да вдига рейтинга си; манипулацията на зрителя, който не се усеща, че е кукла на конци; липса на уважение към човека, който служи на телевизията и става непотребен при смяна на приоритетите) в наратив с лични истории. На места на сцената се развиват психологически срещи с персонажи от UBS. Шумахър, когото също уволняват, завързва сексуална интрига с висша служителка (Стефания Кочева). Много добър Сърменов, който показва недодялан мъж, примитивен дори в походката си на мечок, лишен от дълбочина на мислите и мотивите на постъпките си. Сцената на разправията с жена му (Силвия Лулчева) е брилянтно бягство от инструменталната композиция на телевизионната мрежа.

Режисьорът Андрей Аврамов е постигнал динамично действие на сцената с отлични портрети на персонажите, важни за интригата.

Връщайки се на темата от началото на този текст, щеотбележа, че на театъра е било по-лесно в годината 1976-а, когато се появи филмът на Сидни Лъмит „Телевизионна мрежа“ и отнесе 10 номинации за „Оскар“. По онова време беше достатъчно да кажем, че историята на сюжета е сатира срещу нравите в капиталистическото общество и щяхме да си измием ръцете. Но днешният зрител се досеща, че това, което гледа, е част и от нашия съвременен живот. Каквато и да е, телевизията е ламя, която изяжда своите деца. Затова и публиката бурно ръкопляска и вика на финала, когато актьорите прочитат програмата на UBS за вечерта:

„По света и у нас. Спортни новини. История. bg. „Константин Тих – узурпаторътна българския престол“. „Законът на Дойл“ (13 епизод). Култура БГ.“