Волният галерист

„Ничий глас не е дръзнал до днес да изрече думи на този език в Имладрис…”

Нека първо помоля читателите за извинение. Темата е крайно нехигиенична, но игнорирането й не премахва факта. Не можем да си заровим главите в пясъка и да отречем, че лицата на безобразието у нас започват да нахлуват и в полето на високата култура. Доскоро те само душеха около границите на тази последна свободна зона в България и оставяха да навлизат в нея само бащите им, старите лица на голямата подмяна, които поне имаха някакъв, макар и съмнителен вкус. Отскоро обаче мутрите и истериците започнаха да се изживяват като „будители”. При публика, която има все по-объркани критерии за приемливо и неприемливо, това е огромен риск. Вътрешното изгнание вече не е достатъчно, за да ни предпази от отровата във въздуха.

Волен Сидеров откри своя галерия за изобразително изкуство. Тя е някъде на централната столична улица „Граф Игнатиев” и в нея са изложени произведения на Кристо, Иван Милев, Сирак Скитник, Жул Паскин… и на самия Сидеров. Да, знам, че на пръв поглед това звучи като абсурдна шега. Тук има златна мина за всеки, който пожелае да упражнява хумора си, а и лица като Сидеров най-зле от всичко понасят заслужената подигравка, така че и тя е полезно оръжие. Най-добрата хумористична реакция досега беше на мой приятел, който коментира:

„Аз се чудех вчера какви са тези примитиви по „Графа”… а те били любители на изкуството“.

О, да, точно като любителите на италианска опера от филма „Някои го предпочитат горещо”.

Но на мен отново не ми е смешно. Не ми е смешно както в случая с „кастинга за политици” на един друг непоносим човек в публичното ни пространство. Не ми е смешно, както когато мафиоти се кичат с уж рицарски титли. Галерията на Сидеров е крайно негативно явление от същия порядък – и е време това наше общество да задейства антителата си. Не, извинявам се. Време е интелигентните хора да нададат рев до Бога, та чак и камъните да се стреснат.

Волен Сидеров не е политик, решил да меценатства в края на кариерата си. Той е човекът, чиито наемници за по трийсет лева и парче пица опикаха Операта. Той е човекът, чиито наемници обикаляха Ректората и крещяха на студентите, докторантите алумните вътре „Курви на Бойко”. Не се извинявам за израза, той не е мой, а на споменатите наемници. Сидеров е човекът, който нападна НАТФИЗ и трябваше да бъде изведен оттам лично от тогавашния министър на вътрешните работи. Да припомням ли „патрулите” на „Атака”, които заплашваха с побой протестиращите граждани през 2013-2014 г.? Да говоря ли за изстъпленията пред софийската джамия? Ако имаше действащи български институции, отдавна трябваше да е заговорило държавното обвинение.

Отделни теми са, че Сидеров е започнал кариерата си с едни убеждения и е сменил посоката на 180 градуса, че на младини сам признава в свой текст моралната си несъстоятелност, че днес посреща на сватбата си личността, чиито предполагаеми „курви” някога оскърбяваше и че се опитва да замаже недалечното си минало.

Да не забравяме, че художествените амбиции са били присъщи на един друг креслив автор на политически лозунги и книги. И той много е говорил за опасностите пред родината си. Името му е Адолф Шикългрубер и няма никакъв успех в изобразителното изкуство. Дали вдигната вежда и малкото мустаче могат да бъдат сравнявани – някой друг да прецени.

Нито един нормален човек не може да приеме новата роля на тази лоша българска пародия на Жокера. Естествено, Сидеров се опитва да промени имиджа си, да смекчи публичния си образ, да се представи като вече опитомен, цивилизован, системен играч в една почтена среда… само че това е поредната крещяща подмяна. Дори не коментирам колко кошмарна проява на наглост е човек да окачи снимки на собствените си младежки полюции редом с работи на майстор като Паскин. Няма значение даже отказът от прозрачност около собствеността над кой знае как придобитите произведения.

Единственото, което има значение е, че просто няма начин този човек и тази „галерия” да бъдат възприети другояче освен като поредния отблъскващ симптом на смъртоносна болест, разяждаща обществото ни. Налага се химиотерапия.

Волен Сидеров и съдружникът му в галерията Светлин Гугов

В галерията „Изкуство без граници“  присъстват творби на Жул Паскин, Иван Милев, Кристо…