Войната за Тримата глупаци – между двама покойници

Да бъдеш или да не бъдеш звезда в анимацията преди 10 ноември, се е решавало от ДС така, както и в останалите сфери на българската култура и обществото въобще. Тази аксиома отново напомни за себе си 24 години след промените около войната за „Тримата глупаци“, в която сблъсъкът е между двама покойници, неколцина техни наследници и почитатели. Кокалите на анимационната кинотворба бяха разровени за премиерата на документалния филм „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“ на Мина Милева и Весела Казакова, който оставя усещането, че не Доньо Донев (1929-2007), а художникът Антоний Траянов (1938-2013) е създател на „Глупаците“. Лентата бе подложена на нови анализи за следи, оставени от Държавна сигурност.

След поредица от сражения и позорни игри на медийния фронт, войната на покойните аниматори като че ли позаглъхна, защото нека не забравяме, че спорното филмче има легендарна стойност за поколение, което днес отглежда своето поколение, тоест заглъхва. Но едно писмо на Иван Танкушев – аниматор, емигрирал преди години в Канада, хвърли нови поводи за гняв в рисуваното кино. В текста, публикуван във в. „Култура“, Танкушев разказва за близките си срещи с мнозина от най-големите ни аниматори, за мъката да се реализираш у нас без съдействието на Държавна сигурност, за поредицата от интервюта за раждането на родната анимация, взети от него, както и за отказа на неколцина от колосите на това изкуство в България да се изкажат по темата – Тодор Динов, Доньо Донев и Анри Кулев. Причината според Танкушев е, че се изтъкват ветераните, правили анимация преди проф. Тодор Динов у нас. Беглецът разкрива още, че режисьорите, а не аниматорите обикновено обирали лаврите, наградите и големите хонорари.

„Истина е, – пише Танкушев, – че Тодор Динов, Доньо Донев, Стоян Дуков, Иван Веселинов (който не е само „ветеринарен доктор”, както е посочено във филма на Мина Милева и Весела Казакова, но и прекрасен художник, и много интелигентен режисьор и автор), както и останалите корифеи не бяха „светци”, а „продукт на системата”, автори с голямо артистично его, които не позволяха аниматорите им да контролират крайния резултат на техните филми. Съвсем естествено беше, че имаше подмолни войни в различните лагери, „забиване на ножове в гърба” и доноси, падаха „жертви”, много хора не можеха да се изявят или бяха обидени от този или онзи. Това беше и съдбата на Антон Траянов.
Тони обаче не беше изключение. Аниматори като Витко Боянов, Георги Думанов, Аспарух Панов, Иван Тонев, Тодор Недев, Деспина Желязова, Емил Барухов, Ценка Куюмджиева и много други също оставаха в сянка по една или друга причина.“

Аниматорът Антоний Траянов в кадър от филма „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“ на Мина Милева и Весела Казакова.

Думите му предизвика противниците в спора да извадят нови доводи в казуса. Жана Динова – дъщеря на аниматора Тодор Динов, определян като баща на българската анимация, вече няколко пъти влиза в сблъсъци с авторите на филма „Чичо Тони…“ Тя е шокирана от твърдението, че баща й е креатура на комунистите. След писмото на Танкушев Динова написа дълго писмо в интернет, което вади нови въпроси от миналото на анимацията за обсъждане.

Предлагаме ви текста на Жана Динова със съкращения:

„Иване, ако с нещо си бил огорчен, докато си работил в студията, бъди коректен да си спомниш и споменеш, че тогава баща ми не работеше там от цяло десетилетие и че той те прие в неговия клас, колко те обичаше (въпреки „кусурите“). Всички си спомняме твоята дипломна работа и колко се радваше професорът ти за успеха, който постигна. Виждам, че авторките са засегнати от въпросите ми за авторството на Тони и дали е художник. Единственото, към което ги приканвам, е да покажат неговите авторски типажи, филми, рисунки, а не тези на хора, доказали своето авторство.

Другият въпрос, на който още нямам отговор, е: Ако баща ми е „злодеят“ и те са убедени в това (много обиди отнесох от привърженици на тезата им, включително и пожелание за смърт и то все от неудовлетворени „професионалисти“), защо не показаха нито един смислен аргумент и документ? Защо след 1990 г. не потърсиха сметка обидените? Ефектът щеше да е страхотен. Сега ще кажа нещо грубо и не особено приятно – вади се нож на умряло куче!

Фактология, подкрепена с доказателства, липсва. За съжаление, и ти като че ли пропускаш това дребно, но съществено изискване, ако искаме да бъдем почтени към събитията.

Защо архивът на студията се намира в жилището на Антоний и част от оригиналите вече са във френската филмотека (това е в нарушение на законите)? Носителите на авторските права на тези изнесени оригинали не са били питани! Бедата на този филм (бел. ред. – „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“) е, че манипулира и архивни кадри, което е забранено от закона. Публичното опозоряване (тенденциозно и манипулативно), набеждаването и гаврите с имената на авторите също се наказва от закона.

Защо ти не подхвана въпроса с преподаването? Ти си компетентен и може би знаеш защо той (бел. ред. – Антоний Траянов) не е бил назначен (това впрочем и днес не е възможно никъде по света, без необходимото образование) и дали ти е водил часовете по анимация?! Но къде ти е било по-удобно да разказваш за нещо, което си имал намерение да направиш и отново да нападнеш баща ми!

Жалко, Иване, мислех че тонът ти ще е по-обективен… Никога Тодор Динов не е бил член на висшите структури на БКП, на държавата и на ДС! Това се проверява лесно! Другото е клевета! Всъщност, социализмът във Виетнам не те ли притеснява?“