Моска, слугата на Волпоне – се завръща в театъра без Андрей Баташов. Това бе един от последните образи в театъра на актьора, който почина през 2010 г. едва на 45.
Ролята бе изключително важна за Баташов, който по онова време бе депутат от НДСВ, защото с нея стъпи отново на сцената на Народния театър. Той напусна първата ни трупа през 2004-та, за да играе на свободна практика. Направи го с думите: „I’ll be back“ (Ще се върна). За жалост, Андрей игра само две години след Моска.
Сега режисьорът Здравко Митков е решил да върне същият онзи „Волпоне“, животът в театъра продължава. Ще го видим на 19 март в нова среда – на сцената на Сатирата. Един от най-интересните млади актьори – Димитър Живков, ще влезе в ролята на Баташов. За „да пробваш обувките“ на Андрей се иска смелост, защото мнозина в актьорската гилдия подчиняват както живота си, така и кариерата си на суеверия. Представлението се завръща до голяма степен в първоначалния си вид. Ще видим двама „мошеници“ от старата трупа – Волпоне (Георги Мамалев) и лихваря Корбачо (Антон Радичев). Сценографията отново е на Невяна Кавалджиева. Ето и останалите актьори в ренесансовата история за алчността – Нона Йотова, Стефан Щерев, Жанет Иванова, Добрина Гецова, Михаил Сървански, Мартин Каров, Кирил Ефремов.
В последното си интервю, дадено пред „Труд“ около 2 месеца преди да си отиде, Баташов звучеше с горчивина: „Важно е независимо от тежестта на всекидневието да не преставаме да бъдем хора, да не губим себе си. Много е трудно човек да запази любовта и да продължи да вярва. Лесно е да зачеркнеш някого, да се отречеш. Аз избирам по-трудните пътища. Всяка вечер, преди да заспя, се обръщам назад и виждам какво съм свършил и какво не. Всяка вечер се моля. За моите близки хора.
……..
Една песен на Висоцки започва така: “Я вышел ростом и лицом -/ Спасибо матери с отцом”. Което означава, че съм такъв, какъвто съм, благодарение на майка си и на баща си. Благодаря на хората, които са ме учили, с които съм дишал един въздух. Ако трябва да изведа нещо по-основно, като погледна назад, то е, че никога не съм се отказвал, не съм предавал и съм уважавал. И съм гледал да съграждам, не да разрушавам. Къде отива моралът, къде отива лоялността, къде се изгуби любовта?.
…………
Аз изобщо не съм лесен човек. Живея в равновесие, слава Богу. Но то е деликатно равновесие. Не че искам да ставам лесен. Животът е изключително кратък, за да се суетим, да воюваме, да враждуваме. Мисля, че това е грях.“
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение